Библията

Буквално преведено на български „библия“ значи книга на книгите. Това е най-разпространяваната книга в цял свят. И не случайно. Библията, наричана още Свещено Писание, съдържа в себе си началото на историята на човечеството от Сътворението, а после и история на иудейския народ. Многобройни археологически и научни открития доказват историческата достоверност на Библията.

Самата Библия се състои от две части – Стар и Нов Завет. Старият завет представлява нещо като история на иудейския народ, пророчества, псалтир. Новият Завет описва живота на Иисус Христос и Неговите ученици. Състои се от 4 Евангелия (на Матей, Марко, Лука и Иоан), Деяния на св. апостоли и Откровението на Иоан.

Библията като боговдъхновена книга, е основата на християнството. Всеки християнин трябва да прочете поне Евангелието, за да знае в Кого вярва и как трябва да живее. Ветхият завет има по-суров характер като поучения и заповеди и като цяло се разпростира върху делата на човека, докато в

Новия завет освен на делата, се набляга и на помислите, защото ние грешим и в мисълта си, освен в делата си.  За това и за християнина е препоръчително да се запознае първо с Новия Завет и после със Стария.

Това, което е казано в Библията, не винаги може да се разбира буквално, тъй като в нея е събрана Божията мъдрост, която не всеки може да прозре и разбере. Не е желателно човек самоволно да тълкува Светото Писание, защото няма нужната опитност и мъдрост, няма я духовността, която би му помогнала да разбере правилно Божието слово.

За Библията може да се говори много и пак няма да е достатъчно. Може да се извадят хиляди доводи за достоверността на съдържанието й и пак ще има хора, които ще я пренебрегват. И нищо чудно, щом е имало хора, които са живели в Христово време и не са Го приели в сърцата си…

Все пак, всеки сам избира в какво и на кого да вярва, никой не бива да бъде каран насила да променя разбиранията си. Но би било добре да знае какви ще са последствията от такъв свободен избор.