За постите в православната църква

автор: Иван Николов

издателство: Витезда, библиотека „Благочестие“

страници: 47

цена: 2.50

Поредната книжка от библиотека „Благочестие“, която обяснява, че духовният пост, който често пренебрегваме, е по-важен от телесния. Разказва се за смисъла на постите, защо и кога постят православните християни, как трябва и как не трябва да постят и в кои дни Църквата е отредила да сме във въздържание. Накрая има календар на постните дни през годината и въпроси и отговори, свързани с постите. Както винаги, те са често срещани и за това отговорите са особено заинтригуващи.

В днешно време се обръща особено внимание на това разрешено ли е да се яде олио в сряда и петък, или не, кога можем да ядем риба и кога млечни продукти. Хората гледат да се натъпчат хубаво преди постите, за да издържат по-дълго време, смятат поста за особено здравословна диета и нищо повече. Но постът е главно духовен, и после телесен. През постно време християнинът трябва да е особено внимателен над помислите и делата си, още повече да се въздържа от лоши дела, от спорове, неразбирателства, трябва да се смири, по-често да се моли и посещава Божия храм, да се въздържа от светски прояви и забавления, защото те отвличат сърцето и ума, разсейват го от главната цел на християнския живот. Разбира се, духовният пост трудно може да просъществува без телесен, защото телесният пост – въздържанието от определени храни, умеренето хранене, въздържание от алкохол, шумни компании и т.н. – смирява човека и събира ума.

Многодневните пости приключват със свето Причастие на празника, а не ядене и пиене на корем!

Всъщност, който се интересува повече – в книгата е описано надълго и нашироко и ако човек е искрен със себе си, ще разбере и няма на къде да увърта и да търси оправдания или измислени тълкувания, за да извърти нещата за своя изгода.

Хайде, чети, народе, ограмотявай се!

Как да стоим и се държим в църква

автор: Иван Николов

страници: 48

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв.

Противно на много мнения, има издания, в които е описано черно на бяло как да се изповядваме, как да се причастяваме, как да постим, как да използваме светената вода, как да се погрижим за покойниците си, как да се молим и т.н., въпроси, които са от ежедневно значение за православния християнин, но мненията за това как стават тези неща са безброй като малко от тях са правилни, защото народът не чете. Не се интересува и не чете, но се оплаква, че никъде не пише и колко сбъркана била църквата. Всичко си пише, само дето няма кой да чете и разбира.

Та, от това напълно изчерпателно книжле можем да се научим, че като влизаме в църквата е добре да се прекръстим, поклоним, да кажем кратка молитва. Пише как трябва да сме облечени когато влизаме в Божия дом, за да покажем най-малкото уважение, ако друго ни липсва. Защото не може да се ждрапа по джапанки и къса пола, примерно. Както в други обществени сгради има определен „дрескод“ (най-малкото в офиса, да не говорим за посещаване на мероприятия като официални вечери, концерти и т.н.), така и тук трябва да спазваме известно благоприличие.

Тук е описано и как по-точно да се кръстим, защото, ако отидете в една църква, може да забележите, че ок. 30% от хората се кръстят неправилно, а то не е никак сложно! Обяснени са и видовете поклони и това кога кои се правят, как и защо се целуват икони или палят свещи, и дори, представяте ли си – оказва се, че в църквата, особено по време на литургия, е забранено да се говори.

Защо ли? Ами най-малкото защото това е молитвен дом, а не място за срещи и ако смяташ, че има нещо за обсъждане, което да е по-важно от молитвата – по-добре излез. Колко е просто, а кой го спазва!

Оборват се и някои често срещани суеверия, свързани с църквата като например с коя ръка да сложиш свещта в свещника, колко на брой да са свещите, никой после да не мести или изхвърля свещта ти, защото уж „желанието“ нямало да се сбъдне… И не, няма да получиш никаква по-специална енергия ако стоиш в центъра на храма, под главния купол, с разперени встрани ръце!

В края на книгата има кратък речник на често използвани думички и въпроси и отговори, свързани с църквата. Някои от тях са – защо да ходя ня богослужение в църква, като мога да се моля и вкъщи? Освен това за църква нямам време. Има ли смисъл да ходя като не разбирам църковно-славянски, защо да ходя като „попа“ е грешен, защо не се направи по-интересно с инструментална музика и т.н.

Книгата е изключително полезна за встъпващия в пътя на вярата, цената й, според мен, е съвсем удачна, а информацията вътре е достатъчно подробна и изчерпателна.

