Архив

Най-важното е да не грешим

Обръщам ви внимание на един филм, за който си заслужава да отделите малко по-малко от час и половина. В него се разказва за българския монастир „Св. Георги Зограф“ на Света Гора и душеполезни поучения от игумена на монастира. Тъй като искам да наблегна на една част от филма, ще цитирам, до колкото си спомням, отговора на отеца на въпроса как да се спасим.

Той казва, че трябва да се кръстим и да спазваме постите през годината. Да четем „Вяра, надежда, любов“ на архим. Серафим и да вярваме в Бога така, както е описано в катехизиса (Нашата вяра). Да живеем според наставленията на св. Димитър Ростовски, св. Тихон Задонски, св. Серафим Саровски. Освен техните трудове, да четем и Добротолюбието и Лествицата. Да взимаме причастие най-малко четири пъти в годината и да се пазим от смъртните грехове – гордост, гняв, завист, блудство, сребролюбие, чревоугодие, леност. Тези грехове са главните, от които произлизат всички останали.

Също така на въпроси, свързани с развитието на света и на Църквата, не помня какво точно го питаха, той отговори така: да се каем и да сме будни, това е важно за нас, пък Бог си има промисъл за църквата, за света… Най-важното е да не грешим.

Най-важното е да не грешим

Advertisements

Признаци, че Вие сте атеист-фанатик

източник: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=219:2010-07-18-21-39-07&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

1. Вие вярвате, че самолетите, компютрите, компасите и т. н. са били специално проектирани и създадени от някого, но също така вярвате, че човешкото тяло, което е неизразимо по-сложно от всички съществуващи изобретения, се е появило в процес на случайна биологическа еволюция.

2. Вие твърдите, че трябва да се отнасяме скептично към всичко, но считате за глупаци всички, които се отнасят скептично към теорията на еволюцията.

3. Вие вярвате, че животът е произлязъл от мъртви химически вещества, но напълно отричате, че Христос възкръсна от мъртвите.

4. Вие няма да заложите 10 лева на футболния тотализатор, защото шансовете да спечелите са незначителни. Но пък без проблем залагате бъдещето на безсмъртната си душа на практически невъзможната теория за самовъзникването на живота.

5. Вие говорите, че „необичайните твърдения изискват необичайни доказателства“, а после без никакви доказателства твърдите, че няма Бог.

6. Вие считате, че атеистите, обърнали се към християнството или лъжат или никога не са били „истински атеисти“.

7. Вие считате, че християнският светоглед е ограничен, защото християните вярват само в един Бог, а вашият – напротив – доста широк, защото не вярвате в нито един.

8. Вие не знаете, иудеин ли е бил апостол Петър или римлянин, но пък можете веднага да назовете заглавията на последните три „сензационни“ романа, разкриващи „лъжите“ на християнството.

9. Вие сте били разочаровани, когато сте научили, че не всички християни разбират буквално всяка дума от Библията.

10. Вие считате, че Библията е художествена литература, а „Шифърът на Леонардо „ – документална.

11. Вие намирате логика в следния силогизъм: „Библията е дебела книга. „Властелинът на пръстените“ – също. Защо да вярваме на първата, а не на втората?!“

12. Вие по-скоро вярвате във феи, елфи и говорящи зайци, отколкото в Христа.

13. Вие неохотно уважавате християните, които настояват, без оглед на всичките ви аргументи, че Бог съществува, но в същото време считате, че християните не умеят да мислят с мозъците си.

14. Вие считате, че „да мислиш с мозъка си“ значи да си атеист.

15. Вие мислите, че всеки християнин написал книга за християнството, го е направил за пари, а всеки атеист, написал книга за атеизма – за просвещение на масите.

16. Вие не можете да повярвате в събития с двухилядолетна давност, защото „никой не може да бъде уверен със сигурност, какво наистина се е случило тогава”, но пък твърдо вярвате, че религията е била изобретена от управляващата класа преди 5000 години, за да държи масите в подчинение.

17. Вие считате, че въпроси от типа на „може ли Бог да създаде квадратни кръгове или камъни, които не може да повдигне” са от жизнено важно значение за християните.

