Щастливо чувство блика от мозъка

 Сигурно учените са го открили отдавна, но едно е да го прочетеш в евтиния вестник, друго е сам да стигнеш до този извод, чрез личния си опит.

Нещата, които ни радват, стимулират производството на хормона на щастието в мозъка (или там където се прави) и ние ставаме щастливи. Това значи, че не е без значение дали ще се порадваш 5 минути на котката си преди да излезеш от къщи, дали ще изпиеш чашата чай с наслада, или на бързо, колкото да си напълниш стомаха, дали ще помиришеш цветето във вазата, докато минаваш покрай него, или просто ще погалиш листенцата му…

Онова бля-бля за малките неща в живота, които ни правят щастливи, е вярно. Осъзнаваш го, когато загубиш някое от тези неща. Аз го осъзнах, когато се разделих с котката си. Тогава разбрах колко щастие ми е носела тя, едва ли не физически усещах как хормона на щастието се разлива на талази от сърцето ми само като я погледнех в очите и тя отвърнеше на моя поглед. Така както физически усещаш празнината пак там, в гърдите, когато се разделихме. Наистина оценяваме нещо чак като го загубим. И колкото и да си казваме – добре, ще почна да ценя това, което имам, без да чакам да го загубя – не е същото. Никога няма да можеш да оцениш толкова добре нещо така, както ще го оцениш като го загубиш. Така е, знам го.

За това всички тези малки 70 неща, които ще ти изредя в последващите статии – не ги подминавай, изпълни ги, усети ги, разбери – важат ли за теб, или това нищо не значи и не те интересува. Ако щеш бъди отрицателен, бъди трол, намрази ги, но не ги подминавай с безразличие. Не за друго, ти ще загубиш от това, не аз.

В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.

Останалото е мечта – цени това, което имаш.

Предишното го няма вече, а бъдното не е дошло.

Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.

                                                                          Андрей Германов

5. Любимият аромат

Всеки си има любим аромат. Открий своя, припомни си го, изпълни деня си с него, ароматизирай гардероба си, леглото си, възглавницата си, дома си, себе си, отнеси го навън, обгърни се с любимия аромат и го носи навсякъде. Казваме, че имаме разни любими неща, но рядко всъщност им се отдаваме и радваме истински. Ти го направи, отпусни се и нека целия свят разбере коя е твоята миризма!

А ако нямаш такава – какво по-лесно от това да я откриеш!

Отиди в цветарския магазин и обърни внимание кое цвете привлича най-много вниманието ти. После влез в парфюмерията – не е нужно да купуваш, просто разбери какво ти харесва. Върни се назад във времето, спомни си кухнята на майка ти, на баба ти, на който там ви е готвил – кое е любимото ти ястие, любимия десерт – на какво мирише, какво харесваш най-много в него?

Понякога ние имаме ясно изградени предпочитания към нещо, но някак си в същото време остават скрити за нас, не съзнаваме, че точно това харесваме. При мен примерно се оказа, че дълго време съм предпочитала розовите неща пред същите с друг цвят, докато в един момент не го осъзнах това и открих любимия си цвят.

 

4. Когато слънцето огрее стаята ти.

Хората се страхуват от слънцето. От него се изгаря, получават се бръчки, кожата се състарява, на човек му е горещо и се изпотява, заслепява погледа, въобще, преките лъчи са мноооого вредни през цялата година.

Хората отбягват да сядат на слънчевите места в градския транспорт, в кафето, където и да било. Веднага като огрее стаята и се дърпат пердета, щори, затварят се капаци… е, чак пък капаци…

А слънцето е живот. И пладнешкото слънце е живот. Оценяваш го само през зимата, когато го няма, нали? Пусни слънцето в живота ти. Остави тъмните очила вкъщи. Колкото и да се пазиш, все някога ще се съсухриш и сбръчкаш, но разликата е, че слънчевите бръчки са щастливи, а тези, по-късните, от времето, са сърдити, намусени, защото не е имало на какво да се радват, докато са се образували.

3. Топла напитка

Припомни си кога за последно си направихте билков чай вкъщи? Без да ви е потекъл носът преди това, без да е студен зимен ден или да са ви дошли гости. Ей така, просто за себе си да си направите чай. Да сипете вода в чайника, да включите котлона (не микровълновата), да я кипнете, да сложите билката, да почакате, да прецедите в голяма порцеланова чаша, да добавите лъжичка мед (нищо ще хванете диабет, нито ще надебелеете от това), да седнете до прозореца и да се насладите на топлината в чашата.

Направете всичко бавно, съзнателно. Пийте бавно, насладете се на всяка глътка, усетете аромата на чая, вкусете сладостта на меда, сгрейте ръцете си с чашата и се потопете изцяло в това, което правите. Без включен телевизор, без музика, без разговори, само вие и чая.