Страст, сълзи и лачени обувки на Адриана Триджиани

автор: Адриана Триджиани

издателство: ера

страници: 394

цена: 12лв, но вече я дават с отстъпка

Преди да забравя, книгата има продължение „Улицата на мечтите“ се казва, ако не се лъжа.

Та, искам и аз един Джанлука в живота си.

Както бях писала по-рано, третата книга, в която се разказва от първо лице единствено число, в сегашно време. Странно, сигурно е някаква мода, ще продължа да обръщам внимание на това.

Та, в изданието се срещат някои правописни грешки, недоглеждания, но са малко, тъй че няма какво да се оплаквам. Важното е, че има пълен член. 🙂

Интересното в книгите, които чета от известно време насам е, че през цялото време е интересно.  Наричам ги ежедневни книги. През цялото време се случват някакви не кой знае какви неща, действието се развива плавно, постепенно, предсказуемо и в това е чарът на книгата. А не да е някакъв екшън и да чакаш средата, за да се случи нещо велико и после не знам какво си друго да стане. Не знам дали се изказвам разбираемо. Няма значение, всъщност.

С две думи, книгата ми хареса. Предсказуема, лека и приятна и в същото време описателна. Началото ми се стори тежко с всички тези обяснения и непознати имена на места, марки и т.н. Защо постоянно се описва кой в какво е облечен!?

Алфред понякога ми напомня моя брат, а понякога се чувстват като Памела – не на място в среда, в която съм задължена да стоя.  От началото ми беше ясно, че нищо няма да стане с тоя Роман, не ме кефеше и нещата между тях така предсказуемо се случваха… не се усещаше тръпката, при Джанлука пак не е кой знае какво, поне от страна на Валентина, но той определено повече държи на нея, и може би я обича, за разлика от онзи Роман. Много исках да скъсат, значи. 🙂

Друго, друго, не се сещам друго. Красива книга. Но явно не на всеки се харесва. Преди мен я чете една позната и скоро ми я върна, не й се изкефила. Нищо. Книгата не е любовна, не е и като ония от калъп дето в началото се хваща с някого, ходят, към края има скарване, но после остават заедно, или нещо такова.

А бе, така.

ето продължението – „Улицата на мечтите“

Advertisements

3 thoughts on “Страст, сълзи и лачени обувки на Адриана Триджиани

  1. Pingback: Улицата на мечтите « КОТЕНЦЕ – ЗЛАТНО ЧЕЛЦЕ

  2. Простете, исках да ви попитам къде сте ходили за ирисова диагностика. Моля изпратете ми адрес и кого да търсим на моя E-mail.
    Предварително Ви благодаря.
    С уважение. Емил Начев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s