Творец, или унищожител?

Имаше едно момче в училище, което не понасяше две неща – калинките и евреите. Където видеше калина, я убиваше, това му доставяше неимоверно удоволствие. Евреи не познаваше. Всъщност, никой не беше виждал евреин на живо, или и да беше, нямаше как да познае дали е такъв или не – едва ли им го пише на челото. Веднъж Петка случайно бе подочула от разговор между учители за някакъв човек, който работел на пазара и бил евреин. Всъщност тя всеки ден минаваше от там, но никога не й беше минало през ума, че високият едър и къдрокос млад мъж всъщност е евреин.

Както и да е, това момче се забавляваше, като унищожаваше тези красиви насекоми – калинките, и бълваше змии и гущери против евреите, без да познава лично нито един такъв.

А човекът можеше да бъде творец. Вместо да убива, мрази, критикува и осъжда това, което не познава, той би могъл да създава нещо ново, добро, красиво, истинско. По-лесно е да посегнеш и зашлевиш шамар, отколкото да простиш обидата, нали?

Всички знаеха за това момче, защото то беше единственото, което мразеше калинките и евреите. Ако не ги мразеше – никой нямаше да говори за него, както никой не говори за другите от класа. Или поне не толкова, колкото за него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s