18. Вие наричате Иисус „Иешуа“ и Бог – „Яхве“, за да намекнете, че те по нищо не се отличават от Моллох или Ваал.

19. Вие се гордеете с това, че сте свободни от предразсъдъци за разлика от „тъпите”, „ненормални” и „агресивни” християни.

20. Вие считате, че престъпленията и греховете на някои християни (инквизитори, конквистадори, свещеници-педофили и т. н.), действали в разрез с Христовото учение, дискредитират християнството като цяло, но престъпленията на атеистите като Хитлер или Сталин, действали в съгласие с атеистическите им убеждения за отсъствие на обективен морал, изобщо не хвърлят сянка върху атеизма.

21. Вие се сърдите на Бог, че Той не съществува.

22. Вие считате, че астрономическите размери на Вселената опровергават съществуването на Бога, сякаш Бог може да бъде побран в една малка Вселена!

23. Вие можете да водите всякакви богословски спорове за съществуването на баба Яга и розовите еднорози.

24. Вие сте уверен, че има повече доказателства за съществуването на баба Яга и розовите еднорози от доказателствата за съществуването на Бога.

25. Вие твърдите, че вярата в Бога е сляпа вяра, но не виждате, че също така сляпо вярвате, че Бог не съществува.

26. Вие отричате вярата си, че Бог не съществува, като уточнявате, че просто не вярвате в Неговото съществуване, сякаш между двете мнения има разлика!!!

27. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните. Помислете върху това!!!

28. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните, но ще „забиете един” в лицето на всеки, който ви нарече „маймуна”.

29. Вие мислите, че щом сме длъжни да преподаваме на децата теорията за Интелигентен Създател, то напълно логично с нея трябва да преподаваме и теорията, че децата ги донасят щъркелите.

30. Вие просвещавате „задръстените и неразумни” християни, като с наставнически тон им изброявате библейските противоречия, сякаш ние не познаваме собствената си религия!!!

31. Вие пишете „Бог“ с малка буква и считате, че няма да е лошо да се отмени времеизчислението „след Рождество Христово“, но без проблем пишете с главна буква имената на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и дните на седмицата по английски (Tuesday, Wednesday, Thursday, Friday).

32. Вие твърдите, че абсолютните категории „добро” и „зло” не съществуват, а в същото време смятате, че християнството е зло.

33. Вие знаете, че религията поражда насилие и свидетелствате за това на първия срещнат, но пропускате покрай ушите си научно доказания факт, че насилието по телевизията и сатанинската музика в стил black metal и death metal тласка хората към насилие и жестокост.

34. Вие намирате противоречие в „психически здрав християнин“.

35. Без да гледате на кървавата история на властващия атеизъм (Френската революция, фашизма, комунизма), вие считате, че атеизмът на държавно ниво ще донесе със себе си веротърпимост и мир.

36. Вас ви дразни думата „спасибо“ (“спаси-Бог“) или „сбогом” („с Бога”).

37. Вие считате, че християните вярват в Бога, само защото не искат да отидат в ада.

38. Вие се намирате на пътя, който води към ада, в който не вярвате.

39. Вие считате, че проповедниците и другите добри християни, които споделят с вас своята вяра, за да не отидете вие във вечната огнена геена, имат за цел да ви измъкнат пари. И нищо повече.

40. Вие сте съгласни с твърдението, че „Ако Бог наистина Го имаше, щеше да е по-добре да Го нямаше“.

Страстите и борбата с тях

автор: Свети Теофан Затворник

страници: 287

гл. редактор: сливенски митрополит Йоаникий

цена: 5 лв

Тази книга би трябвало да е настолна книга на всеки православен християнин, който иска да преодолее страстите си. Това е сборник от откъси от творенията и писмата на светителя, в които се обяснява кратко и ясно съществото на различните страсти и как по-точно да се борим с тях. Съдържанието е много обстойно и влиза доста навътре в конкретиката на страстите.

