Предпазете паркета от мебелите

В новата квартира настилката ни е паркет. Столовете ни са едни дървени, тежки, и местенето им става много по-лесно с влачене, отколкото с повдигане и пренасяне. Резултатът – неприятен звук от жулене на краката на стола в стария паркет и съсипване на и без друго не добре поддържания паркет. По принцип в магазините за домашни потреби сигурно се продават едни малки бели „възглавнички“, които се залепват на долната страна на стола, така че да не жули пода при местене. Но тук въображението ми проработи и реших сама да си направя такива.

Какво използвах? лист депрон 4мм. Такова имах, но чудесна работа би свършил и друг изолационен материал от типа стиропор – фибран с плътна неронлива структура, и в същото време мека и гладка.

какво ми беше нужно:

1. депрон

2. макетен нож

3. твърда основа

4. двойнозалепващо тиксо

 

Процедурата е много проста, а резултатът – със сигурност не по-лош от прилагането на готови подложки от магазина.

И така:

1. Върху парчето депрон залепвате двойно залепващото тиксо и махате лепенката.

2. Използвате твърда основа отдоу, защото ще режете с макетен нож, а целта е да запазите паркета здрав.

3. Слагате крака на стола върху депрона и притискате, за да се залепи.

4. По контура на крака изрязвате депрона с макетния нож и готово!

От никъде нищо не стърчи, няма опасност от разлепване, защото тиксото е здраво, пък и столът едва ли си мие краката и ляга да спи. За 15-тина минути по този начин обработих 6 стола.

Изкушение с дъх на лимони

автор: Антъни Капела

страници: 389

издателство:Кръгозор, разбира се

цена: 14 лв

Това е най-многоликата книга, която съм чела до сега. Тя е хем романтична, ароматна и колоритна, свежа и жива, и в същото време мрачна, потна, кървава, жестока. Това не е любовна история. Това е военна история. А най-хубаво е, че героите се развиват, променят се с увеличаване на броя прочетени страници. Ливия, в началото морална, горделива и малко или много скромна, накрая става силна, еманципирана, политически ориентирана и както всеки, преживял Войната – с белезите в душата, които ще стоят до края на живота й. Жертвата, която направи за да спаси баща си не ме изуми. Изуми ме последващият избор – да бъде проститутка в немски публичен дом, далеч от дома, вместо да се омъжи за човек, когото така или иначе не обича, но ще се грижи за нея. Е, така си мислех тогава, но знам, че не съм права, защото едва ли би имал чисто сърце човек, който праща любимата си в публичен дом сам защото тя го е отхвърлила. Както и да е. Скромната готвачка се превърна в партизанка.

Това е първата книга за Войната, която чета. Добре че не са писали на задната корица, че има военни сцени, защото щях да я подмина.  Ако в първата половина на книгата действието се развиваше някак мудно и еднообразно, описвайки любовните следобеди на двамата неженени, то това се компенсира с екшъна във втората половина.

Оригиналното заглавие „Сватбеният офицер“ повече подхожда на книгата, защото общо взето тези прословути лимони бяха толкова важни за романа, колкото и доматите, подправките, моцарелата, рибата тон или консервите месо и зеленчуци.

Ста’а.