Как да се готвим за светото причастие?

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 40

цена: 2.50 лв.

Какво да кажем за тази книжка? Вътре в нея всичко е описано и обяснено, както и в предишните, за които говорихме. А по-точно – какво представлява таинството причастие, защо го има, кога и как се взима, кой може и кой не може да го взима и разни такива. Подготовката за св. Причастие – покаяние, изповед и пост – е хубаво и подробно описана. Интересни въпроси в края на книжката и едно стихотворение. А, да, и въпросник за изповед по десетте Божи заповеди, по пол, професия, възраст и др. Интересно защо са приложили въпросника в книжката за причастие, а не в тази за изповед. Хм, може би са били забравили.

Как да се изповядваме пред свещеника

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 50

цена: 2.50 лв

Поредното попълнение на библиотека „Благочестие“, за което ще говорим днес, е книжката за това как да се изповядваме. Православният християнин знае, че за греховете, които е извършил след кръщенето си има опрощение когато се покае за тях, твърдо се реши никога повече да не ги повтаря и ги възневиди, моли се на Бога за опрощение и ги изповяда пред свещеника. Изповедта е едно от таинствата в нашата църква. До колкото знам (а може би да бъркам) таинства са тези свещенодействия, по време на които се извършват невидими за човека действия на Светия Дух, който слиза отгоре. Тайнство е кръщенето, венчавката, изповедта, причастието, миропомазанието, свещенството и маслоосвещението.

Изповедта трябва да е неотделима от ежедневието на християнина част, чрез нея човек очиства душата си, помирява се с Бога, започва ново начало. За това и е от особено значение това таинство да се изпълнява както трябва, за да има максимална полза за мирянина.

В книжката е обяснено какво значи покаяние и какво – изповед, има кратка история на тях. Споменати са най-често срещаните доводи, които си вадим против изповедта, защото  лукавият не си клати краката 😉 Тук трябва да спомена една друга, безценна книжка пак за изповедта – „Забравеното лекарство“ на архимандрит Серафим Алексиев . Има я в православните книжарници, има я в интернет и е наистина много хубава и полезна.

Та, разказани са в книжката някои неща, има накрая въпроси и отговори и едно хубаво стихотворение.

Всеки сам преценява за себе си, но аз лично наблюдавам поне два типа „вярващи“. Едните са малко като книжници и фарисеи – в смисъл, че са особено вглъбени в изучаването на Св. Писание и на творенията на св. отци, много духовна литература четат, интересуват се, активни са, но до тук. Всичкото им знание отива на боклука, защото те не го прилагат в действителност, да не говорим за покаяние и изповед, или причастие. Те са просто едни теоретици, които са мнооого навътре в материята, или не чак толкова навътре, но в практиката… дори не се замислят. Жалко.

Другите са тези, които имат активен, действен живот в Христа, внимават над себе си, над помислите и делата си, често посещават изповедника си, беседват с него, изповядват се, причастяват се. За да си такъв, може би е нужно и да си теоретик, за да знаеш как точно да живееш, но освен това ти трябва и нещо друго. Предполагам истинска, жива вяра и т.н. Аз лично не познавам такива хора.

А, има и трети, които нищо не знаят, нищо не правят и все пак се считат за вярващи. За тях всички, които са от горните два типа са фанатици.

Така че, всеки преценява за себе си какво, дали, как и защо да прави. Мерата според верата.

За постите в православната църква

автор: Иван Николов

издателство: Витезда, библиотека „Благочестие“

страници: 47

цена: 2.50

Поредната книжка от библиотека „Благочестие“, която обяснява, че духовният пост, който често пренебрегваме, е по-важен от телесния. Разказва се за смисъла на постите, защо и кога постят православните християни, как трябва и как не трябва да постят и в кои дни Църквата е отредила да сме във въздържание. Накрая има календар на постните дни през годината и въпроси и отговори, свързани с постите. Както винаги, те са често срещани и за това отговорите са особено заинтригуващи.

