Акварели

Когато за пръв път показах рисунките си на майка ми, тя се опита да направи някакви асоциации с човешкото тяло, защото първата рисунка приличаше повече на човек, отколкото другите.

При втората удари на камък. Това може да прилича на всичко друго, само не и на гола лежаща жена. Ц, не е хубава тая рисунка.

Ако исках да имам гола лежаща жена на лист хартия, нямаше толкова да се потя и цапам с боите, а щях да я щракна с фотоапарата за секунда, и щях да имам гола лежаща жена. Тогава краката й щяха да приличат на крака, бедрата на бедра и дори и гола гръд щеше да има и всички щяха да знаят какво именно има на листа хартия.

Последната рисунка накара майка ми да се засмее и да я захвърли пренебрежително.

– Това жени ли трябва да са?

Разликата, която правя между рисуването и фотографирането е тази, че при второто ти отразяваш през обектива това, което стои пред теб. Снимаш жени – „изобразяваш“ жени. Точка. Докато в изкуството аз отразявам през душата си, през мен самата това, което стои пред мен. Гледам жени – изобразявам чувства.

А не е нужно чувствата да имат форма. Те не се възприемат нито само със зрението, нито само със слуха, за това и една картина или песен ще въздейства на различните хора по различен начин. Не че единият чува едно, или вижда едно, а другият друго.  Всичко е едно и също, само сърцата са различни.

Advertisements

One thought on “Акварели

  1. Браво, поздравявам те за начина, по който възприемаш външния свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s