Книгата е разделена на 3 части:

I част – Обща схема и стратегия на борбата със страстите

Има разни обяснителни таблици, правила за подготовка и в самата борба, обяснение какво е страст, какво е грях и се отговаря на въпроси, които сигурно всеки внимаващ над себе си християнин поне веднъж си е задавал: Допустими ли са умерените страсти, как и защо страстите са свързани с адските мъка, какво да правим когато нямаме сили за борба, как да се отнасяме към самоусъвършенстването, как да се отнасяме към съмненията във вярата и пр. и пр.

II част – Основни страсти. Съвети за тяхното изкореняване

Тук се говори за основните страсти, предполагам ги знаете – чревоугодие (което не значи просто преяждане), блуд (това не е само извънбрачното полово общуване), осъждане, гняв, користолюбие, завист, тщеславие, гордост, униние, охладняване, самосъжаление и самоугодие.

Тук ще разберете, че тези страсти са много повече, отколкото сте си мислили, че представляват, ще научите за противоположните им добродетели, които трябва да се стремите да придобиете, за да премахнете страстите. Тази част е безценна, за това казвам – купете си книгата и след като я прочетете я започнете отначало, като прилагате нещата, които са изложени в нея, разбира се след консултация с изповедника ви, защото в книгата има откъси от писма, които светителят е писал на разни хора, съветвал ги е строго индивидуални неща, които може би не са подходящи за вас.

III част – Науката на науките. Няма нищо по-важно от молитвата

Нали е казано „непрестанно се молете“!

В тази част се разказва за Иисусовата молитва и как и защо да я упражняваме, за непрестанната молитва и степените на молитвено състояние и естествено-научни аналогии на състоянието на молитвата.

Ясно си давам сметка, че тук много от описаните неща не са за всеки. Трябва доста да си напреднал духовно, за да ги разбереш и изобщо за да си ги изпитал на практика. И изобщо книгата не е за съвсем начинаещи и навлизащи във вярата, но според мен е неизменен спътник за този, който наистина иска да постигне нещо по-различно от това да бъде външно християнин. Знаете какво имам предвид – не е достатъчно да ходиш в неделя на литургия, да палиш свещи, да се кръстиш и да привидно да постиш.

Книгата е почти 300 страници, трябва да се чете бавно и да се препрочита, не е за еднократна употреба, а цената й, в сравнение със съдържанието, е просто великолепна!

По какво да познаем християнина?

В днешно време грубо казано има два вида християни – едните са такива само на думи, те претендират, че са силно вярващи, но всъщност делата им показват, че са далеч от християнската вяра, и другите, които не е нужно да съобщават „Аз съм православен християнин.“ – делата им сами говорят за тях. Всъщност има и трети – тези, които искат да бъдат като истинските християни, но им е още трудно да преодолеят гордостта и греховете си. Техните дела най-често са обратни на това, което проповядва християнството, но тези хора искрено искат да се променят и поправят.

Ето някои от признаците, по които можем да познаем дали човекът срещу нас наистина е християнин.

1. Всеки християнин обича своя Бог.

Да обичаш своя Бог значи да спазваш заповедите, които Той е дал.

Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15)

Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21)

Който Ме не люби, не спазва словата Ми“ (Йоан 14:24)

2. Всеки християнин обича брата си (ближния).

3. Християнинът няма разпри с другите, не изпитва злопаметство и омраза срещу братята си, но дори ако се скарат, той се помирява с тях.

4. Християнинът не гледа с любопитство и страстно пожелание.

Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28)

Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:16-17)

5. Християнинът не се кълне нито истински, нито лъжливо.

6. Християнинът не е отмъстителен, нито въздава зло за зло.

7. Християнинът не ходи по съдилища за разрешаване на спорове.

8. Християнинът не осъжда.

9. Християнинът прощава грешките на ближния си.

10. Християнинът дава милостиня, моли се и пости, но не лицемерно, за да го хвалят хората, а само заради Бога.

11. Християнинът се грижи за придобиване не на земните, а на небесните скъровища.

12. Християнинът не се грижи за земните блага, нито обича света и светските неща, а търси вечните и небесни блага.

13. Християнинът не е горд, а смирен и обича смирено.

14. Християнинът понася с търпение всички скърби, в които изпада.

