За какво служи изкуството?

Трябваше да проведе кратка лекция пред ученици за изкуството. Това беше първият й път и леко се притесняваше. Още повече, че децата бяха на по 13-15 години – хормонът ги тресеше, както се беше изразила една от учителките, и трудно можеше човек да привлече вниманието им. Кратка презентация с много картинки и малко текст събра погледите, още повече, че се говореше за далееееечното минало, първите пещерни рисунки, открити някога, странно обработени животински кости, използвани за музикални инструменти и интересните предположения на учените за смисъла на тези първи творчески проблясъци в прародителя на човека.

Основните изводи са били, че се е считало, че нарисуваното на стената животно е свързано с това в гората и с изображението му може да се хване по-лесно, или пък, че върху рисунката са се упражнявали по-младите членове на племената на лов, или че са част от някакви магически ритуали за примамване на животните и какво ли още не…

Не беше толкова трагично, очакваше никой да не й обърне внимание и тя  да си „пее“ урока, докато те се задяват, приказват, пощипват и т.н. с гръб към нея. Напротив, децата се заинтригуваха, даже накрая въпроси задаваха. Един от тях, обаче, остана да звучи в главата на Петка дълго след като стаята се бе опразнила.

– Окей, разбрахме за какво са рисували тогава хората, а сега за какво рисуват? За какво пишат? За какво свирят и пеят, танцуват и играят?

– За забавление… – беше отговорила тя, но сама не си вярваше. Всеки обича забавлението, да, но всяко изкуство ли е за това, или има нещо повече?

Криминалният роман е произведение на изкуството, или поне има претенции да бъде такова. Но забавляват ли се хората докато четат истории за убийства, изнасилвания, кражби, лични драми, омрази и изневери? Филмът на ужасите, или трагедията в театъра също се водят произведения на изкуството. Но забавляват ли се хората, когато гледат трилър, кървища, насилие, страхът в очите на жертвата, смърт?

Ако да – що за хора са те? А ако не – защо ги гледат, какво намират в това, с какво се обогатяват?

Същото е и в музиката, и в картините, и в танците. Ако музиката е груба, развратна, ако се пее за смърт, насилие и болка – какво получава слушателят? Наслада, забавление, разтуха? Надали. Или ако картините са уродливи, грозни, черни, страшни, ако показват нелицеприятни неща и действия – какво получава зрителят?

Изкуство ли е да разкриеш на света най-пошлите си и тъмни страсти, най-съкровените си но ужасяващи желания, да ги пресъздадеш във филм, в картина, в песен, в танц?

А изкуство ли е да разкриеш на света най-светлите си и чисти чувства, впечатления, мисли – да ги пресъздадеш в картина или филм, които радват окото, в песен, която успокоява, в танц, който разведрява, в книга, която обогатява?

– Окей, разбрахме за какво са рисували тогава хората, а сега за какво рисуват? За какво пишат? За какво свирят и пеят, танцуват и играят?

– За да ни направи по-добри. За да ни обогати, да ни научи на любов към доброто и неприязън към злото и пошлото. Ако едно произведение няма тази функция, то не е изкуство.

Алис Уокър, американска романистка

  • Не съм сигурна дали един лош човек може да напише добра книга. Ако изкуството не ни прави по-добри, за какво,…, служи то?

  • Advertisements

    Вашият коментар

    Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

    WordPress.com лого

    You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

    Twitter picture

    You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

    Facebook photo

    You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

    Google+ photo

    You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

    Connecting to %s