Животът на другите

Най-добрата приятелка на сестрата на майката на третото гадже на Петка от студентските години, се казваше Мими. Много държеше да се обръщат към нея с кака Мими, или госпожица Марина, въпреки че бе на ок. 50 години. Да, госпожица, защото кака Мими беше стара мома.От онези стари моми с кръглото бяло лице, гладката лебедова шия, черните гъсти къдрици и едрото телосложение. Леко приведена напред, с винаги почти падащите й очила от върха на носа, кака Мими често можеше да бъде забелязана в градската градина, седнала на пейка пред реката, гледайки в нищото… или в отсрещния бряг… или в минувачите… И така до 16:00, после задлъжително ставаше и се прибираше, защото в 16:30 започваше любимият сериал.

Госпожица Марина Стоименова бе шивачка. По-голямата част от кариерата й като такава бе прекарала в един техникум по облекло в едно близко село, но в последните години учениците рязко намаляха и тя напусна. Сега шиеше по поръчка на стари приятелки и от време на време й идваше и някое девойче с молба за нова рокличка, поличка…

В големия си тристаен апартамент бе пълно със старинни мебели, по тях седяха прашни разни снимки в рамки, прозорците бяха винаги затулени с пожълтели дантелени пердета и от многото цветя трудно можеше да се види какво е времето вън. Телевизорът постоянно бучеше, а кака Мими най-обичаше да седи пред него, да гледа сапунки, да държи котката си в скута и да пие турско силно кафе.

Дали беше щастлива старата мома Марина, никой не знаеше. Дали се събуждаше със сълзи под студените завивки, или с презрение гледаше минаващите пред нея млади семейства с деца в градската градина?

И все пак тези дълговечни сериали, които пазят в себе си толкова страст, тъга, любов и надежда за щастие, бяха нейните единствени приятели през годините. Като че ли в тях виждаше утехата, в тях намираше това, което най й липсваше в живота…

Не случайно така казваше един учител по философия, д-р Е. Валевски – чуждия живот гледат тези, които нямат свой. Старата мома се радва на сапунките, младото момиче – на романтичните филми, малкото момче – на екшъните и т.н.

Колко ли възможности да осъществи мечтата на живота си бе пропуснала госпожица Мими , просто гледайки пасивно живота на другите?


Психология for dummies

Автор: Адам Кеш

Страници: 360

Издателство: Алекс Софт

Превод: Виолета Петрова

Психология, която тук е доста сериозно разгледана. Или поне по-сериозно, отколкото се предполагаше. Въпреки че някои от шегите на автора, пускани тук и там, не стояха на място, поне според Петка, си е заслужавал трудът. Макар и не достатъчно изчерпателна, „Психология for dummies“ далеч не е само за плашила, а е нужно поне малко познаване на материала, за да се разберат някои неща.

Психологът е американец – явно преводът е от английски, но преводачът и редакторите му получават по една съвсем заслужена двойка по български език. Съвсем сериозно, това е най-неграмотно написаната на български език книга, която някога е попадала в ръцете на Петка. Никакви познания за пълен/непълен член и употребата му, както и някои пунктуационни и правописни пропуски, които са просто непростими за такава книга.

Количеството грешки е средно по 2-3 на страница, а тук говорим за 360 страници. Нещо, което би довело до пълно изприщване на всеки алергичен към граматичните грешки, както Петка. Срамота просто.

Та, психология като психология. Не от тия дето ти внушават какво божество си и как можеш всичко и всички те обичат и не трябва да отстъпваш в автобуса на никого и т.н.

Снежно цвете и тайното ветрило

Автор: Лиза Сий

Страници: 352

Издателство: Хермес

Корична цена: 11.95

И такива книги имало, в които жената се третира като човек, чията стойност се определя от плода на утробата. Жената е безполезна, ако не ражда здрави момчета. Жената е безполезна, ако стъпалото й е по-дълго от 7 см след като са счупени всички кости. Жената е безполезна, ако не може да върши работа. Жената е безполезна, ако не се подчинява изцяло на мъжа си и свекърва си. Всъщност, на цялото семейство на съпруга си. Тя стои най-долу от всички докато не роди момче, всъщност, до тогава те дори не я хранят, живее при родителите си, но няколко пъти годишно се среща със съпруга си, за да зачене.

