100% жена

Освен на осми март, има и други дни, в които жените празнуват. Или би трябвало – това са Богородичните празници – Успение Богородично, Въведение Богородично, Покров и т.н. И даже, твърдят някои, по-скоро тогава, отколкото на осми, е ден на жената. Но който както знае, така го кара. За някои пък всеки ден е празник и всеки ден се сещат за нежната половинка на човечеството.

На Петка й се беше паднала задачата да анкетира 20 момчета и 20 момичета за това какво е да си жена и какво определя жената като такава. Трудна задача, но и много интересна. На края, след като събра всички мнения и ги посъкрати и обобщи, стигна до следните изводи, които леко я озадачиха.

Бабата на Лили казва така: жена, дето не умее чорап да закърпи, копче да сложи, манджа да забърка, гащи да изпере, къща да оправи и да я направи уютна, пуловер да изплете или гоблен да ушие, да се облече и натъкми, да ходи по женски с коса и пола и си държи езика зад зъбите… еми не е баш жена.

Лили явно се срамуваше да подкрепи тези думи, та се задоволи само да добави – и дето седи без работа и мързелува…

Стефка пък смяташе, че жена без токчета, червило, тесни дънки и такава, дето не може да събере очите и да ги задържи по себе си не е жена.

И тая дето се заглеждала по жени също не е жена, а нещо друго…

Момичето ставало жена когато разбирало, че това в огледалото е то.

Да си жена, според една учителка, било да плачеш, когато е за плакане, да се смееш, когато е за смях и да се бориш… винаги.

Друга баба, явно поетично настроена, рече, че жената е създадена, за да създава живот, любов, нежност, доброта. Жена, която сее крамоли, кавги, изневери, омрази и болка, не е жена.

Жена, която убие детето в утробата си също не било жена.

Едно малко момченце рекло, че жена е човек, който плаче, а като го попиташ – не знае защо плаче.

Симо, както винаги груб и вулгарен, каза, че жената е тоя човек, с когото става работата. С мъже не става, освен ако не си на другия тротоар.

Същото бяха казали още няколко души.

– Жената трябва да е чиста и спретната, въздържана и скромна, добра и любяща, знаеща какво иска и имаща принципи и морал, да може да се разчита на нея, да е силна, но нежна, да дава живот и надежда, а не да отнема и да е трезва в преценките и способностите си. А да, и да е разумна и да може сама да се оправя в живота. И да има сърце. И…

– Нещо друго?

– А бе то са много, ама сигурно ти свърши листа.

– Свърши ми на мен, ако те питам какво е да си мъж сигурно няма да ми изсипеш толкова изисквания и критерии. Към жената 100 критерия и ако не отговаря на един от тях – беги, не става. Ама мъжът може да е това, може да е онова, и няма нищо, нали!

– Внимавай, ти в момента доказваш, че не си жена с излишното си недоволство и роптаене. Нима не изказах добри неща за жената? Или какво искаш да кажа: жената е все недоволна, капризна, суетна, мързелива, смята себе си за нещо повече, не обича да върти къща, но претендира за равенство, иска да се държат с нея като с дама, когато тя не е, намръщена е, убива децата си, за да не й пречат, придиря…

– Уф, добре, хайде прав си, по-добре хубави неща за жената, отколкото лоши. И ние не сме идеални, верно е. Хайде бегай сега, че ми свърши листа. Друг път ще питам за мъжа.

То какъв ли е смисълът? Коя жена наистина е жена днес? И кой мъж е наистина мъж? Защото ни е трудно да спазваме хубавото и да се стремим към него… лесно е да си немарлив и мързелив, вулгарен, груб, да се напиваш, да си гледаш кефа, да не спазваш правилата, лесно е и приятно. Но, има ли, всъщност, останали жени днес?


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s