Продължаваме пътешествието с къща номер 8
Преди да влезем надникнах през прозореца и видях това.
Във всички къщи, в които влизахме, нямаше стъкла, но касите на прозорците си стояха.
Този креват ми напомня на едно стихотворение на А. Германов за одъра. “Приказка за одъра”
Ето това беше в централната стая, ако не се лъжа. Въпросът е – какво е. Явно нещо коминесто, под него са си палили огън, но защо толкова голямо? Такива големи ли са било? Вътре в него е черно и изглежда мазно.
Това е погледът нагоре. Ребрата на покривната конструкция също изглеждат обгорени.
Стърчащите дивотии, за които говорехме преди.
Вече се чудя какво да снимам. Не можах да разбера дали е ръчно бродирана тази възглавничка. Мисля, че не е.
Пак покрива. Тогавашните майстори грешка са нямали.
Защо и как, аджеба, е оставена тая тояга да виси?
Портите.
Гредоредът. Вижда се дори конструкцията на стените.
Каменна зидария донекъде и после – дървена конструкция, измазани стени, класика.
Всяка една от тези къщи, които съм снимала, може да бъде паметник на архитектурното наследство. Но, уви!
Не съм много в час, но като гледам конструкцията им и изобщо архитектурата, спокойно мога да река, че са строени през XIX век, което вече си е нещо.
Толкова много можем да научим от тях…
Но очевидно не умеем да ценим и пазим. Я, още една висяща от тавана тояга, само че в другата стая. Това трябва да значи нещо, не мислите ли?
И все пак, до коя ли година са били обитавани тези къщи?
Ето дългоочаквания поглед през огнището. Както казах по-рано – вътре е черно и се е стичално нещо, изглежда мазно.
Нали ви казах.
Последен поглед преди да излезем.
И, това беше къща номер 8. Много загадки – висящите тояги, черният гредоред, стърчащите от стената вляво неща, голямото огнище и нещото, което се е стичало във вътрешността му…
Преди много години, бях още малка, пак така бях влизала в една такава къща, но легално, и там имаше цяла една малка стая, която беше черна – и стените, и тавана, и пода и пак по стените имаше следи като че нещо лъскаво да се е стичално и пак такова голямо огнище или знам ли аз как да го нарека. Беше много интересно, сигурно там са пекли разли мръвколяци, ако стопанинът е бил касапин или нещо такова… брррр.
Следва
