Душа незащитена

Приказка за одъра

Беше то веднъж през пролетта.

Той я грабна като вълк от брода,

стори я жена, а сутринта

сам скова от груби талпи одър.

Всичко помни одърът – по здрач

как си лягаха с любов голяма,

как внезапен тънък плач

проеча над златната му слама.

Взе мъжът ръбатата тесла,

одъра със нови талпи стегна

и жената меко го постла –

малкият да има где да легне.

Одърът започна да расте –

силна беше младата невяста.

Всяка пролет писваше дете,

искаше да му направят място.

Местеха се другите полек

настрани по меката му слама,

за да може новият човек

да лежи до пазвата на мама…

Сетне той престана да расте,

позатихна, взе да опустява –

всяка есен някое дете

от гнездото нейде полетява.

И остана одърът широк,

празен като шепата, която

седем гургулици на възбог

пуснала е в синевата.

1958

Advertisements

2 thoughts on “Душа незащитена

  1. Pingback: Когато човекът си отиде – част 3 « КОТЕНЦЕ – ЗЛАТНО ЧЕЛЦЕ

  2. Все едно преживях цял един живот на едно бедно семейство, което е било богато с любов и детска глъч, преживях и тъгата на натрупаните години и опустелият дом…. Каква магия е Андрей Германов! Много дълбок, много истински, честен и някак обикновен и земен! Поклон пред личността му!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s