15. Християнинът не се отдава на светски грижи и материални наслади, нито живее безгрижно  и в духовна леност, но е винаги духовно бодър и готов, очаквайки часа на смъртта и Божия съд.

16. Християнинът се кае непрекъснато от дълбочината на душата си.

17.Християнинът, ако не надмине в добрите дела праведниците от Стария Завет, не ще влезе в царството небесно. И ако греши, ще бъде осъден по-тежко от неверниците.

А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. (Лука 12:47-48)

Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени. (Рим. 2:12)

За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. (2 Петр. 2:21)

/взето от една брошурка за преп. Никодим Светогорец/

Характеристика на християнина

За съжаление у нас битуват доста странни и неверни твърдения за това какъв е родният православен християнин. Тази статия има за цел да опровергае някои от тези мнения, да обясни поведението на набеденият за вярващ човек и да хвърли малко светлина по въпроса за това какво значи да си вярващ.

1. Най-често християните са заклеймявани като лицемери. Защо? Защото „проповядвали“ едно, а вършели друго. В интерес на истината не са много вярващите, които са си поставили за задача задължително да оповестят на всички в какво се състои Христовата вяра и как трябва да се живее.  Но когато е известно за някого, че е вярващ, или поне за такъв го мислят другите, то той моментално става и лицемер когато поведението му не съответства на това, което се очаква от него.

Нещото, което безбожниците не разбират е, че това да си вярващ не значи да си безгрешен. Християните имат стремеж към това, да, но това не значи, че са такива и не е лицемерие това да се стремиш да се промениш към по-добро. Всеки, който е опитвал, знае, че не е лесно и не става от раз.

Когато Стефка е пушила от гимназията още и иска да откаже цигарите, тя е искрена в желанието си, но поради слабост, понякога не удържа на изкушението и запалва. Това лицемерие ли е? Лицемерие ще е, ако тя всъщност не иска да откаже цигарите, но тръби навсякъде, че ще ги откаже, като има в главата си някава задна умисъл.

2. Християните са агресивни.

Разумният човек знае, че няма нищо по-лошо от това на базата на частни наблюдения и умозаключения да правиш съждение за общото (индукция ли му се викаше). Това, че баба Пена от долния етаж ходи на църква и плюе и проклина всеки, който се изпречи на пътя й със собствено мнение, не значи, че всички, които ходят на църква са такива.

Православието учи на кротост и смирение, да се държиш с другите така, както би искал с теб да се държат, да не обиждаш и осъждаш, а да уважаваш всички, дори и тези, които не ти отвръщат със същото. По това се различава християнинът от другите. Ако този, който твърди, че е такъв, а в същото време те обижда и ти се подиграва, просто не го считай за християнин. Той не е представителна извадка от този вид.

Странно е как човекът е склонен да приема за истина това, което на него му е изгодно и е сходно с неговите разбирания без да разсъждава върху това прав ли е, крив ли е. Ако в обкръжението си има един агресивен, който плюе срещу всички и се счита християнин – то той ще му повярва, че е такъв и с охота ще се настрои срещу религията. Но ако познава някой кротък и добър човечец, който също е християнин, но не парадира с това, и през ум няма да им мине на околните, че той наистина е такъв и неговата вяра го прави по-добър…

3. Прекален светец и Богу не е драг

Много често казвана поговорка, но грешно тълкувана. Да, вярно е и важи за всички с пълна сила, но за да се разбере правилно първо трябва да стане ясно какво значи „прекален светец“.  В благочестието няма крайности, никога добротата и любовта на някого няма да е в повече, защото това е нещо хубаво. Но когато се прави на сила, формално, не според възможностите и вярата, то то е прекалено и това не е Богу угодно.

Вярващият се развива в своята вяра. Едни са по-напреднали, други са съвсем в началото, защото едни имат по-силна вяра, други по-слаба, а трети още се колебаят в това. И когато примерно един, който току-що е разбрал, че има Бог и трябва да спаси душата си, но още не е убеден в истинността на някои неща, и се впусне в тежки и трудни подвизи свръх сили – това ще е прекалено за него и няма да е добро. Защото той ще прави тези неща не от вяра и любов и може сам да си навреди.

