Правда и кривда

Ето ме пак на линия. Ще започна новата година с един роман стар почти колкото майка ми. Не че тя е от палеозоя, но литературата остарява доста по-бързо от нея.

Един прекрасен ден както се прибирах от университета, видях на тротоара пред една кооперация един човек, който си беше изнесъл разни нещица – няколко калъфи за телефони, рисунки, които обаче не щя да ми продаде, и тази книга. Взех я за левче. Трябваше да минат две години, докато  й обърна внимание. На края дори се колебах заслужава ли си да я чета, от 1963, руска… значи яко соц пропаганда, рекох си.

И все пак й дадох шанс. Определено не съм живяла съзнателно преди 1989 и не знам какво-що е било, но тази книга ми хареса.

 

Правда и кривда

автор: Михайло Стелмах

страници: 475

издателство: Народна култура, 1963

 

Действието, до колкото разбрах, се развива в едно село през 1945 – краят на втората световна. Един юнак се прибира при майка си ни жив, ни мъртъв, после става председател на колхоза като измества лошите, бори се с кривдата заедно с редица други другари, страда и се веселее с простите селяни, сее и вършее, не спи спокойно, защото за конете няма сено, построява на всички хора от селото къщи, докато той живее в землянка и така.

Хареса ми селската атмосфера, природните картини, животът… напомни ми на разказите на Елин Пелин. Обичам романи и разкази от едно време, в които действието се развива изцяло в селото.

На няколко места успя да ме разплаче, дори и комунистическа, тази книга е Човешка, видях го. Имаше толкова красиви моменти, тъжни и весели. Срещите на майки със синовете си, бащи с дъщерите си… А бе красива книга беше, като изключим задължителните политически истории вътре, разни доноснически работи, интриги и съревнования между тоя и оня… идеологически плеяди и разни такива, които за мен бяха особено интересни от историческа гледна точка.

Както и да е, тези отклонения бяха умерено вкарани, в момента, в който ми дотягаха, те свършваха. 🙂

Който следи блога знае, че не обичам да оценявам чуждия труд с някакъв бал, тъй че просто ще кажа, че не съжалявам че я прочетох, беше нещо ново и интересно за мен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s