Котенце – златно челце

Идеята за новото име на блога дойде от любовта  ми към котките и една книжка с приказки, която родителите ми четяха вечер когато бях малка.

А ето я и нея:

Нарочно снимах, вместо да препиша и без друго кратката приказка. Иначе нямаше как да усетите атмосферата…

Е, какво ще кажете? Усетихте ли едно незадоволено и нетърпеливо чувство докато четяхте? Очаквахте ли по някое време бабата да почне да иска нова къща, дрехи, пари, дворянство, господарство и да се възгордее както бабата от приказката за Златната рибка? Почувствахте ли се излъгани накрая – ами то всъщност нищо не се случва! Бабата праща дядото за разни неща, той почуква на дъба, котенцето излиза и го връща, бабата запретва ръкави и готви… Не се е сетила, че може да поиска направо сготвено яденето. Не се е сетила, че може да поиска нещо повече от това, което им е нужно за оцеляване. Дори не става ясно цял живот ли живеят на гърба на котенцето, или това е било временно, колкото да си стъпят на краката?

Поуката ще я оставя на вас. Стига ви и това – да се докоснете дори за миг до неопетнения, безскрупулен и наивен детски свят на приказките!

А ето го и моето котенце. Може да не е със златно ушенце и сребърно ушенце, златна козинка и сребърна козинка,златна лапичка и сребърна лапичка и златно челце, но пък си е мое.