Защо не рисуваш?

Всички като малки са рисували. Още от предучилищна възраст мама ти е давала празни листи и нещо за драскане – цветни моливи, пастели, флумастери… Помниш ли следите, които си оставял по тапетите с химикалка? Или по тефтера на баща си? Толкова книжки за оцветяване си издраскал. Без да внимаваш да не излизаш от очертанията, без да съобразяваш цветовете, без да мислиш какво е нарисувано… Никой не ти е казвал, че не можеш да оцветяваш и това не те е спирало. Никой не ти е казвал, че само хабиш хартията и материалите. Мама се е радвала, че се занимаваш с нещо. Татко е бил спокоен, защото не си му висял на главата. Ти си бил щастлив. И, интересно, с всяка следваща издраскана книжка, с всеки оцветен лист ти неволно си ставал все по-добър и по-добър. Не си станал Леонардо, но си бил щастлив.

Докато не си пораснал. Тогава и очакванията са се увеличили. Искали са от теб да рисуваш все по-добре, но вече не си имал толкова време. Защото освен това са искали и други, нови неща от теб. Приятното рисуване остава на заден план. Повярвал си, че не можеш да рисуваш. Повярвал си. И си спрял да рисуваш.

Сега си в края на 20-те си, може би на 30 и кусур и последното, за което се сещаш да направиш е да рисуваш. Защо да го правиш – ти не си художник, работата ти не е свързана с това, няма картини да продаваш, я!

Забравил си колко добре си се чувствал пред белия лист, пред твоята нова рисунка. Сега мислиш, че ако не е картина, която би си окачил на стената, то е за боклука.

В най-добрия случай се осмеляваш да вземеш лист сега и да надраскаш нещо. В най-добрия случай. Но плахо и бързо го изтриваш с гумичка. И до тук.

Ние не рисуваме. Големите хора не рисуват. Написах „рисуване“ в гугъл – излизат главно курсове за деца, частни кандидат-студентски уроци или лични галерии на художници. Ние големите хора не рисуваме. Няма любители рисувачи и това ни е проблем, защото рисуването

– подобрява дейността на мозъка

– действа успокояващо, освобождаващо

– развива мисленето и въображението

– освобождава от стреса

– лекува леки форми на депресия

– полезно занимание вечер – вместо компютъра, телевизора

– последното го измисли ти. На листа.

РЕЙ БРЕДБЪРИ

451 по Фаренхайт – както и да е, става. Но „Смъртта е занимание самотно“ определено ме разочарова.

Стигнах до половината, прескочих стотина страници и отидох на края. Много мудно се случва действието. Ако може да се нарече изобщо действие – в началото добре, имаме някаква мистерия, която двама са се наели да разгадаят, но до тук – след това си тъпчем на едно място. Главното геройче се шляе безцелно насам-натам, разчита на някакви случайности, умозаключенията му по случая са на базата на неопределени емоции и предчувствия без никакво обосноваване – за мен лично доста несериозно и повърхностно. В цялата тая работа не виждам никакво покритие, на какво основание малкия стига до някакви изводи? На какво основания детективът му вярва? Сега като се замисля, това е като криминален роман, писан от жена. Уж криминален, но всичко се върти около аромата на цветята в задния двор!

Мудното шляене насам-натам ме издразни. Можеш да разделиш средата на романа на различни откъси и да им размениш местата – няма да се забележи, толкова е еднообразно. Добре че краят беше нормален, след всичкото това четене като гламав ако накрая се окажеше, че главният герой е шизофреник и всичко се случва в главата му, щях много да се ядосам. Е, и в случай че си бях направила труда да я прочета цялата де.

Някой може и да я хареса. Първото, което прочетох на Бредбъри бе „Вино от глухарчета“ – трябваше да спра до тук, защото след това…“Дървото на вси светии“ – не. „Сбогом лято“ – не. „451 по Фаренхайт“ – да речем. „Смъртта е занимание самотно“ – не. Отказах се от „Гробище за лунатици“. Отказвам се от Бредбъри. Ще препрочета „Вино от глухарчета“, за да оправя вкуса си и до тук. Предполагам много се разглезих от дамската проза, но каквото и да е – не ме зарадва Рей, с всичкото ми уважение към литературния ми гений.

https://nerodenapetka.wordpress.com/2010/10/17/%D1%81%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC-%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE/