Сватовникът от Перигор

автор: Джулия Стюарт

страници: 291

издателство: Кръгозор

цена: 10.00 лв

Разкошна книга. Просто разкошна, откъдето и да я погледнеш. Джулия Стюарт борави с думите като вълшебник, такава атмосфера пресъздава само! Всяка дума си е на мястото, държи те в напрежение, няма нищо излишно, трябва да четеш внимателно, да вникнеш във всичко, да го изживееш с героите, да го почувстваш… Обикновено едното го има за сметка на другото – или интересен сюжет с беден език, или прекрасен изказ със скучен сюжет, но този роман просто няма слаби страни! Дори след като затвориш последната страница, можеш пак да започнеш да четеш отначало и да не ти е скучно, напротив, ще откриваш неща, които преди не си забелязал. Определено влиза в моите 10 (още не съм ги описала всички 10).

С нетърпение чакам да излезе още някой роман на авторката. И само да спомена – като хвърлих един поглед на домашната си библиотека видях, че една голяма част от книгите, особено от любимите ми книги, са издадени от Кръгозор. Явно е любимото ми издателство! 😉

Горещо препоръчвам. Не е лигава, не е твърде романтична, даже изобщо, а е някак си така тънко, фино, елегантно хумористична! „Сватовникът от Перигор“ е истинско бижу!

Железният светилник

автор: Димитър Талев

Много хубава книга. Прочетох я за втори път, но пак не разбрах и не се развълнувах от основната идея и вълненията на главните герои. От предишния прочит преди ок. 8 години бях запомнила първата среща на Стоян и Султана и смъртта на Катерина. Явно не съм помъдряла от тогава, защото пак ме вълнуват същите работи – кой в кого е влюбен, кой за кого ще се жени и т.н.

Единството на жителите на Преспа, силната им християнска вяра, задружният им живот, строгият патриархален ред (у Глаушеви май по-скоро матриархат) сърдечната чистота у младите, простият живот, близо до природата и Бога – това е, което прави живота пълноценен. Това е, което ние сме забравили и от това страдаме.

Щастливо чувство блика от мозъка

 Сигурно учените са го открили отдавна, но едно е да го прочетеш в евтиния вестник, друго е сам да стигнеш до този извод, чрез личния си опит.

Нещата, които ни радват, стимулират производството на хормона на щастието в мозъка (или там където се прави) и ние ставаме щастливи. Това значи, че не е без значение дали ще се порадваш 5 минути на котката си преди да излезеш от къщи, дали ще изпиеш чашата чай с наслада, или на бързо, колкото да си напълниш стомаха, дали ще помиришеш цветето във вазата, докато минаваш покрай него, или просто ще погалиш листенцата му…

Онова бля-бля за малките неща в живота, които ни правят щастливи, е вярно. Осъзнаваш го, когато загубиш някое от тези неща. Аз го осъзнах, когато се разделих с котката си. Тогава разбрах колко щастие ми е носела тя, едва ли не физически усещах как хормона на щастието се разлива на талази от сърцето ми само като я погледнех в очите и тя отвърнеше на моя поглед. Така както физически усещаш празнината пак там, в гърдите, когато се разделихме. Наистина оценяваме нещо чак като го загубим. И колкото и да си казваме – добре, ще почна да ценя това, което имам, без да чакам да го загубя – не е същото. Никога няма да можеш да оцениш толкова добре нещо така, както ще го оцениш като го загубиш. Така е, знам го.

За това всички тези малки 70 неща, които ще ти изредя в последващите статии – не ги подминавай, изпълни ги, усети ги, разбери – важат ли за теб, или това нищо не значи и не те интересува. Ако щеш бъди отрицателен, бъди трол, намрази ги, но не ги подминавай с безразличие. Не за друго, ти ще загубиш от това, не аз.

В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.

Останалото е мечта – цени това, което имаш.

Предишното го няма вече, а бъдното не е дошло.

Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.