Сложни отношения, сложни правила и традиции, сложен живот водят бедните китайки в миналото. Да гледа човек и да им се чуди. Е, нищо. а тези 300 и кусур страници се научава доволно много информация за тогавашния бит, написана по интелигентен, в някои моменти отекчителен начин. Постоянните препратки към китайския хороскоп малко идват в повече, както и единствената натуралистична сцена на насилие (там, в планината), но иначе книгата става.

Като че ли акцентът е върху вътрешния живот на тогавашните жени и техните неволи. Без политика, без натрапване на мнения, без интриги…

А бе става, но ако се водим по максимата: Една книга си е заслужавала прочита ако след това пак би я прочел, тази определено, според Петкино мнение, няма да е от тия.

Библията

Буквално преведено на български „библия“ значи книга на книгите. Това е най-разпространяваната книга в цял свят. И не случайно. Библията, наричана още Свещено Писание, съдържа в себе си началото на историята на човечеството от Сътворението, а после и история на иудейския народ. Многобройни археологически и научни открития доказват историческата достоверност на Библията.

Самата Библия се състои от две части – Стар и Нов Завет. Старият завет представлява нещо като история на иудейския народ, пророчества, псалтир. Новият Завет описва живота на Иисус Христос и Неговите ученици. Състои се от 4 Евангелия (на Матей, Марко, Лука и Иоан), Деяния на св. апостоли и Откровението на Иоан.

Библията като боговдъхновена книга, е основата на християнството. Всеки християнин трябва да прочете поне Евангелието, за да знае в Кого вярва и как трябва да живее. Ветхият завет има по-суров характер като поучения и заповеди и като цяло се разпростира върху делата на човека, докато в

Новия завет освен на делата, се набляга и на помислите, защото ние грешим и в мисълта си, освен в делата си.  За това и за християнина е препоръчително да се запознае първо с Новия Завет и после със Стария.

Това, което е казано в Библията, не винаги може да се разбира буквално, тъй като в нея е събрана Божията мъдрост, която не всеки може да прозре и разбере. Не е желателно човек самоволно да тълкува Светото Писание, защото няма нужната опитност и мъдрост, няма я духовността, която би му помогнала да разбере правилно Божието слово.

За Библията може да се говори много и пак няма да е достатъчно. Може да се извадят хиляди доводи за достоверността на съдържанието й и пак ще има хора, които ще я пренебрегват. И нищо чудно, щом е имало хора, които са живели в Христово време и не са Го приели в сърцата си…

Все пак, всеки сам избира в какво и на кого да вярва, никой не бива да бъде каран насила да променя разбиранията си. Но би било добре да знае какви ще са последствията от такъв свободен избор.

Красива жена

Красивата жена няма възраст.

Красивата жена е красива и от вътре, тя няма нужда от декоративната козметика, за да покаже красотата си. Дори и с було да се покрие – красотата пак ще струи от върховете на пръстите й.

Красивата жена е добра жена. Тя не носи смърт в утробата си и не заклеймява с устата си. Ръцете й галят, те никога не биха понечили да ударят. Краката й са верни, те никога не биха предали човека. Погледът й е чист и светъл.

Красивата жена се познава по добрите очи. Тя не мрази и не завижда, прощава и забравя, очаква и се надява. Думите й винаги значат повече, отколкото казват, защото красивата жена не е празна жена.

Красивата жена не обременява, а облекчава, помага, а не затруднява. Тя е успешна, защото върши всичко с любов. Не се съревновава, защото знае, че от загубата не боли.

Красивата жена е силна, тя знае стойността на преходните и на вечните неща. Не се предава, не се отказва, не се отменя от думата си, не изменя решенията си, не се страхува от предизвикателствата и от болката.

Красивата жена знае своето място и своята възраст. Тя не е никога недостатък, външният й вид не й е никога недостатък, защото той е преходен, а красотата е вечна.

Красивата жена е независима от суетата на днешния свят, тя няма нужда от огледало, за да знае, че е красива, няма нужда от вещите, за да бъде щастлива.

Красивата жена е майка.

Красивата жена е любов към всички, дори и към тези, които я нараняват.

Красивата жена е рядкост.

Но красива жена можеш да си и ти, ако се издигнеш над предразсъдърците и го пожелаеш истински.