Четиристишие – цветче от дива шипка. То нехае,
че покрай пропастта расте. Защо цъфти – само не знае.
Окото радва отдалеч, отблизо с тънък дъх опива –
посегнеш да го скъсаш ти, и те убожда то накрая.
МИЛОСТТА…
За да има справедливост и човечност по света,
за да съществува вяра в правота и доброта,
малко трябва: строгостта ни да е равна на вината,
на вината да е равна също тъй и милостта.
ЗОВЪТ НА ТРАНСЦЕДЕНТА…
Когато свойто преживееш, когато своето иззидаш,
когато вече се насмееш и всичко интересно видиш,
остава ти едно-едничко – най-трудното е най-накрая:
дано, приятелю, успееш достойно и да си отидеш.
СМЪРТТА – написано десетина часа преди смъртта на поета
Страшно е във този произволен свят,
запратен нейде из ефира.
Всеки сам за себе си е болен.
Всеки сам за себе си умира.
Стига, да не ви досади.
Прекрасни и стойностни четиристишия!
Няма красив и мелодичен от българският език.
Именно в това се състои неговата красота.
Поздравявам те, за представените
красиви стихотворения!
С уважение: Николай Пеняшки – Плашков
Извинявам се, но трябваше да бъде:
Няма по – красив и мелодичен…
Дори и не знам как попаднах тук и всъщност чий е този сайт и това местенце…
Независимо от това искам да поздравя създаделят му! Зад него стои фин човек, с дълбока душа! Няма как да не е така…
Щастлива съм, че има хора, които ценят така дълбоко творчеството на наши български велики автори!
Много Ви благодаря за милия коментар! Аз пък съм щастлива, че има хора, които умеят да споделят хубавите си мисли и впечатления от нещо. Така вдъхвате надежда и вяра, че старанието ми не е било напразно!