1. Етюд

Беше горещ летен следобед. От отворения прозорец се разнасяше задушливият полъх на пожълтели от слънцето треви. Рядко равнинният пейзаж се сменяше с полугористи местности. Влакът се поклащаше мързеливо по нажежените релси. В купето младо момче редеше безсмислени слова към бедната си майка. Когато го роди, тя бе отказала да го даде в дом за умствено изостанали и никога не съжали за това. Всъщност нейната собствена майка бе убила в утробата си  едно от децата си когато й казали, че цял живот ще бъде сочено с пръст. А това момче тук бе щастливо, заради слънцето и тревите, заради майка си и пеперудите, дори и заради странния батко в другия край на купето. Той бе облечен в черно и въпреки сезона – с яке. Никой не можа да види очите му – в купето не печеше слънце, но той през целия път не свали тъмните си очила. Гледаше болното момче с презрение, както и всички останали. За него всички бяха врагове. Той трябваше да бди, да се пази, да е нащрек.

Всъщност по подобен начин разсъждаваше и младият мъж отсреща. Двамата се гледаха с подозрение и готовност за открита омраза. Първият – защото смяташе, че превъзхожда всички, а вторият – защото ревниво пазеше територията си – младата си и наивна женичка. Тя гледаше мъжа срещу себе си с любопитство и, сякаш разбрала заблудите в сърцето му, със съжаление. Добро съжаление. Такова, каквото таеше в себе си и една друга жена, седнала по неволя до черния и мълчалив господин. Както външно, така и вътрешно, тя бе негова противоположност. Скрита под белите си скромни дрехи, добрата й душа съчувстваше на малоумното момче, умиляваше се от жертвоготовността на майка му, съжаляваше слабостта на баба му и се радваше на любовта на ревнивия мъж към съпругата си.

И, да, страхуваше се от мрачното, агресивно и надменно тяло до себе си. През целия път не посмя да се обърне към прозореца от страх, че може да види мъжа в лицето.

Влакът препускаше. Скри се в тунела. Земята се разтресе. Изтрещяха канари.

Входът бе затрупан. Влакът продължаваше с бясна скорост, гонен от вълна от камъни. Приближаваше изхода.

Още един трус. Още един трясък.

Малоумното момче нададе тревожен вой.

/следва/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s