Както малкото бебе постепенно от кърма се захранва и с други храни и вече като порасне яде всичко и ако му се даде твърда храна докато е още малко, ще му се навреди, така и вярващият се развива във вярата и в делата си постепенно и ако прескочи някой етап – по-скоро ще си навреди. Това значи „прекален светец и Богу не е драг“.

За това и за някои е крайност да ходиш всяка неделя на църква и казват, че фанатиците го правят. Да, когато вярата не ти достига, за да направиш и това малко усилие, то ще ти се струва неимоверно голямо, докато други ходят с удоволствие. Когато кажеш, че постенето е крайност, ти казваш – моята вяра не ми достига за това да постя през годината, аз не съм готов на това за Бога. Докато други постят с радост и не могат и да си представят да ядат блажно в постни дни. За тях това не е крайност.

Така че понятие като фанатизъм в този си смисъл няма. Всичко се пречупва през личната гледна точка и собствените възможности.

4. Вярващите са привилегировани.

Странно откъде е дошло това мнение, че вярващите се смятат за нещо повече от невярващите и гледат отвисоко другите. Повярвайте ми, ако познавате такъв индивид, просто не го считайте за вярващ. Това не е характерна черта на Христовия воин. Защото Сам Христос не прави разлика между хората – грешници ли, праведници ли, жени или мъже и Той не гледа на лице, а на сърце, както и казва ние да постъпваме. Слънцето грее еднакво за всички и това всички го знаят.

5. Религията е агресивна.

Много хора се позовават на Средновековната история, кръстоносните походи, инквизицията, покръстването, мисионерството в екзотичните страни и заключават, че религията е агресивна, враждебна, лоша.

Агресията е отрицателна черта на човека, а не на религията. Във всеки момент от историята на човечеството е имало войни, дори и днес, които са имали едни или други цели.  Но религията не се крие в основата на всички войни. Най-жестокият политически строй – комунизмът е атеистичен. Както и фашизма всъщност.

Църквата събира в себе си хора, а хората са грешни. Това не значи, че Църквата е грешна, както болницата събира болните хора, но тя не е болна като институция. Както тя е лечебница на тялото и в нея отиват телесно болните, така и Църквата е лечебница на душата и в нея идват душевно болните от болестта грях.

В болницата лекарите предписват различни медикаменти и правила на живот и хигиена, които ще излекуват човека, така и в Църквата духовните отци учат на правилен живот според Христа, който ще излекува душевните недъзи. На никой телесно болен, който не спазва предписанията от лекаря, не му е виновна болницата за това, но всички обвиняват лечебницата Църква за неизлекуваните си души, а те самите не спазват предписанията, дадени от нея.

Когато в историята, или в днешно време се знае за не особено благочестив духовник, всички считат, че щом той е такъв, цялата Църква е такава. Но когато се знае за добър такъв – всички мълчат. Защо? Светите хора, които са живели от началото на нашата ера до наши дни са сигурно милярди и малко от тях са известни днес, но никой не говори за тях, докато в главите на хората са само инквизицията, кръстоносните походи, мисионерските покръствания и т.н. Не е ли малко субективно и наивно да се приема само половината истина, за която в същото време има и съмнения до колко е истина, а да се пренебрегва другата, положителната?

/следва/

За почитането на светиите в православието

БЕСЕДА ЗА ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Архим. Серафим Алексиев

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи” (Изх. 20:4-5)

Почитането на светиите

Тук може да възникне у някои въпросът: „Не се ли провиняваме срещу тая изрична Божия заповед ние, православните християни, които, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още и св. Богородица, и св. Апостоли, и св. Мъченици, и всички други светци, като в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служим литургии, пеем песни и пр.? Не са ли за нас светците нещо като божества, от които очакваме милост и помощ, и които едва ли не изместват за нас Бога?”

