Когато човекът си отиде – част 3

Продължаваме пътешествието с къща номер 8

Преди да влезем надникнах през прозореца и видях това.

Във всички къщи, в които влизахме, нямаше стъкла, но касите на прозорците си стояха.

Този креват ми напомня на едно стихотворение на А. Германов за одъра. „Приказка за одъра“

Ето това беше в централната стая, ако не се лъжа. Въпросът е – какво е. Явно нещо коминесто, под него са си палили огън, но защо толкова голямо? Такива големи ли са било? Вътре в него е черно и изглежда мазно.

Това е погледът нагоре. Ребрата на покривната конструкция също изглеждат обгорени.

Стърчащите дивотии, за които говорехме преди.

Вече се чудя какво да снимам. Не можах да разбера дали е ръчно бродирана тази възглавничка. Мисля, че не е.

Пак покрива. Тогавашните майстори грешка са нямали.

Защо и как, аджеба, е оставена тая тояга да виси?

Портите.

Гредоредът. Вижда се дори конструкцията на стените.

Каменна зидария донекъде и после – дървена конструкция, измазани стени, класика.

Всяка една от тези къщи, които съм снимала, може да бъде паметник на архитектурното наследство. Но, уви!

Не съм много в час, но като гледам конструкцията им и изобщо архитектурата, спокойно мога да река, че са строени през XIX век, което вече си е нещо.

Толкова много можем да научим от тях…

Но очевидно не умеем да ценим и пазим. Я, още една висяща от тавана тояга, само че в другата стая. Това трябва да значи нещо, не мислите ли?

И все пак, до коя ли година са били обитавани тези къщи?

Ето дългоочаквания поглед през огнището. Както казах по-рано – вътре е черно и се е стичално нещо, изглежда мазно.

Нали ви казах.

Последен поглед преди да излезем.

И, това беше къща номер 8. Много загадки – висящите тояги, черният гредоред, стърчащите от стената вляво неща, голямото огнище и нещото, което се е стичало във вътрешността му…

Преди много години, бях още малка, пак така бях влизала в една такава къща, но легално, и там имаше цяла една малка стая, която беше черна – и стените, и тавана, и пода и пак по стените имаше следи като че нещо лъскаво да се е стичално и пак такова голямо огнище или знам ли аз как да го нарека. Беше много интересно, сигурно там са пекли разли мръвколяци, ако стопанинът е бил касапин или нещо такова… брррр.

Следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s