                                                                          Андрей Германов

5. Любимият аромат

Всеки си има любим аромат. Открий своя, припомни си го, изпълни деня си с него, ароматизирай гардероба си, леглото си, възглавницата си, дома си, себе си, отнеси го навън, обгърни се с любимия аромат и го носи навсякъде. Казваме, че имаме разни любими неща, но рядко всъщност им се отдаваме и радваме истински. Ти го направи, отпусни се и нека целия свят разбере коя е твоята миризма!

А ако нямаш такава – какво по-лесно от това да я откриеш!

Отиди в цветарския магазин и обърни внимание кое цвете привлича най-много вниманието ти. После влез в парфюмерията – не е нужно да купуваш, просто разбери какво ти харесва. Върни се назад във времето, спомни си кухнята на майка ти, на баба ти, на който там ви е готвил – кое е любимото ти ястие, любимия десерт – на какво мирише, какво харесваш най-много в него?

Понякога ние имаме ясно изградени предпочитания към нещо, но някак си в същото време остават скрити за нас, не съзнаваме, че точно това харесваме. При мен примерно се оказа, че дълго време съм предпочитала розовите неща пред същите с друг цвят, докато в един момент не го осъзнах това и открих любимия си цвят.

 

4. Когато слънцето огрее стаята ти.

Хората се страхуват от слънцето. От него се изгаря, получават се бръчки, кожата се състарява, на човек му е горещо и се изпотява, заслепява погледа, въобще, преките лъчи са мноооого вредни през цялата година.

Хората отбягват да сядат на слънчевите места в градския транспорт, в кафето, където и да било. Веднага като огрее стаята и се дърпат пердета, щори, затварят се капаци… е, чак пък капаци…

А слънцето е живот. И пладнешкото слънце е живот. Оценяваш го само през зимата, когато го няма, нали? Пусни слънцето в живота ти. Остави тъмните очила вкъщи. Колкото и да се пазиш, все някога ще се съсухриш и сбръчкаш, но разликата е, че слънчевите бръчки са щастливи, а тези, по-късните, от времето, са сърдити, намусени, защото не е имало на какво да се радват, докато са се образували.

3. Топла напитка

Припомни си кога за последно си направихте билков чай вкъщи? Без да ви е потекъл носът преди това, без да е студен зимен ден или да са ви дошли гости. Ей така, просто за себе си да си направите чай. Да сипете вода в чайника, да включите котлона (не микровълновата), да я кипнете, да сложите билката, да почакате, да прецедите в голяма порцеланова чаша, да добавите лъжичка мед (нищо ще хванете диабет, нито ще надебелеете от това), да седнете до прозореца и да се насладите на топлината в чашата.

Направете всичко бавно, съзнателно. Пийте бавно, насладете се на всяка глътка, усетете аромата на чая, вкусете сладостта на меда, сгрейте ръцете си с чашата и се потопете изцяло в това, което правите. Без включен телевизор, без музика, без разговори, само вие и чая.

2. Спяща котка.

Има нещо вълшебно в спящия човек. В съня си той изглежда някак си добър, невинен. Няма по-красива и мила гледка от спящо бебе, нали? Както и в спящия любим/спящата любима до теб. В студентските си години имах едни съквартирантки, с които просто се ненавиждахме. Всяка вечер те ми правеха мръсни номера, а аз само се заканвах наум как ще им го върна на другата сутрин. Но когато ставах преди тях и в тишината на стаята гледах спокойния им сън, сърце не ми даваше да им го върна.

Щом сте направили първата стъпка, значи в списъка ви с приятели вече има и четириного. Насладете се някой път на сладкия следобеден сън на котката. Най-често тя е свита на кравайче в някое скрито място, в меките възглавници на леглото, сред купчина дрехи или в ъгъла на дивана. Затворила е очи и не е тук. Може да помръдне с мустачки и уше. В един момент лапите й ще затрепкат бързо в съня й, но вие не я будете. Това е красотата на щастливата душица, която ще предаде сладкото чувство за ненарушимо спокойствие и на вас. Не бързайте, отделете колкото можете повече време на този миг.

Котките не са по-егоистични, лукави и отмъстителни от кучето, или от човека. Напротив, те са добри и безкрайно благодарни за всеки малък жест на внимание, който им отдадете. Просто трябва да си отворите очите и да го видите.