Страстите и борбата с тях

автор: Свети Теофан Затворник

страници: 287

гл. редактор: сливенски митрополит Йоаникий

цена: 5 лв

Тази книга би трябвало да е настолна книга на всеки православен християнин, който иска да преодолее страстите си. Това е сборник от откъси от творенията и писмата на светителя, в които се обяснява кратко и ясно съществото на различните страсти и как по-точно да се борим с тях. Съдържанието е много обстойно и влиза доста навътре в конкретиката на страстите.

Книгата е разделена на 3 части:

I част – Обща схема и стратегия на борбата със страстите

Има разни обяснителни таблици, правила за подготовка и в самата борба, обяснение какво е страст, какво е грях и се отговаря на въпроси, които сигурно всеки внимаващ над себе си християнин поне веднъж си е задавал: Допустими ли са умерените страсти, как и защо страстите са свързани с адските мъка, какво да правим когато нямаме сили за борба, как да се отнасяме към самоусъвършенстването, как да се отнасяме към съмненията във вярата и пр. и пр.

II част – Основни страсти. Съвети за тяхното изкореняване

Тук се говори за основните страсти, предполагам ги знаете – чревоугодие (което не значи просто преяждане), блуд (това не е само извънбрачното полово общуване), осъждане, гняв, користолюбие, завист, тщеславие, гордост, униние, охладняване, самосъжаление и самоугодие.

Тук ще разберете, че тези страсти са много повече, отколкото сте си мислили, че представляват, ще научите за противоположните им добродетели, които трябва да се стремите да придобиете, за да премахнете страстите. Тази част е безценна, за това казвам – купете си книгата и след като я прочетете я започнете отначало, като прилагате нещата, които са изложени в нея, разбира се след консултация с изповедника ви, защото в книгата има откъси от писма, които светителят е писал на разни хора, съветвал ги е строго индивидуални неща, които може би не са подходящи за вас.

III част – Науката на науките. Няма нищо по-важно от молитвата

Нали е казано „непрестанно се молете“!

В тази част се разказва за Иисусовата молитва и как и защо да я упражняваме, за непрестанната молитва и степените на молитвено състояние и естествено-научни аналогии на състоянието на молитвата.

Ясно си давам сметка, че тук много от описаните неща не са за всеки. Трябва доста да си напреднал духовно, за да ги разбереш и изобщо за да си ги изпитал на практика. И изобщо книгата не е за съвсем начинаещи и навлизащи във вярата, но според мен е неизменен спътник за този, който наистина иска да постигне нещо по-различно от това да бъде външно християнин. Знаете какво имам предвид – не е достатъчно да ходиш в неделя на литургия, да палиш свещи, да се кръстиш и да привидно да постиш.

Книгата е почти 300 страници, трябва да се чете бавно и да се препрочита, не е за еднократна употреба, а цената й, в сравнение със съдържанието, е просто великолепна!

Писмата на душевадеца

автор: К. С. Луис

Издателство: Нов човек

страници: 112

цена: 5.90

Интересна книга на един бивш атеист. Написана интересно и оригинално, заслужава си. Би помогнала на един вярващ човек, малко или много, в зависимост от умствения багаж и вярата. Казвам умствен багаж, защото книгата не е много лесна за четене, трябва да се мисли, на мен лично ми беше трудно на места да разбера за какво става въпрос. Но ако искаш да ти допринесе някаква полза – не гледай, че е тънка, чети бавно и внимателно, спирай се и мисли върху всяка дума.

Аз не разбрах много неща. Книгата е актуална. Трябва да се прочете втори път. Има книги, които не си заслужава да се прочетат пак. Тази, според мен, въпреки че не казвам, че е нещо велико, няма да навреди, ако се мине още веднъж.

Простите истини на сърцето

автор: светител Теофан Затворник

издава: Света Гора, Атон, славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“

стр.: 430

цена: 16лв

Всъщност, безценна. „Простите истини на сърцето“ като втори том от творенията на руския епископ Теофан Затворник събира в себе си негови слова и проповеди за пътя към спасението на душата. Книгата е разделена на няколко части:

1. Три слова за носенето на кръста – в която се обяснява какви видове кръстове има, как и защо трябва да ги носим и какъв е смисълът от това.

2. Четири слова за молитвата – изключително полезна част за тези, които истински искат да достигнат до пълноценното общение с Бога чрез молитвата, за това как да се молим правилно, как да поддържаме молитвения огън в сърцата си и какво да направим, за да бъде чута молитвата ни.

3. За съвършеното обръщане от съблазните на света и греха към Бога – как да живеем в този свят и от какво да се пазим, какво да правим, за да не попаднем в мрежата на лукавия, а да се спасим.

4. Пет поучения за пътя към спасението – като продължение на предишната част  – тук подробно се изяснява какво точно трябва да сторим, за да наследим живот вечен.

