Как да се изповядваме пред свещеника

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 50

цена: 2.50 лв

Поредното попълнение на библиотека „Благочестие“, за което ще говорим днес, е книжката за това как да се изповядваме. Православният християнин знае, че за греховете, които е извършил след кръщенето си има опрощение когато се покае за тях, твърдо се реши никога повече да не ги повтаря и ги възневиди, моли се на Бога за опрощение и ги изповяда пред свещеника. Изповедта е едно от таинствата в нашата църква. До колкото знам (а може би да бъркам) таинства са тези свещенодействия, по време на които се извършват невидими за човека действия на Светия Дух, който слиза отгоре. Тайнство е кръщенето, венчавката, изповедта, причастието, миропомазанието, свещенството и маслоосвещението.

Изповедта трябва да е неотделима от ежедневието на християнина част, чрез нея човек очиства душата си, помирява се с Бога, започва ново начало. За това и е от особено значение това таинство да се изпълнява както трябва, за да има максимална полза за мирянина.

В книжката е обяснено какво значи покаяние и какво – изповед, има кратка история на тях. Споменати са най-често срещаните доводи, които си вадим против изповедта, защото  лукавият не си клати краката 😉 Тук трябва да спомена една друга, безценна книжка пак за изповедта – „Забравеното лекарство“ на архимандрит Серафим Алексиев . Има я в православните книжарници, има я в интернет и е наистина много хубава и полезна.

Та, разказани са в книжката някои неща, има накрая въпроси и отговори и едно хубаво стихотворение.

Всеки сам преценява за себе си, но аз лично наблюдавам поне два типа „вярващи“. Едните са малко като книжници и фарисеи – в смисъл, че са особено вглъбени в изучаването на Св. Писание и на творенията на св. отци, много духовна литература четат, интересуват се, активни са, но до тук. Всичкото им знание отива на боклука, защото те не го прилагат в действителност, да не говорим за покаяние и изповед, или причастие. Те са просто едни теоретици, които са мнооого навътре в материята, или не чак толкова навътре, но в практиката… дори не се замислят. Жалко.

Другите са тези, които имат активен, действен живот в Христа, внимават над себе си, над помислите и делата си, често посещават изповедника си, беседват с него, изповядват се, причастяват се. За да си такъв, може би е нужно и да си теоретик, за да знаеш как точно да живееш, но освен това ти трябва и нещо друго. Предполагам истинска, жива вяра и т.н. Аз лично не познавам такива хора.

А, има и трети, които нищо не знаят, нищо не правят и все пак се считат за вярващи. За тях всички, които са от горните два типа са фанатици.

Така че, всеки преценява за себе си какво, дали, как и защо да прави. Мерата според верата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s