Продължаваме с разходката из селските старини. Това е къща 7.
Вътре беше вълнуващо. Колебаехме се дали да влезем, това е задната страна и се вижда леко открехнатата врата.
И почти наклонената стена – какво ли я държи. Като го видяхме това си рекохме – я по-добре не.
Но като минахме от другата страна и видяхме широко отворените врати, нямаше какво да се чудим.
Ето за какво става въпрос. От архитектурна гледна точна – доста сполучлива се е получила така търсената по принцип връзка вън-вътре.
Поглед на горе – това е доста добре запазената покривна конструкция. Но защо всичко е черно?
Това е одаята – главната стая, през която се минава, за да се влезе в другите. Точно отсреща е притворената врата, през която се чудехме дали да влезем и се отказхме. Гредоредът е черен, неизвестно защо, стените са измазани с любимия син камик, вехториите са навсякъде, а стърчащите неща от лявата стена така и не разбрахме за какво са. В още една къща на същото място видяхме такива.
С тези конусовидни неща, на които им забравих името, се ловят рояци пчели.
Напред към другата стая, доста просторна.
Преди да влезем в нея, хвърляме един поглед и в една друга стая, тя се пада отляво на одаята и е доста тъмна.
Представете си момента, в който някой е сложил този стол тук и за последен път е седнал на него. За последен път е станал и си е тръгнал, а столът е престоял сигурно с години на същото място. Долу се вижда подовата настилка – доста добре запазено дюшеме.
Това е в одаята, в дъното вдясно. Хареса ни нишата с шишето и неидентифицирания обект, закачен на стената до нея.
Стена в ракурс.
Газена лампа над входната врата. Няма нужда да говоря – сами си го представяте какво е било…
Очевидно излязохме навън. Тогава са правили доста малки прозорчета в сравнение с площта на помещението.
Каменно коритце пред къщата, доста плитко изглежда.
Толкоз за къща номер седем. Очаквайте продължение, къщите са много, има и едно училище и ракиджийница (там дето хората си варят ракията).
КОТЕНЦЕ - ЗЛАТНО ЧЕЛЦЕ 