В днешно време се обръща особено внимание на това разрешено ли е да се яде олио в сряда и петък, или не, кога можем да ядем риба и кога млечни продукти. Хората гледат да се натъпчат хубаво преди постите, за да издържат по-дълго време, смятат поста за особено здравословна диета и нищо повече. Но постът е главно духовен, и после телесен. През постно време християнинът трябва да е особено внимателен над помислите и делата си, още повече да се въздържа от лоши дела, от спорове, неразбирателства, трябва да се смири, по-често да се моли и посещава Божия храм, да се въздържа от светски прояви и забавления, защото те отвличат сърцето и ума, разсейват го от главната цел на християнския живот. Разбира се, духовният пост трудно може да просъществува без телесен, защото телесният пост – въздържанието от определени храни, умеренето хранене, въздържание от алкохол, шумни компании и т.н. – смирява човека и събира ума.

Многодневните пости приключват със свето Причастие на празника, а не ядене и пиене на корем!

Всъщност, който се интересува повече – в книгата е описано надълго и нашироко и ако човек е искрен със себе си, ще разбере и няма на къде да увърта и да търси оправдания или измислени тълкувания, за да извърти нещата за своя изгода.

Хайде, чети, народе, ограмотявай се!

Признаци, че Вие сте атеист-фанатик

източник: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=219:2010-07-18-21-39-07&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

1. Вие вярвате, че самолетите, компютрите, компасите и т. н. са били специално проектирани и създадени от някого, но също така вярвате, че човешкото тяло, което е неизразимо по-сложно от всички съществуващи изобретения, се е появило в процес на случайна биологическа еволюция.

2. Вие твърдите, че трябва да се отнасяме скептично към всичко, но считате за глупаци всички, които се отнасят скептично към теорията на еволюцията.

3. Вие вярвате, че животът е произлязъл от мъртви химически вещества, но напълно отричате, че Христос възкръсна от мъртвите.

4. Вие няма да заложите 10 лева на футболния тотализатор, защото шансовете да спечелите са незначителни. Но пък без проблем залагате бъдещето на безсмъртната си душа на практически невъзможната теория за самовъзникването на живота.

5. Вие говорите, че „необичайните твърдения изискват необичайни доказателства“, а после без никакви доказателства твърдите, че няма Бог.

6. Вие считате, че атеистите, обърнали се към християнството или лъжат или никога не са били „истински атеисти“.

7. Вие считате, че християнският светоглед е ограничен, защото християните вярват само в един Бог, а вашият – напротив – доста широк, защото не вярвате в нито един.

8. Вие не знаете, иудеин ли е бил апостол Петър или римлянин, но пък можете веднага да назовете заглавията на последните три „сензационни“ романа, разкриващи „лъжите“ на християнството.

9. Вие сте били разочаровани, когато сте научили, че не всички християни разбират буквално всяка дума от Библията.

10. Вие считате, че Библията е художествена литература, а „Шифърът на Леонардо „ – документална.

11. Вие намирате логика в следния силогизъм: „Библията е дебела книга. „Властелинът на пръстените“ – също. Защо да вярваме на първата, а не на втората?!“

12. Вие по-скоро вярвате във феи, елфи и говорящи зайци, отколкото в Христа.

13. Вие неохотно уважавате християните, които настояват, без оглед на всичките ви аргументи, че Бог съществува, но в същото време считате, че християните не умеят да мислят с мозъците си.

14. Вие считате, че „да мислиш с мозъка си“ значи да си атеист.

15. Вие мислите, че всеки християнин написал книга за християнството, го е направил за пари, а всеки атеист, написал книга за атеизма – за просвещение на масите.

16. Вие не можете да повярвате в събития с двухилядолетна давност, защото „никой не може да бъде уверен със сигурност, какво наистина се е случило тогава”, но пък твърдо вярвате, че религията е била изобретена от управляващата класа преди 5000 години, за да държи масите в подчинение.

17. Вие считате, че въпроси от типа на „може ли Бог да създаде квадратни кръгове или камъни, които не може да повдигне” са от жизнено важно значение за християните.

18. Вие наричате Иисус „Иешуа“ и Бог – „Яхве“, за да намекнете, че те по нищо не се отличават от Моллох или Ваал.

19. Вие се гордеете с това, че сте свободни от предразсъдъци за разлика от „тъпите”, „ненормални” и „агресивни” християни.

