Стъклени гейши

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Сузана Куин

страници: 381

цена: 15.00 лв

издателство: Обсидиан

А може би просто имам прекалено високи очаквания за книгите, които чета. Това е втората ми книга за тази седмица и е от съвсем скоро на пазара. Жанрът е нетипичен за мен, грабна ме прологът, който беше публикуван насам-натам из нетя преди да пуснат книгата на пазара. Иначе аз наистина не чета такива книги, или поне така си мислех, защото останах с впечатлението, че това ще да е някакъв разтърсващ трилър, или драма, или мистерия, или знам ли аз какво. Ми не. Главната героиня – невероятна куха лейка, която току що пристига в чужда страна и разправя на сульо и пульо за тревогите си за приятелката си Анабел, направо ми втръсна – на всеки втори ред – знаеш ли, нямам никакви пари, но имах една приятелка, с която не сме се виждали от училище, но е изчезнала. И дори когато всички й казват, че няма за какво да се притеснява – тя не, едно си баба знае, едно си баба бае. Както и да е, преодолях раздразнението си, защото бях в постоянно очакване на това да се разкрие някаква ужасяваща тайна и истина за клубовете за забавления, която истина и през ум не би ми минала, така че да чета с широко отворена уста и накрая горещо да препоръчам книгата на всичките си познати с обещанието за невероятно преживяване. Ми не.

Още от началото, от пролога, ставаше ясно че упояват момичетата с разни цели и понеже това ми беше ясно, аз, видиш ли, очаквах накрая да се разкрие нещо съвсем друго! За това се издразних когато вече ми оставаха стотина страници, а нашата кикимора още се фръцкаше насам-натам без да се случва нищо кой знае какво. 

Осъзнавам, че ако бях започнала книгата с мисълта, че ще е поредното розово романче, наистина щях да чета със зяпнала уста. Но сега просто я прочетох как да е. Не е лоша, хубава е, научих доста неща за Япония, които преди не знаех – ако всичко това не е измислица, разбира се, и не съжалявам, че я прочетох. Наистина е добра. Просто действието някак се развиваше мудно и праволинейно, въпреки структурата на романа с трите действащи лица.

Между другото в доста от романите, които съм чела, главните героини са англичанки – тази Стеф, преди това Хедър и Шарлот на Александра Потър, Саманта и Лекси на Софи Кинсела (две очарователни книги, между другото) и всичи те някак си се въртяха покрай образа на всеизвестната Бриджит Джоунс – дали това е характерен типаж за английската литература, или целенасочено е търсено подобие, не знам. Ако не вникваш толкова в приликите и общия стил на мислене на героините, те са доста очарователни. Иначе става изтъркано. Особено ако си гледал Дневниците на Бриджит Джоунс повече от 3 пъти.

Advertisements

One thought on “Стъклени гейши

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s