Архив

Стъклени гейши

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Сузана Куин

страници: 381

цена: 15.00 лв

издателство: Обсидиан

А може би просто имам прекалено високи очаквания за книгите, които чета. Това е втората ми книга за тази седмица и е от съвсем скоро на пазара. Жанрът е нетипичен за мен, грабна ме прологът, който беше публикуван насам-натам из нетя преди да пуснат книгата на пазара. Иначе аз наистина не чета такива книги, или поне така си мислех, защото останах с впечатлението, че това ще да е някакъв разтърсващ трилър, или драма, или мистерия, или знам ли аз какво. Ми не. Главната героиня – невероятна куха лейка, която току що пристига в чужда страна и разправя на сульо и пульо за тревогите си за приятелката си Анабел, направо ми втръсна – на всеки втори ред – знаеш ли, нямам никакви пари, но имах една приятелка, с която не сме се виждали от училище, но е изчезнала. И дори когато всички й казват, че няма за какво да се притеснява – тя не, едно си баба знае, едно си баба бае. Както и да е, преодолях раздразнението си, защото бях в постоянно очакване на това да се разкрие някаква ужасяваща тайна и истина за клубовете за забавления, която истина и през ум не би ми минала, така че да чета с широко отворена уста и накрая горещо да препоръчам книгата на всичките си познати с обещанието за невероятно преживяване. Ми не.

Още от началото, от пролога, ставаше ясно че упояват момичетата с разни цели и понеже това ми беше ясно, аз, видиш ли, очаквах накрая да се разкрие нещо съвсем друго! За това се издразних когато вече ми оставаха стотина страници, а нашата кикимора още се фръцкаше насам-натам без да се случва нищо кой знае какво. 

Осъзнавам, че ако бях започнала книгата с мисълта, че ще е поредното розово романче, наистина щях да чета със зяпнала уста. Но сега просто я прочетох как да е. Не е лоша, хубава е, научих доста неща за Япония, които преди не знаех – ако всичко това не е измислица, разбира се, и не съжалявам, че я прочетох. Наистина е добра. Просто действието някак се развиваше мудно и праволинейно, въпреки структурата на романа с трите действащи лица.

Между другото в доста от романите, които съм чела, главните героини са англичанки – тази Стеф, преди това Хедър и Шарлот на Александра Потър, Саманта и Лекси на Софи Кинсела (две очарователни книги, между другото) и всичи те някак си се въртяха покрай образа на всеизвестната Бриджит Джоунс – дали това е характерен типаж за английската литература, или целенасочено е търсено подобие, не знам. Ако не вникваш толкова в приликите и общия стил на мислене на героините, те са доста очарователни. Иначе става изтъркано. Особено ако си гледал Дневниците на Бриджит Джоунс повече от 3 пъти.

Внимавай какво си пожелаваш

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Александра Потър

Бих казала „внимавай какво си купуваш“, защото определено нямаше особен смисъл в тази му покупка на книгата.

След „Ако върнеш времето назад“ тази книга е на светлинни години назад. Какво не ми хареса?

Като започнем от това, че някак си й липсва последна редакция, с която да се изчистят досадните грешки по невнимание, както и някои граматически. Знам, че издребнявам, ама честно, напоследък книгите, които чета просто бликат от елементарни грешчици, буквално от първата до последната страница и това просто дразни. Не разбирам от книгоиздаване, но си представям, че просто някой човек там от веригата си е свършил работата през пръсти. Да, всички допускаме грешки, особено аз, но не издавам книги, нито изкарвам пари от тоя блог, така че малко или много ми е простено.

После, дали на места преводът не е точен, или аз не разбирам, но главната героиня през цялото време не можах да разбера – наясно ли е със силата на вълшебното цветенце, или още не й е пробляснало. В един момент останах с впечатлението, че е осъзнала какво става, почна да си пожелава това-онова, разни дреболийки, и после как, аджеба, не се сети да пожелае нещо по-голямо. После, по-нататък, почна да й проблясва нещо, видиш ли, сеща се откъде идва всичко и аз се чудя – нали уж се беше сетила веднъж! Как желанието й оранжевите конуси по пътя да изчезнат се изпълни, а желанието всичко да е по старому и майка й да е още жива – не! Ей такива недомислени неща ме поиздразниха. Като добавим и плоския еднообразен и до болка познат сюжет – главната героиня, засипана с „проблеми“ от всякакво естество, влюбена в принц очарователен, после се появява друг, когото уж не забелязва, най-добрата приятелка дава акъл, има си и гейче, принц очарователен се оказва твърде перфектен, скарва се с другия, тогава осъзнава колко е бил важен за нея, събират се, между временно минава и през семейни проблеми, чрез които осъзнава добрината на злата мащеха и накрая всички заживяват щастливо до края на дните си.  Не че очаквах нещо по-различно – не очаквах, просто споменът за „Ако върнеш времето назад“ ми беше някак свеж, лек, забавен и наистина не толкова банален.

Ако се абстрахирам от него, романчето не е лошо, даже никак, но ако ги сравнявам – разликата е огромна.

