За иконите в православието

При всяка следваща среща на братята близнаци Верин и Неверин, те малко или много засягаха въпроси, свързани с вярата на Верин. Не заради желанието на майка им да го отучи от религиозността му, или за да се заяжда, просто всичко това беше толкова далеч от света на Неверин, че той нямаше как да не проявява интерес към него. Но само толкова. И през ум не му минаваше, че тези неща, за които говори брат му, са истината. Това, всъщност, го разбра доста по-късно.

Та веднъж стана на въпрос за това, че православните сами нарушавали една от десетте Божии заповеди, а именно: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи„(Изх.20:4-5)

Православният христинянин, почитайки иконите, които са такова изображение според Неверин, се  кланяли на идол. Но, на кратко, той не бе обърнал внимание на няколко важни неща.

1.Казано е – не си прави кумир, сиреч идол. Какво е идол? „Изображение на божество, което не съществува, но което се представя за съществуващо и което иска да измести истинския Бог. Идолът следователно е измама, лъжлив образ на лъжливо божество, бесовска хитрост, с която се цели отклоняването на човеците от истинския Бог.“ Т.е. кумирът е изображение на нещо лъжливо, неистинско.

Тогава богоотстъпление ли вършим ние, когато си украсяваме храмовете и молитвените кътчета с икони и се молим пред тях? Не, защото ние не превръщаме иконите в идоли и не ги почитаме заради самите тях, а заради ония свещени образи, които те представят. А те представят не като идолите нещо, което не съществува, а напълно верни съществуващи лица или събития. Следователно, иконата не въвежда в измама, както идолите, а говори на сърцето нещо истинно и вярно. Идолът е божество. А иконата не е божество,  но образ, който ни представя Бога, ангелите и светците, или картина, която ни рисува някои свещени събития.

2. Хубаво, казал после Неверин, иконите не са идол, защото изобразяват нещо, което е истинско, според вас, а не е измислица, и защото това нещо наистина е вашият Бог, или там светиите, или когото изобразяват иконите и вие не се кланяте на дървото, или изобщо на самия предмет, както идолопоклонниците се кланят на златния телец, примерно, а се кланяте на Този, Който е изобразен. Ама все пак, всичкото това кадене пред иконите, молитвите пред иконите, паленето на свещи пред иконите, кланянето и целуването дали пък не е някак си наистина само заради самата икона? Защото Бог едва ли е в това дърво?

Всъщност, всички тези външни, телесни действия, които правят вярващите пред иконите, са проявление, или би трябвало да бъдат проявление на вътрешното чувство. Нормално е вътрешното чувство да има външно проявление. Сам Иисус Христос е коленичил и е падал на лицето си в молитва – това е външното проявление на вътрешното Му молитвено състояние. Така и вярващият се кланя и целува иконата.  А относно каденето на тамян, паленето на свещи и кандила – това е било заповядано от Бога с изрични заповеди за горене светилник отвън завесата на Ковчега (Лев.24:2-4), за кадене тамян на жертвеника (Изх.30:7), за почитане на светините и пр. Всичко това като Божия наредба е минало от ветхозаветната Църква към новозаветната. „Както Моисей и Аарон са се кланяли пред Ковчега на завета и пред херувимите и не са били идолопоклонници, защото са се молили не на тия вещи, а на Бога, тъй и ние, православните християни, се кланяме на свещените икони, изобразяващи Бога и Божиите угодници, кадим пред тях тамян, палим свещи и кандила и не сме идолопоклонници, защото се молим не на веществото на иконите, а на Бога и на светците, които те изобразяват. Идолопоклонници бихме били ние, ако боготворехме иконите. Ние обаче не ги боготворим, а ги почитаме като светини!

3. Всъщност, това, за което говорели двамата тогава, било за втората Божия заповед, която е дадена на евреите след напускането им на египетските предели. Дори в момента, в който Мойсей получавал скрижалите с написаните на тях заповеди, еврейският народ си бил направил златен телец – кумир, на когото да се кланя. По-късно, когато населили Обетованата земя, евреите не веднъж се поддавали от съседните езически народи и изоставяли служението на истинския Бог и се кланяли на измислени идоли и божества, като на някои дори принасяли в жертва синовете и дъщерите си. В тази Божия заповед от стария завет се е имало предвид изобразяването и почитането именно на такива езически измислени божества. В днешно време също има идолопоклонство, но неговият характер е малко по-различен.

4. Когато си загубил скъп човек, или просто не е покрай теб, а ти липсва и имаш нужда от него, странно ли е да съзерцаваш снимката му, да я държиш до сърцето си, да я целуваш, или просто да я поставиш на работното си място? Когато целуваш хартията ти не мислиш за нея, а за този, който е изобразен на нея, нали? Същото е.

5. Счита се, че св. ап. и евангелист Лука е дал началото на иконописта с иконите, които е нарисувал на Майка Богородица и св. апостоли Петър и Павел. След като изобразил св. Дева Мария с Младенеца, той й занесъл иконите и тя ги благословила.

http://www.pravoslavieto.com/life/10.18_sv_ev_Luka.htm

Използвани са цитати от „Вяра, Надежда, Любов“, макариополски еп. д-р Николай, архим. д-р Серафим (Алексиев)
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s