Архив

Нашата молитва

автор: Архимандрит Серафим Алексиев

издателство: св. ап. и ев. Лука

страници: 294

Книгата може да бъде намерена в православните книжарници.

Архимандрит Серафим е наш съвременник (починал през 1993). Пише на много достъпен начин, обосновава се на светите отци и Библията, пише за наистина важните за спасението на християнина неща със смирение и простота. Неговите книги бих ги препоръчала на всеки православен християнин, те са многократно преиздавани.

В „Нашата молитва“ архим. Серафим обяснява защо и как да се молим. Не искам да влизам в излишни празнодумства и обсъждания, това не е книга, която може да се обобщи с две думи просто я прочетете.

Как да се молим, за да бъде молитвата ни чута

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 131

цена: 3.50 лв

Ух, стига толкова книги, не че нещо, ама тоя блог заприлича на книжен блог, а не това беше идеята. Ами така е, като чета много. Дай сега две думи за тази хубава книга, в чието заглавие си е казано всичко.

Защо се молим, защо ползваме молитвеници, а не се молим със собствени думи, кога се молим, как се молим, къде се молим, сами ли се молим, как да се молим и всичко останало за молитвата – кратко, ясно, достъпно, подплатено със светите отци и светото Писание. Заслужава си. Една от настолните книги, чете се много бързо и нещата са достоверни, както всичко от издателство Витезда.

То, между другото, е старостилно, в смисъл Иван Николов, до колкото знам, е старостилец, но има благословение да разпространява книгите от издателството си в православни книжарници и църкви на БПЦ. Още повече, че в тях не се говори нищо за календарни реформи, за църковни политики и такива сложни неща, за които започва да се замисля човек когато е забравил основата на православната вяра.

 

Кратко жизнеописание на архиеп. Серафим

Архиепископ Серафим Соболев е живял през ХХ век и в края на живота си е бил архиепископ на руската задгранична православна църква в София. Тук е и гробът му, в криптата на руската църква „Св. Николай“. Архиепископ Серафим е бил върл противник на икуменическата ерес и календарната реформа. В книжката има поместени заедно с житието му и негови трудове на по-горните теми. В края са описани посмъртни чудеса, случили се на монаси и миряни след молитва към него. И до ден днешен всеки може да отиде на гроба му в криптата на църквата и да му се помоли, хората пишат писъмца, и му ги „пращат“, както и той им е обещал, че ще ходатайства за тях пред Бога. Моята лично и на мои познати молитвите са били чути от този велик Божи угодник.

Канонизиран е за светец от БСПЦ (българска старостилна православна църква).

Защо боледуват малките деца

автор:

страници: 27

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв

Така роптаят някои хора срещу Бога, че как може да е толкова жесток и да оставя толкова деца, невинни, някои току що родени, един грях не сторили, да страдат и  боледуват без да има видима причина за това. В тази малка розова книжка е разказано за това, че най-често невинните деца страдат заради непокаянието и гордостта на техните родители. Както има болести, които се предават по наследство и детето е болно, защото родителят му не се е пазил и е бил болен от същото, така и детето страда, защото родителят му е прегрешил по някакъв начин. И други неща са обяснени в книжката, мисля, че е преведена от руски, вътре има и слова на св. Теофан Затворник по въпроса.

Свети Иван Рилски

Става въпрос за една книжка за житието на най-големия известен ни български светия и за значението му за българския народ. Който не знае, от едната страна на монетата от 1 лев е „отпечатана“ иконата именно на този светец. Всичките левчета са с неговия лик. Дори и преди, когато бяха хартиени, пак той беше на тях. Странно, защото през живота си като първи отшелник в Рила, той не е притежавал нищо друго, освен ризата на гърба си. А сега – всичките левчета са с неговия лик!

И така, св. Иоан Рилски е основателят на Рилския манастир. За съжаление повечето хора, които ходят там, са просто туристи. Там е раката с ЧУДОТВОРНИТЕ мощи на светеца, там има и една негова икона, която също е чудотворна, както и иконата на Майка Богородица Осеновица (мисля, че така се казваше), в която са вложени частици от мощите на редица Божии угодници. Тя също е чудотворна. Като отидете в църквата на манастира, попитайте за тези икони и за раката с мощите, поклонете им се, целунете ги, можете да допрете кръстчето, което носите на шията си, или някоя иконка до тях, за са се осветят.

А за книжката – доста стара е, едва ли ще се намери по магазините, но нищо не пречи да попитате, знаете къде и кои са църковните магазини, нали? Тя е 56 страници и мисля, че я е писал архимандрит Серафим Алексиев.