Изкушение с дъх на лимони

автор: Антъни Капела

страници: 389

издателство:Кръгозор, разбира се

цена: 14 лв

Това е най-многоликата книга, която съм чела до сега. Тя е хем романтична, ароматна и колоритна, свежа и жива, и в същото време мрачна, потна, кървава, жестока. Това не е любовна история. Това е военна история. А най-хубаво е, че героите се развиват, променят се с увеличаване на броя прочетени страници. Ливия, в началото морална, горделива и малко или много скромна, накрая става силна, еманципирана, политически ориентирана и както всеки, преживял Войната – с белезите в душата, които ще стоят до края на живота й. Жертвата, която направи за да спаси баща си не ме изуми. Изуми ме последващият избор – да бъде проститутка в немски публичен дом, далеч от дома, вместо да се омъжи за човек, когото така или иначе не обича, но ще се грижи за нея. Е, така си мислех тогава, но знам, че не съм права, защото едва ли би имал чисто сърце човек, който праща любимата си в публичен дом сам защото тя го е отхвърлила. Както и да е. Скромната готвачка се превърна в партизанка.

Това е първата книга за Войната, която чета. Добре че не са писали на задната корица, че има военни сцени, защото щях да я подмина.  Ако в първата половина на книгата действието се развиваше някак мудно и еднообразно, описвайки любовните следобеди на двамата неженени, то това се компенсира с екшъна във втората половина.

Оригиналното заглавие „Сватбеният офицер“ повече подхожда на книгата, защото общо взето тези прословути лимони бяха толкова важни за романа, колкото и доматите, подправките, моцарелата, рибата тон или консервите месо и зеленчуци.

Ста’а.

Сватовникът от Перигор

автор: Джулия Стюарт

страници: 291

издателство: Кръгозор

цена: 10.00 лв

Разкошна книга. Просто разкошна, откъдето и да я погледнеш. Джулия Стюарт борави с думите като вълшебник, такава атмосфера пресъздава само! Всяка дума си е на мястото, държи те в напрежение, няма нищо излишно, трябва да четеш внимателно, да вникнеш във всичко, да го изживееш с героите, да го почувстваш… Обикновено едното го има за сметка на другото – или интересен сюжет с беден език, или прекрасен изказ със скучен сюжет, но този роман просто няма слаби страни! Дори след като затвориш последната страница, можеш пак да започнеш да четеш отначало и да не ти е скучно, напротив, ще откриваш неща, които преди не си забелязал. Определено влиза в моите 10 (още не съм ги описала всички 10).

С нетърпение чакам да излезе още някой роман на авторката. И само да спомена – като хвърлих един поглед на домашната си библиотека видях, че една голяма част от книгите, особено от любимите ми книги, са издадени от Кръгозор. Явно е любимото ми издателство! 😉

Горещо препоръчвам. Не е лигава, не е твърде романтична, даже изобщо, а е някак си така тънко, фино, елегантно хумористична! „Сватовникът от Перигор“ е истинско бижу!

Железният светилник

автор: Димитър Талев

Много хубава книга. Прочетох я за втори път, но пак не разбрах и не се развълнувах от основната идея и вълненията на главните герои. От предишния прочит преди ок. 8 години бях запомнила първата среща на Стоян и Султана и смъртта на Катерина. Явно не съм помъдряла от тогава, защото пак ме вълнуват същите работи – кой в кого е влюбен, кой за кого ще се жени и т.н.

Единството на жителите на Преспа, силната им християнска вяра, задружният им живот, строгият патриархален ред (у Глаушеви май по-скоро матриархат) сърдечната чистота у младите, простият живот, близо до природата и Бога – това е, което прави живота пълноценен. Това е, което ние сме забравили и от това страдаме.

Нашата молитва

автор: Архимандрит Серафим Алексиев

издателство: св. ап. и ев. Лука

страници: 294

Книгата може да бъде намерена в православните книжарници.

Архимандрит Серафим е наш съвременник (починал през 1993). Пише на много достъпен начин, обосновава се на светите отци и Библията, пише за наистина важните за спасението на християнина неща със смирение и простота. Неговите книги бих ги препоръчала на всеки православен християнин, те са многократно преиздавани.

В „Нашата молитва“ архим. Серафим обяснява защо и как да се молим. Не искам да влизам в излишни празнодумства и обсъждания, това не е книга, която може да се обобщи с две думи просто я прочетете.

Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми

автор: Антъни Капела

издателство: Кръгозор

страници: 304

цена: 12.00 лв

Все още не съм открила идеалната книга, но тази се доближава до представите ми благодарение на Бруно. Опитвам се да се абстрахирам от първата част от заглавието, за да се насладя изцяло на втората.

С две думи – знойна американка прекарва една година в гореща Италия, където се запознава с противоречивия характер на италианците.  Не искам да издавам нищо от съдържанието. Романът е изпъстрен с кулинарни описания, които в никакъв случай не са отекчителни, а доста зарибяващи. Ставах в 2 през нощта, за да видя какво ново ще сготви Бруно на своята любима. Клокочещите на котлона супи, цвърчащото олио, облаците брашно и гъстата пара бяха толкова живи в съзнанието ми, че започнах да се замислям дали да не се преквалифицирам.

Сюжетът си е сюжет, бая изтъркан, но важното е било да го има, за да има и Бруно повод да готви. Което е есенцията на книгата.

На някои места обаче езикът на автора излизаше извън някои общоприети норми, но това го простих. Много ме разсмя кафето от плъши говна. 😉