20. Вие считате, че престъпленията и греховете на някои християни (инквизитори, конквистадори, свещеници-педофили и т. н.), действали в разрез с Христовото учение, дискредитират християнството като цяло, но престъпленията на атеистите като Хитлер или Сталин, действали в съгласие с атеистическите им убеждения за отсъствие на обективен морал, изобщо не хвърлят сянка върху атеизма.

21. Вие се сърдите на Бог, че Той не съществува.

22. Вие считате, че астрономическите размери на Вселената опровергават съществуването на Бога, сякаш Бог може да бъде побран в една малка Вселена!

23. Вие можете да водите всякакви богословски спорове за съществуването на баба Яга и розовите еднорози.

24. Вие сте уверен, че има повече доказателства за съществуването на баба Яга и розовите еднорози от доказателствата за съществуването на Бога.

25. Вие твърдите, че вярата в Бога е сляпа вяра, но не виждате, че също така сляпо вярвате, че Бог не съществува.

26. Вие отричате вярата си, че Бог не съществува, като уточнявате, че просто не вярвате в Неговото съществуване, сякаш между двете мнения има разлика!!!

27. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните. Помислете върху това!!!

28. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните, но ще „забиете един” в лицето на всеки, който ви нарече „маймуна”.

29. Вие мислите, че щом сме длъжни да преподаваме на децата теорията за Интелигентен Създател, то напълно логично с нея трябва да преподаваме и теорията, че децата ги донасят щъркелите.

30. Вие просвещавате „задръстените и неразумни” християни, като с наставнически тон им изброявате библейските противоречия, сякаш ние не познаваме собствената си религия!!!

31. Вие пишете „Бог“ с малка буква и считате, че няма да е лошо да се отмени времеизчислението „след Рождество Христово“, но без проблем пишете с главна буква имената на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и дните на седмицата по английски (Tuesday, Wednesday, Thursday, Friday).

32. Вие твърдите, че абсолютните категории „добро” и „зло” не съществуват, а в същото време смятате, че християнството е зло.

33. Вие знаете, че религията поражда насилие и свидетелствате за това на първия срещнат, но пропускате покрай ушите си научно доказания факт, че насилието по телевизията и сатанинската музика в стил black metal и death metal тласка хората към насилие и жестокост.

34. Вие намирате противоречие в „психически здрав християнин“.

35. Без да гледате на кървавата история на властващия атеизъм (Френската революция, фашизма, комунизма), вие считате, че атеизмът на държавно ниво ще донесе със себе си веротърпимост и мир.

36. Вас ви дразни думата „спасибо“ (“спаси-Бог“) или „сбогом” („с Бога”).

37. Вие считате, че християните вярват в Бога, само защото не искат да отидат в ада.

38. Вие се намирате на пътя, който води към ада, в който не вярвате.

39. Вие считате, че проповедниците и другите добри християни, които споделят с вас своята вяра, за да не отидете вие във вечната огнена геена, имат за цел да ви измъкнат пари. И нищо повече.

40. Вие сте съгласни с твърдението, че „Ако Бог наистина Го имаше, щеше да е по-добре да Го нямаше“.

Сбогом, лято

автор: Рей Бредбъри

станици: 176

издателство: Бард

цена: 9.99

 

„Сбогом, лято“ е продължението на великолепната „Вино от глухарчета“ писана ок. 50 години преди излизането на бял свят на „Сбогом, лято“. Тук е мястото да спомена, че „Вино от глухарчета“ е една, от най-красивите книги, които някога съм чела. Толкова богат и красноречив език не съм срещала в художествената литература. Очакваше се „Сбогом лято“ да не е същата. И не е същата, но е хубаво различна. Има своята красота, въпреки, че не е като първата книга. Има някои моменти в нея, които ме изумиха, особено накрая… никога не съм чела по-изненадващ край, сериозно! Няма да кажа за какво става въпрос, но такова сравнение и такова някак си непринудено и невинно описание на неща, които някак си не изглеждат такива… просто бях зашеметена.

Това е от книгите, които трябва да се прочетат. Но не задължително. Лека, приятна, чете се за един ден.

