2. Етюд

Хората около него не го интересуваха. Бе забил нос в халбата си и някак съсредоточено отпиваше малки глътки на равни интервали. Седеше на една от централните единични маси в заведението и въпреки че вече пиеше от час, не бе свалил нито якето си, нито шапката. В едната си ръка държеше дръжката на дълъг чадър, а в другата – чашата. Никой не му обръщаше внимание, пък и той не даваше вид на заинтересован от околните, въпреки че с периферното си зрение следеше какво се случва в бара.

Очите й неспирно шареха навсякъде. Усмихваше се вяло на мъжа срещу себе си. Повече я интересуваха жените наоколо, отколкото забавната случка, която той разказваше. Държеше ръката й в дланите си, винаги така седяха. Той се интересуваше единствено от нея и това се четеше в очите му, в усмивката и тялото, но на нея й все й се струваше, че някоя друга е заела мислите му и това я убиваше.

Като ловка пантера тя си проправяше път между пълните маси. Винаги ведра и усмихната, от тук взимаше празни чаши, там оставяше пълни, приемаше поръчка и едновременно с това връщаше ресто. После като че ли носейки се във въздуха, бързо отиваше на бара, намигваше щастливо на някого там, оставяше подноса и взимаше друг и отново се впускаше в лудия танц между масите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s