Андрей Германов

 

Ах, как умират селските жени!
От близки и роднини оградени,
дорде смъртта ги бавно леденú,
те замълчават в миг успокоени.

Със своите затихващи сърца
те някак си таинствено усещат,
че във кръвта на техните деца
кръвта им ще е все така гореща,

че жива ще е силната им плът
дори подир промяната голяма,
че те са вечни, че не ще умрат…
Мъжът такава
вечна сила няма.

С усмивка върху устните без цвят
Разплаканите те успокояват,
въздъхнат,
потреперат,
замълчат
и само с поглед с всичко се прощават.

Полека скръстят восъчни ръце,
притворят клепки сякаш да придремят
и тихо своя дълъг път поемат
със просветлено от смъртта лице.

Колко красота, колко тъга, но и истина. Петка рядко се впечатлява от някого, или от нещо. Още по-рядко остава впечатлена за дълго време, да не говорим за грабната. И невероятните му четиристишия, някои от които й се поиска наизуст да научи. Просто заради красотата и поуката.

Внимавай с думите си, брат, че ехото отеква дълго.
Внимавай, докато си млад, че ехото отеква дълго.
Изпуснеш дума – после тя сто пъти чуква те в челото,
нататък връща те, назад. . . Че ехото отеква дълго.

*

В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.
Останалото е мечта – цени това, което имаш.
Предишното го няма вече, а идното не е дошло.
Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.

*

Пари, привързаност, слова умей да губиш със усмивка.
Любов, възникнала едва, умей да губиш със усмивка.
Животът – той е вечно губене и всяко губене е болка,
но именно пък затова умей да губиш със усмивка.

*

Веднъж пречупил се, до края ти вече няма да си твърд.
Веднъж излъгъл, в съвестта си ти ще се ровиш като кърт.
Лъжата може да е малка, но няма мъничка лъжа,
тъй както мъничко убийство, тъй както половинка смърт.

*

Не ми разказвай нищо ти, защото знам: ще те ревнувам.
И спомените приюти дълбоко, знам: ще те ревнувам.
Почни оттам, където с тебе се срещнахме съвсем случайно,
и с теб сърцето ще тупти. А инак, знам, ще те ревнувам.

*

Изпърво то не беше страст, то просто бе една шега.
Но ме обхвана в свойта власт, макар да бе една шега.
А тая мъничка шега превърна се в голяма болка,
като почувствах, че и аз за теб съм бил една шега.

*

Четиристишие – цветче от дива шипка. То нехае,
че покрай пропастта расте. Защо цъфти – само не знае.
Окото радва отдалеч, отблизо с тънък дъх опива,
посегнеш да го скъсаш ти – и те убожда то накрая.

Германов е писал през 60-те и 70-те години от миналия век, до 1981, буквално до сетния си час. Дали в творбите му би се споменавал Бог, ако пишеше в друга епоха?


Advertisements

9 thoughts on “Андрей Германов

  1. Стихотворенията от първите книги на Андрей Германов са непосредствен израз на дълбоката връзка на поета със селския живот и трудовото битие. Самите заглавия на стихосбирките насочват към съдържателната същност на художествените послания – „Кълнове“, „Работнически влак“, „Родов герб“. Тук внушенията за човешкото се извеждат от естествения ритъм на делника в неговите общопознати измерения. Лишени от стилнообразна ексцентричност и романтическа патетика, тези творби са лирически разкази за битовото всекидневие, в което дори грубо примитивното притежава свой чар и характерологична отличителност.

    Ранната поезия на Андрей Германов изразява промените в народната душевност под напора на съвременността. Показателни са тези стихове:

    Друго време сега от дедите отделя ни,
    на бащите от свидния кът –
    и сме селяни уж,
    и не сме вече селяни –
    друг е нашият път.

    • Явно добре си запознат и с поета, и с творчеството му. Тези негови „селски“ стихотворения ми напомнят на Елин Пелин, може би ако той пишеше поезия, те щяха да звучат нещо подобно…

  2. Познавам Андрей Германов от дните,в които прекарвахме почивките си в китното селце Боженци.Помня едно негово четиристишие,което и до днес често си казваме,там на Боженци,когато си говорим за него: Приятелю,заднеска свършихме.Денят премина в грижи пак.Устискахме,не се прекършихме.Да пийнем по един коняк.Той много ни липсва.

    • Невероятно! Благодаря Ви много, ще се радвам да разкажете нещо за поета, ако имате време и желание!

  3. О, Петка, колко се радвам,че още някой е открил и обикнал Андрей Германов!! На мен той ми е наистина любим поет. Прочела съм почти всичко, до което успях да се добера – ходих включително до жена му Рима Германова и тя ми даде няки от четиристишията му ,че не ги намерих. Да прочетеш и автобиографичаната му повест „Шаячни момчета“.
    Той е толкова истински, толкова искрен и естествен в поезията си! Истина е,че отдавна не съм го препрочитала. А по едно време изповядвах поезията му като религия. Сигурно никой не би повярвал. Има едно едно стихотворение „Отдалечавай се“….точно то ме спасяваше в болката ми..“нали след десет хиляди години ще бъде все едно дали сте се целунали, прашинки две докоснати в безкрая“…
    „..в средата на самия ми живот и на самия връх на зрелостта си, сърцето ми се пръсна като плод, не устоял до край на сладостта си“…Боже, колко откъси от стихове нахлуха в съзнанието ми.И последното му“..защото в тоя безпределен свят, запратен нейде из всемира, всеки сам за себе си е болен, всеки сам за себе си умира..“ Много болка, но и много златна светлина има в поезията му. Четете я!

    • Много се радвам! По принцип не си падам по поезия, но когато за пръв път съвсем случайно попаднах на „Взирвна зона“ и вече се промених! Мислех си, че е някой неизвестен поет, отдавна забравен… но в стиховете му, въпреки времето, в което са писани, много често срещах намеци за християнско мислене, думи на вяра, макар и да съм се бъркала сигурно, но така го усещах. Окуражавате ме да публикувам повече негови съкровища!
      Смятам, че той съвсем спокойно може да застане редом с Вазов.

      • Благодаря, че ми отговори, Петка.
        Много ми харесва името ти, все едно дали е псевдоним или истинско. То навява вкус към родното. А Андрей Германов е поет, който реди по прекрасен начин думи за родното, за скъпите на сърцето неща- родина, земя, майка, любима, деца, слово…Непременно публикувай тук негови стихове, сигурна съм,че ще бъдат оценени от приятелите на сайта ти, защото той е голям майстор на словото, наистина голям. Ако мога, ще помогна и аз.

  4. Не знам защо,но всеки път,когато чета стиховете на Андрей Германов ,си казвам,че този човек е мъдрец.Замина си от този свят,толкова рано,но успя в четири стиха да каже толкова много.Ето ви още един стих,който много обичам.“Умът не може да се скрие и умният живее трудно.По-лесно е да се пропие,че трезвен ще живее трудно.но,който истински е умен,остава трезвен.Ще се бие,ще вие,ала ще надвие.И все тъй ще живее трудно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s