В такова нещо искат да ни обвинят протестантите, но напразно! Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнявали Божията слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисуса Христа, нашия единствен Спасител, Изкупител и Ходатай! Ние само следваме думите на Иисуса Христа, Който е казал на Своите апостоли, а чрез тях и на всички Свои светии: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който ме е пратил” (Мат. 10:4)

При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратното: светците хващат като че ли за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с туй – при Бога! Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Свещено Писание, което съветва всички верни: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)

Никога, когато се служи божествена литургия в чест на някой светец, не се принася жертва на светеца, а само на Бога. Блажени Августин говори: „Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина, почитаме паметта им като на свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт… Но чувал ли е някой някога, щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над св. Тяло на мъченик, в Божия чест и почит, да казва в своите молитви: на тебе, Павле, Петре или Киприане, принасям жертва?… И тъй, ние не почитаме светите мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е нещо неприлично, неподобаващо и непозволено; то трябва да става само по отношение на единия Бог.

Как св. Църква схваща почитането на светците, проличава най-добре от следните класически думи на св. Иоана Дамаскина.

Трябва да почитаме светците като Христови приятели, като чеда и наследници Божии, по словата на евангелиста Иоана Богослова: „А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии”(Иоан. 1:14)… Как да не почитаме тия, които са и служители, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика… Правилно трябва да ги почитаме, да въздигаме в тяхно име храмове на Бога, да принасяме дарове, да тачим дните на тяхната памет… Като гледаме, как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние като тях с венците на славата.”

Протестантите ни обвиняват в това, че сме прибягвали до ходатайството на светците. Вярно е, че ние търсим в молитвеното си общение със светците тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай – Христа, а понеже вярваме в Писанието, което казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16). За нас светците не са ходатаи в смисъла на Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги. А светците ходатайстват за нас, подражавайки на Христа и на великата Му любов към грешниците. Както е един нашият небесен Отец (Мат. 23:9), но това не пречи да имаме и на земята отци и бащи, и както е един нашият Учител и Наставник – Христос (Мат. 28:8, 10), без това да премахва земните учители и наставници, така точно е един единствен нашият Ходатай – Иисус Христос, „Който отдаде Себе си за откуп на всички” (1 Тим. 2:5-6), без това да пречи да имаме и по-малки ходатаи – Божиите угодници.

Те са обаче съвсем различни от него! Христос е Ходатай в делото на изкуплението и синовното застъпничество пред Отца. А светците са ходатаи с молитвите си за нас като приятели Божии. Христос е Ходатай, Който няма нужда от други ходатаи. А светците, когато са живели на земята, са имали нужда от Ходатая-Христа, и сега имат нужда от Него за нас… Накратко казано, Христос е Ходатай по природа, а светците са ходатаи по благодат (по Стефан Яворски).

Ако Бог е Владетелят, светците са Неговите министри, на които Сам Бог е благоволил да даде голяма власт: те ще съдят света (1 Кор. 6:2), техните молитви имат голяма сила (Иак. 5:16). Особено велико е застъпничеството на Божията Майка пред нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея! Как да не я тачим, когато тя сама по вдъхновение на Дух Свети е предрекла, че ще я почитат всички християни, говорейки: „Ето, от сега ще ме облажават всички родове” (Лук. 1:48). Ако протестантите толкова държат за Свещеното Писание, защо не почитат св. Богородица, почитането на която е предречено там? Защо не почитат светците, чието зачитане е заповядано от Иисуса Христа с думите: „Който приема вас, Мене приема” (Мат. 10:40), и чието прославяне е предсказано още във Ветхия Завет с думите: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят” (1 Цар. 2:30). А щом Бог прославя светците, как могат човеци да им отричат дължимата почит?