 

Повечето от вас знаете на кратко житието на този светец – как отишъл в рилската пустиня, без да носи нищо със себе си освен ризата на гърба си и живял с дивите зверове, хранил се с треви и дребни плодове, зимувал в една пещера, пил вода от планинските потоци, молел се на една скала и така прекарвал десетки години. Браво, много хубаво, но ако се замислим НАИСТИНА какъв живот е водил и колко далеч сме ние от това, каква вяра е имал този човек, каква твърдост и решителност да изостави всичко и да отдаде целия си живот на Господа! Представяш ли си ти да зарежеш всичко, да станеш монах и дори да не живееш в манастира с другите братя, а да тръгнеш сам в планината, където преди никой не е живял, където няма топло, няма хляб, няма нищо и никой, само камъни, треволяк и диви животни. Представяш ли си да живееш там с години, без да видиш човешка душа, да спиш в пещерата през зимата и ако не си запалиш огън да няма какво да те сгрее. Да се чудиш какво да ядеш, да ходиш бос по неравностите и в същото време не всички тези телесни неудобства да са ти проблем. Не, главният проблем, заради който проливаш сълзи ден и нощ, е грешната ти душа. Защото този светец не е отишъл в пустинята ей така, от любов към екстремните изживявания, той е отишъл там, за да спаси душата си. Защото това е било най-важното нещо за него и за това е пожертвал всички благинки, които му предлагал светът.

А ние?

Ние се стискаме да дадем 10 ст. на жената, която проси на улицата, защото е циганка, или защото лъже, или защото „е млада и сама да си изкарва хляба“ и куп други оправдания.

http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm – Това е заветът на светията, адресиран към духовните му чада.

Как да се готвим за светото причастие?

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 40

цена: 2.50 лв.

Какво да кажем за тази книжка? Вътре в нея всичко е описано и обяснено, както и в предишните, за които говорихме. А по-точно – какво представлява таинството причастие, защо го има, кога и как се взима, кой може и кой не може да го взима и разни такива. Подготовката за св. Причастие – покаяние, изповед и пост – е хубаво и подробно описана. Интересни въпроси в края на книжката и едно стихотворение. А, да, и въпросник за изповед по десетте Божи заповеди, по пол, професия, възраст и др. Интересно защо са приложили въпросника в книжката за причастие, а не в тази за изповед. Хм, може би са били забравили.

Как да се изповядваме пред свещеника

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 50

цена: 2.50 лв

Поредното попълнение на библиотека „Благочестие“, за което ще говорим днес, е книжката за това как да се изповядваме. Православният християнин знае, че за греховете, които е извършил след кръщенето си има опрощение когато се покае за тях, твърдо се реши никога повече да не ги повтаря и ги възневиди, моли се на Бога за опрощение и ги изповяда пред свещеника. Изповедта е едно от таинствата в нашата църква. До колкото знам (а може би да бъркам) таинства са тези свещенодействия, по време на които се извършват невидими за човека действия на Светия Дух, който слиза отгоре. Тайнство е кръщенето, венчавката, изповедта, причастието, миропомазанието, свещенството и маслоосвещението.

Изповедта трябва да е неотделима от ежедневието на християнина част, чрез нея човек очиства душата си, помирява се с Бога, започва ново начало. За това и е от особено значение това таинство да се изпълнява както трябва, за да има максимална полза за мирянина.

В книжката е обяснено какво значи покаяние и какво – изповед, има кратка история на тях. Споменати са най-често срещаните доводи, които си вадим против изповедта, защото  лукавият не си клати краката 😉 Тук трябва да спомена една друга, безценна книжка пак за изповедта – „Забравеното лекарство“ на архимандрит Серафим Алексиев . Има я в православните книжарници, има я в интернет и е наистина много хубава и полезна.

Та, разказани са в книжката някои неща, има накрая въпроси и отговори и едно хубаво стихотворение.

Всеки сам преценява за себе си, но аз лично наблюдавам поне два типа „вярващи“. Едните са малко като книжници и фарисеи – в смисъл, че са особено вглъбени в изучаването на Св. Писание и на творенията на св. отци, много духовна литература четат, интересуват се, активни са, но до тук. Всичкото им знание отива на боклука, защото те не го прилагат в действителност, да не говорим за покаяние и изповед, или причастие. Те са просто едни теоретици, които са мнооого навътре в материята, или не чак толкова навътре, но в практиката… дори не се замислят. Жалко.

Другите са тези, които имат активен, действен живот в Христа, внимават над себе си, над помислите и делата си, често посещават изповедника си, беседват с него, изповядват се, причастяват се. За да си такъв, може би е нужно и да си теоретик, за да знаеш как точно да живееш, но освен това ти трябва и нещо друго. Предполагам истинска, жива вяра и т.н. Аз лично не познавам такива хора.

А, има и трети, които нищо не знаят, нищо не правят и все пак се считат за вярващи. За тях всички, които са от горните два типа са фанатици.

Така че, всеки преценява за себе си какво, дали, как и защо да прави. Мерата според верата.