Преди по-малко от година качих това http://nerodenapetka.wordpress.com/2010/05/21/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5/ с мислъта да го продължа. Откакто се помня имам една страст, която не смея да задоволя – страстта към изоставените сгради. Обичам да влизам в изоставени сгради, да си мисля какво е било преди, как са живели хората, какви неща са се случвали, колкото по-запазена е една изоставена сграда, толкова по-интересно и вълнуващо е вътре. Но никога не се осмелих да вляза в такава. От страх, че ще ме видят главно. И малко от страх, че вътре може да има някой. Е, преди няколко дни осъществих мечтата си и посетих ок. половин дузина изоставени и полусрутени къщи в едно село. Интернет е пълен с такива снимки, само напишете в гугъл abandoned buildings или urban exploring и гледайте какво става. Оказа се, че не съм единствена с такава страст и в България. Хайде стига приказки, затягайте коланите, защото обещавам да е интересно. Още по-интересно беше там, на живо, и единствено моята некомпетентност да боравя с апарата е попречила вълнението ми да го усетите и вие.
Къща 1
Трябва да уточня, че снимките не са минали през никаква обработка поради две причини. Първата е, че не умея, втората – искам всичко да е истинско и неподправено. Ако исках да придам някаква загадъчност, мистерия и т.н., нямаше да ходя по съборетините по пладне, а в полунощ с една лопата.
Ето, че влязохме вътре, това е първата къща, в която влязох, беше на центъра. Моментът, в който прекрачваш прага и надничаш в някоя от стаите е неповторим, аз поне бях доста напрегната и се страхувах, че има някой вътре.
Това е таванът горе.
Някой е направил кратък път към стопанската част. Кому е нужно да се минава през вратата!
Връщаме се в стаята и се чудим какво има под големия сламен дюшек.
Знам, че картинките са малки, но са много и за това, който иска в голям размер, да чукне на някоя. Мисля, че качеството е доста добро и причината не е в мен.
Ето я и стопанската част, която е плътно долепена до къщата. Вътре не изглеждаше особено здрава и за това не посмях да вляза.
Тази къща 2, беше срещу първата. Изглежда цялата е от дърво. Сега съжалявам, че не влязох вътре, но тогава наистина ме беше страх през цялото време, въпреки че не бях сама. Предполагам следващия път като отида в това село, ще е през май или юни и всичко ще е двойно по-буренясало.
Къща 3
Това е къща 4. Минахме покрай нея, но не влязохме, защото беше твърде близо до обитаеми къщи.
Къща 5.
Къща6 изглежда малка и сладка. Може би е някаква барачка просто.
Следва!
