Перущенска черква

Те имат само този зид. Оттатък

зад тежките дувари е аскерът.

И пътят до смъртта е много кратък –

със писък лют куршумите го мерят.

Те имат само чест. А там, на двора

безчестие и гавра ги очакват.

Какво да правят те? Стотици хора

без капчица вода… Деца проплакват.

Те имат само смърт! Смъртта им може

да е безчестна –

или да е честна!

Те са мъже. Ах, помогни им, Боже! –

Поне дечицата да свършват лесно…

И който иска честен да остане,

готов е даже пред смъртта да мине –

прекръства се и взема ятагана!

С децата си без гавра да загине.

О, сине мъничък! След сто години

стоим със теб във черквата свещена.

Ръчицата ти топла с нежни вени

тупти във моята ръка студена.

Каква съдба. Каква печална слава.

И колко хора вятърът отвея.

Ала сърцето както тях тогава

прорязва ме със колапс ненадеен.

Дали и аз във бялата ти шия,

обезумял и със очи несвестни,

ще мога твърдо ножа да забия,

ако потрябва да загинем честни?

1976

Андрей Германов

Мечтателката от Остенде

автор: Ерик-Еманюел Шмит

издателство: Леге Артис

страници: 228

цена: ~15 лв

Ако аз не ви кажа, няма как да разберете, че това не е роман, а сборник разкази. Никъде не пише нищо, та аз реших, че е роман. Ни съдържание има някъде, ни нещо. Това за мен е минус – когато купувам книга искам да знам какво купувам!

Иначе си заслужава, въпреки че някои от разказите са доста изтъркани. Няма кървища, няма насилие, в първия разказ „Мечтателката от Остенде„, който беше съвсем предсказуем, можеха да се спестят разни пикантерии, но все пак това си е решение на автора, който не харесва да чете еротични измислици, не ги чете, както и аз направих.

Иначе другите разкази по спомен бяха за една женица, претрепала любящия си съпруг; един преподавател, който ненавижда художествената литература, но веднъж допуснал да прочете един трилър и се вкарал в някакви филми; една невзрачна милосърдна сестра, която взела, че повярвала, че е привлекателна и наистина станала привлекателна; една баба, когато с години чакала на гарата смъртта си и… за други не се сещам. Ако и да е имало, то явно не са ми направили чак такова впечатление, че да ги запомня.

Та, като за плажа – доволно става!