Започвам със снимките от училището. В това село има две училища, едното е действащо в момента, до колкото знам, но не съм сигурна, другото е това. Като го гледам, конструкцията най-вероятно е с носещи стени, стените са тухлени, очевидно е имало електричество, стените са боядисани с блажна боя на горния етаж, както и вратите и касите на прозорците, които са останали. Подът обаче е паркетен. За подовата конструкция не знам нищо, така и не разбрах. Започнахме да надничаме от първия приземен етаж.
През цялото време се чуваше скърцане на някаква врата, ама такова скърцане не съм чувала до сега. Беше си страшно, още повече, че училището е по-голяма сграда от къщичките, които разгледахме до сега.
Дори има запазени стъкла. Подпрозоречният парапет е доста нисък.
Олющената боя – рекох, че е блажна. Таванът като че ли е прокапвал някога и са го доизмазали.
Ето на места какво се случва. Значи, дървена подова конструкция, скатен покрив и дървена покривна конструкция. Да речем, че е строена в първата половина на ХХ век, имайки предвид обаче, че майка ми е учила тук, училището е било изоставено след или през 70-те на миналия век. По моя непрофесионална преценка.
Това е горният етаж.
Интересно. Дали нечий крак е потънал, или някой от тавана е хвърлил нещо? Очевидно каквото е пробило тавана, е минало отгоре надолу, защото си личи, че е леко издут откъм стаята, нали?
Това е същата дупка.
Тук се е случило нещо.
Пак същата сцена, като в една от къщите. Някой си е седял на стола и си е гледал през джама, после си е излязъл и си е забравил тоягата. А дъсчицата, поставена на стола казва, че или някой е сядал там, или се е качвал на стола, за да се докопа до тавана.
Наистина останахме впечатлени от това, че всички дограми и врати са останали тук.
До колкото ми стана ясно, покривът е все още здрав, тъй че това най-вероятно е нарочно съборено или някой се е катерил горе и е пропаднал барабар със себе си.

Тук историята не можах да я измисля, явно е имало нещо, дето са искали да махнат, но какво, защо, как…
Както преди бях споменала, интернет е пълен с фенски снимки на изоставени сгради. Това, по което могат да се познаят снимките от България, са издълбаните линии по стените. За който не се е сетил – минал е Манго и сие с каручката, за да прибере кабелите и жиците за тока и да ги предаде на суровините.
Тук си личи паркетът, странно как не са го изкъртили.
Сега се сещам, че в къщите нямаше такива следи от жиците за тока – доказателство, че са строени преди електричеството да стане масово. Кога е било това?
Правоъгълната ниша в стената сигурно е била за ел. табло или бушони.
Изглед от входната врата на втория етаж.

Входа на първия етаж. Сега ще влезем вътре.
На първия етаж, какво ли е имало тук, има едно корито.

Усещането при разтварянето на вратата към помещение, в което влизаш за пръв път и идея си нямаш какво да очакваш…
Още една загадка – какво, аджеба, прави тая възглавница в левия ъгъл? Виждаме, че цокълът е каменен.
Най-сетне излязохме. Училището е на два етажа.
Влизането на втория етаж става през външни стълби. Точно под входа на горния етаж е входа за първия. Зад училището имаше тоалетни в отделна сграда, които не приличаха на тоалетни, но не ги снимах.
Училището се намира в края на голяма зелена поляна, на която кротко пасяха едно магаре и една коза. Малко по-късно една любопитна овца се присъедини към нас.
На лявата фасада се виждат само два прозореца на първия етаж. На снимката не се вижда, но всъщност е имало и на втория етаж два прозореца, но са зазидани, неизвестно защо. Вътре в стаите аз поне не забелязах да си личи старото място на отворите.
Това е едно от двете училища на селото.
следва ракиджийницата