Но независимо от всичко това голяма психологическа необходимост за истински вярващия в Бога е почитането на светците. Те улесняват християнина, който ги тачи, в доближаването му до небето. Те са някакво необходимо стъпало между греховната богоотдалеченост и възсъединяването в Бога. Св. Ап. Павел говори така на вярващите: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа” (1 Кор. 11:1). Ако трябваше направо да догонваме Христа, колко хора биха се отчаяли в това непосилно духовно начинание! Иисус Христос е непостижим образец на всички съвършенства. Но ето, светците ни улесняват и насърчават в устрема към Бога. Много от тях са живели преди това обикновен човешки живот, други са били може би грешни като нас и дори по-грешни и от нас. Ала с Божията помощ са станали светци! Перипетиите на техния живот са толкова поучителни! Техните изкушения, техните борби, техните подвизи, тяхната вяра – всичко това може да окуражи слабите. Чрез своите жития светците сякаш ни говорят: „И ние бяхме човеци с немощи като вашите. Но с Божията помощ победихме греха. Щом ние можахме, и вие с Божията помощ ще можете! Опитайте само, но с твърда вяра и света решимост да не се връщате назад към греха и ще се доближите до Бога.” Тъй светците не ни задържат при себе си, както правят идолите, препоръчвайки се за божества, а ни водят при Бога.

Възлюблени, ако вие искате да направите вашето дете художник, няма да му дадете да почне с най-сложната картина, дето има много фигури, богати движения, всевъзможни багри и хиляди нюанси. Това ще обезсърчи малкия живописец и той ще се откаже от намерението си да стане художник. В началото вие ще му дадете да рисува прости неща, след това по-сложни и постепенно постепенно ще го водите към съвършенството. Тъй е и в духовния живот. Светците са ония степени, по които трябва да почнем да се издигаме, да стигнем до най-съвършения Образец – Христа!

От всички направени до тук разсъждения се вижда, колко погрешно мислят протестантите, когато казват, че, почитайки светците, ние се отклоняваме от истинското богопочитание и чрез тяхното честване затъмняваме Божията слава. Тъкмо напротив, почитайки светците, ние се учим така да служим на Бога, както те са Му служили, и чествайки ги, прославяме още повече Бога, Който е дивен в Своите светии! (Пс. 67:36 – по слав. текст).

Що са светиите, ако не най-великото творение на Бог! Защото те са се издигнали до светост само благодарение на Неговата всемогъща помощ, която ги е изваяла така, че да станат изящни образци на християнско съвършенство! Никой светец не приписва на себе си своите достойнства, а казва подобно на св. Ап. Павел: „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Божиите угодници не ни откъсват от Бога, а ни водят към Него. За тях смисълът на живота е бил Христос. Ако им подражаваме, и за нас Христос ще стане център и смисъл на живота ни. Светците са ония духовни образци, които със своите съвършенства ни напомнят за Всесъвършения – за Бога!

Ако застанем пред едно планинско езеро, в чиято гладка повърхност се оглежда снежното чело на някой красив връх, или ако съзерцаваме някой дивен слънчев залез, при който горят в злато и пурпур натрупаните на запад облаци, ние неволно ще извикаме: „Боже, колко си велик!” Тъй от съвършенствата на земните картини ние заключаваме за съвършенствата на техния небесен Създател. Но това идолопоклонство ли е? Трябва ли да кажем: „Не гледайте тия земни хубости! Те засенчват Бога!” Не е ли тъкмо обратното вярно, че те ни откриват Божието величие, според думите на св. Ап. Павел, че онова, що е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). Тъй е при светците. Като разучаваме живота им, като ги почитаме и обичаме, като идваме близо до тях, ние занемяваме от възхита пред величието Божие, което се разкрива пред техните дела! Запленени от красотата на тяхната светост, ние по-лесно можем да почнем да им подражаваме. А чрез подражанието им ние все повече и повече обикваме Бога и Му служим от сърце, както те са Го обичали и са Му служели. Тъй почитането на светците довежда до истинското богопочитание. Затуй култът към светците не е нарушение на втората Господня заповед.

Чудеса пред очите ни

Всъщност, истинските православни християни са малко. Както и изобщо вярващите. Това е така, може би защото не е удобно да си вярващ в днешно време, твърде много ще се иска от теб, а най-често на теб нищо не ти се дава. Иисус Христос е приготвил рай за тези, които искат да тръгнат с Него и да жертват удобствата си, а тези, които не искат да дадат нищо от себе си мрънкат – ама защо няма и за нас и колко било несправедливо!

Отдели един час от скъпоценното си време и погледни това, което ти предлагам. Обещавам ти, че няма да съжаляваш.

http://blip.tv/file/3011726/