Семеен албум

автор: Даниел Стийл

издателство: Бард

страници: 460

цена: 12 лв

Богатство, разточителен живот, Холивуд, хомосексуализъм, наркотици, секта, безразборен секс, изневяра, алкохолизъм, бременност, аборт, завист, педофилия, бягство от дома, война, смърт… това са гадостите, които срещнах в книгата с безобидното име „Семеен албум“. Нещо, което най-много ме отврати беше хомосексуалните връзки на един от синовете. Тук прескачах абзаци, не мога да разбера защо толкова трябваше да ни го навира в очите това и толкова внимание да му отделя. Ляк.

Главната героиня – Фей Прайс, по спомен. Уж трябва да е добра, но аз с моето негативно мислене се подразних от безразличието й към собствените й деца – затваря си очите пред сексуалните проблеми на сина си, вместо да помогне (хомото се лекува!), затваря си очите пред предизвикателното поведение на невръстната й дъщеря, чийто външен вид не крещи, а не знам какво „Аз съм евтина проститутка, възползвайте се!“, затваря си очите пред проблемите на най-малката й дъщеря, която очевидно има нужда от нея, затваря си очите пред изневерите на съпруга си, пред проблема му с алкохола… За нея най-важното е кариерата, парите, филмите, защото им отделя всичкото си време. Всичкото си време. Ножът трябва да опре до кокала, за да се сети за другите. Уж работи за децата си, но всъщност го прави за себе си и не би могла да живее иначе. Както и да е, изкарах всичко отрицателно, което ме подразни в книгата и излезе, че е била отвратителна.

Да, горе долу след като минах отвратителните хомо сцени и едно от момчетата умря (Опс, имаше ли някой намерение да чете тази книга?), стана по-прилична и интересна. С тези някой забележки не съжалявам чак толкова много, че я прочетох. За два дни.

Иначе книгата е писана през 1993-1994, не помня кога точно, и е преиздадена 1 път, ако не се лъжа. Това е първата книга, която чета на Стийл.

Между другото преди дори не знаех Даниел Стийл мъж или жена е. Ха!

После почнах „Веднъж в живота“, която също е писана през онова време. Няколко неща, които ги има и в двете книги – пожар, при който някой там умира, главната героиня – жената – е много известна. Много често се използва думата „дяволски“, която за мен е изключително непрятна поради обясними причини. Защо трябва да се казва „дяволски добре“, или „дяволски красив“ и т.н., вместо много добре, или супер красив… А, да, и в двете книги най-готините мъже (според писателката и героините, разбира се) са високи, мускулести, руси и с „дяволски сини очи“.   Е, аз съм на друго мнение, но все пак това е ДС!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s