Когато човекът си отиде – ракиджийницата

Преди да покажа ракиджийницата, ще ви представя една къща над вадата. Има в селото една вада, до която има и чешма с корита, от които някога е пил добитъкът. Та, на двата бряга на барата стои еднопространствена къща с дупка в пода.

Влизаме вътре.

И ето ни вътре. Едно пространство, един прозорец с метална решетка и една правоъгълна дупка в пода, явно не случайна. Основите са каменни, подът изглежда бетонен.

Надник? Като казах бара, нямах предвид река, нали ме разбрахте?

Така като гледам тоя прозорец май не е имал отваряемо крило.

Предназначението на тая къща за мен остана мистерия, освен ако тая вада някога не е била пълноводна река и това е било своего рода вятърна мелница, ъ?

Сега преминаваме на ракиджийницата, която е  в непосредствена близост с тази къща и барата.

Някой е имал нужда от тухли.

Това е входът. Красиво а?

Стоманобетонна греда.

Не знам как се вари ракия, ама тия бетонни корита сигурно имат пръст в тая работа.

Тук вече джамовете си ги е свил някой.

Панорама на най-голямото помещение.

Поглед към входа.

Това е странно помещение. Всичко е черно.

чееернооо

Гредова конструкция, стоманобетонна плоча. Черни.

Нещо от черната стая се стича надолу и излиза през тази старателно измазана и оформена дупка. Но разстоянието до барата е доста.

Това е сутеренен етаж, чийто вход е от задната страна – сградата е построена на наклонен терен.

Това определено не са тухли четворки, нито обикновени.

Това е. Уф, 3 часа и половина ги качвам тия снимки, дано си е заслужавало.

Advertisements

One thought on “Когато човекът си отиде – ракиджийницата

  1. Това е бившата мандра в .Бойница обл.Видин.Сега доколкото знам е частна собственост на местен фермер.В очерненото помещение имаше четири казана за ракия, като един беше по-малък. В къщата под чешмата се помещаваше селския нерез.По данъчни книжа от турско време в това село е имало около един милион овце, повтарям един милион!
    Това, че селото е запустяло е така, защото както всички в недалечното минало искаха децата да живеят в града.Да ама сега даже не са и в града а са в чужбина.Е на кого да се сърдим. Иначе пък спокойствието и тишината може да го оцени само този който е живял в града. Колкото до поминък, какво ли са правили предците ни и как ли са се издържали преди сто години?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s