Законът на тоя свят

Беше избягала от час. Не й се слушаха глупости, които после трябва да зубри, да напише за едната оценка и никога вече да не й потрябват в живота. Така си мислеше и беше сигурна, че е права. То кой не мисли, че е прав! По пътя към пързалката, където искаше да се „покефи“ срещна Лазар. Той бил някъде, връщал се, измънка нещо, не стана ясно какво прави, но се лепна и продължиха заедно.

– И защо не си на училище сега?

– Ми… не ми се занимава. Какво да ти кажа, тъпичко е там.

– Тъпичко, ама е за твое добро. Не можеш само да се забавляваш, трябва и да се потрудиш малко. Да не говорим, че ако се забавляваш само, много скоро това ще ти омръзне, ще се отекчиш, ще се отчаеш, ще изпаднеш в депресия, ще…

– Уф, айде стига с тия твои проповеди. Какво щяло да стане, ееей значи, веднъж не съм отишла на химия и вече говорим за самоубийства и депресии! Какво толкова, нали не преча на никого! Дреме й на оная… даскалицата де, че ме няма, ще ми напише отсъствие, класната ще го извини и толкоз.

– Не си права.

– Как да не съм права, елементарно е. Барем да бях хулиганка някаква, или да ходя да пуша и пия по кръчмите, а аз отивам да се попързалям, на никого не преча, значи може!

– Искаш да кажеш, че можеш да правиш каквото си искаш, стига да не пречиш на никого ли?

– Е, ама ти, Лазаре, си много странен човек. Най-сетне откри топлата вода, а?

Той не отговори. Дълго вървяха без никой да каже нищо. На пързалката нямаше почти никого – тя се пълнеше в късните следобедни часове.

– Ще се пързаляш ли, или ще си ходиш? – погледна го Петка. Отстреща си видя мрачен и студен поглед, който я озадачи. – Има ли нещо, какво пак казах?

– Не, нищо, помислих си… нямам пари за пързалки. Хайде чао. – каза без дори да я погледне в очите. Бавно се обърна и си тръгна.

Чешит. Помисли си тя и си събу маратонките.

Малко настрани, на една пейка, седеше младо момиче. Беше се облегнало назад и гледаше с празен поглед в небето. Преди няколко минути бе взело дозата си. Тя не пречеше на никого, беше щастлива и беше убедена, че може да спре когато си поиска. Но точно след една седмица щеше да хвърли камък по човек, който отказа да й даде пари.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s