Забележката ми е подобна на тази на изданието на Листопад – ами тази книга няма как да е 176 страници! Толкова голям шрифт за размера на страниците, такова разстояние между редовете и главите, просто, спокойно мога да кажа, че книгата е 100 страници, но явно на издателите им се е сторила твърде малка, за да им сложат някаква по-така цена, пък и по-така външен вид (към когото всъщност нямам забележки – от оформлението на корицата се усеща уважение и към книгата, и към автора като че ли, просто така ми се струва де). Но това определено не е 176 страници, не знам каква е тази нова мода да се оставят толкова празни, бели страници!

Като бях малка и виждах така по книгите цели бели страници, я в началото, я в края, и си мислех, че са оставени за рисуване.

Листопад

автор: Решат Нури Гюнтекин

страници: 216

издателство: Intense

цена: 12.00

 

Предполагам едно 96% от хората, които са си закупили тази книга, са се повлияли от сериала „Листопад“. Сигурно такъв дял от читателите са жени, а най-вероятно там някъде са останали и недоволните от романа. Голо предположение, базирано на собствен опит и прочетени мнения в нета.

Защо. Общо взето книгата няма нищо общо със сериала. Неслучайно в началото на всяка серия са казва „по мотиви от едноименния роман…“. Книгата е писана в първата половина на ХХ век и се води за турска класика, но дали преводът е лош, или нещо друго, но според мен е далеч от класиката.

Шрифтът е голям,  има много празно място между главите, което ме кара да мисля, че редакторите само са се чудили как да увеличат обема на книгата. А тя се чете буквално за 2 часа. Когато четох разни коментари и някой казваше, че се чете за 2 часа не вярвах, но наистина за толкова се чете и не защото оставаш без дъх и е толкова увлекателна, а просто защото е много по-малко от 216 страници!

На фона на силните емоционални сцени в сериала, красноречивия език, който използват някои от героите (особено Фикрет), монолозите и музикалното оформление, романът прилича на сбит журналистически преразказ. Езикът е постен и еднообразен, изглежда сякаш книгата е писана за един ден. Решаващи за сюжета събития се описват просто в едно изречение като че ли помежду другото. Да, явно това не е екшън-книга, но на мен като че ли на нищо не ми прилича. Основно се обръща внимание на мълчаливия и горделив Алиръза, но и това като че ли е помежду другото.

Трябва да призная, че това е една от най-лошите книги, които някога съм чела, честно. Без да я съпоставям със сериала, това не е роман, а вятър. С една дума – вятър, който, обаче, струва 12 лева.

 

И все пак, за успокоение мога да кажа, че „Чучулигата“ на същия автор е на светлинни години над този вятър, не съм я чела, но така казват. След време и за нея ще пиша тук.

Кюфтенца със сос

Продукти:

500 гр. мляно телешко месо

50 мл. прясно мляко

500 гр. кисело мляко

1 филия хляб

3 яйца

60 мл олио

1-2 лъжици масло

брашънце

магданоз

червен пипер

черен пипер по желание

сол

 

Приготовление:

1. Омесете месото с накиснатия и изстискан от млякото хляб, яйцето, 2 с.л. олио, магданоз, черен пипер по желание, 2-3 лъжици вода.

2. Направете от омесената кайма малки топчета като орех, оваляйте ги в брашно и ги оставете да почиват 30 мин.

3. Възварете 1 л вода с 3 с.л. олио и сол на вкус и пуснете едно по едно кръглите кюфтенца.

4. Оставете ги да се варят на тих огън ок. 1 час.

5. Отделно разбийте киселото мляко с 2 жълтъка и започнете да прибавяте на тънка струйка бульона, в който кюфтенцата са врели, като не преставате да бъркате сместа, докато се получи гладък плътен сос.

6. Наредете кюфтенцата в голяма чиния, предварително добре затоплена, залейте ги със соса, а отгоре и със сгорещеното и оцветено с червен пипер масло. Поръсете по желание и с черен пипер.

 

В момента, в който решите,че кюфтенцата ще се разпаднат във водата докато ги варите и всичко ще отиде на кино, ще останете приятно изненадани. Ако спазите всичко 1:1 ще бъдете много доволни. Тези кюфтенца ми напомнят на ученическия стол. Ммммм