5. Вътрешният живот – да, както външен – на делата и думите, така имаме и вътрешен живот, който много често е много по-важен от външния, защото от пълно сърце говорят устата. Тук се говори за борбата със страстите, за движенията на сърцето и как да ги разпознаваме.

6. Напомняне на всечестните монахини за това, какво изисква от тях монашеството – въпреки, че този дял е предназначен по-скоро за монасите и монахините, надали би навредило на мирянина да научи повече за монашеския живот. Добре е, когато мирянин наподобява монах в делата и сърцето си, не е добре, когато монахът наподобява мирянин.

7. Четири беседи за изясняване на книгата „Пастир“ на свети Ерм – изключително интересна и полезна част от книгата, особено за тези, които не са запознати с „Пастир“. Особено внимание трябва да се обърне на съветите, които дава Ангелът пазител на св. Ерм за спасението си.

За почитането на светиите в православието

БЕСЕДА ЗА ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Архим. Серафим Алексиев

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи” (Изх. 20:4-5)

Почитането на светиите

Тук може да възникне у някои въпросът: „Не се ли провиняваме срещу тая изрична Божия заповед ние, православните християни, които, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още и св. Богородица, и св. Апостоли, и св. Мъченици, и всички други светци, като в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служим литургии, пеем песни и пр.? Не са ли за нас светците нещо като божества, от които очакваме милост и помощ, и които едва ли не изместват за нас Бога?”

В такова нещо искат да ни обвинят протестантите, но напразно! Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнявали Божията слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисуса Христа, нашия единствен Спасител, Изкупител и Ходатай! Ние само следваме думите на Иисуса Христа, Който е казал на Своите апостоли, а чрез тях и на всички Свои светии: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който ме е пратил” (Мат. 10:4)

При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратното: светците хващат като че ли за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с туй – при Бога! Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Свещено Писание, което съветва всички верни: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)

Никога, когато се служи божествена литургия в чест на някой светец, не се принася жертва на светеца, а само на Бога. Блажени Августин говори: „Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина, почитаме паметта им като на свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт… Но чувал ли е някой някога, щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над св. Тяло на мъченик, в Божия чест и почит, да казва в своите молитви: на тебе, Павле, Петре или Киприане, принасям жертва?… И тъй, ние не почитаме светите мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е нещо неприлично, неподобаващо и непозволено; то трябва да става само по отношение на единия Бог.

Как св. Църква схваща почитането на светците, проличава най-добре от следните класически думи на св. Иоана Дамаскина.

Трябва да почитаме светците като Христови приятели, като чеда и наследници Божии, по словата на евангелиста Иоана Богослова: „А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии”(Иоан. 1:14)… Как да не почитаме тия, които са и служители, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика… Правилно трябва да ги почитаме, да въздигаме в тяхно име храмове на Бога, да принасяме дарове, да тачим дните на тяхната памет… Като гледаме, как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние като тях с венците на славата.”

Протестантите ни обвиняват в това, че сме прибягвали до ходатайството на светците. Вярно е, че ние търсим в молитвеното си общение със светците тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай – Христа, а понеже вярваме в Писанието, което казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16). За нас светците не са ходатаи в смисъла на Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги. А светците ходатайстват за нас, подражавайки на Христа и на великата Му любов към грешниците. Както е един нашият небесен Отец (Мат. 23:9), но това не пречи да имаме и на земята отци и бащи, и както е един нашият Учител и Наставник – Христос (Мат. 28:8, 10), без това да премахва земните учители и наставници, така точно е един единствен нашият Ходатай – Иисус Христос, „Който отдаде Себе си за откуп на всички” (1 Тим. 2:5-6), без това да пречи да имаме и по-малки ходатаи – Божиите угодници.

Те са обаче съвсем различни от него! Христос е Ходатай в делото на изкуплението и синовното застъпничество пред Отца. А светците са ходатаи с молитвите си за нас като приятели Божии. Христос е Ходатай, Който няма нужда от други ходатаи. А светците, когато са живели на земята, са имали нужда от Ходатая-Христа, и сега имат нужда от Него за нас… Накратко казано, Христос е Ходатай по природа, а светците са ходатаи по благодат (по Стефан Яворски).

Ако Бог е Владетелят, светците са Неговите министри, на които Сам Бог е благоволил да даде голяма власт: те ще съдят света (1 Кор. 6:2), техните молитви имат голяма сила (Иак. 5:16). Особено велико е застъпничеството на Божията Майка пред нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея! Как да не я тачим, когато тя сама по вдъхновение на Дух Свети е предрекла, че ще я почитат всички християни, говорейки: „Ето, от сега ще ме облажават всички родове” (Лук. 1:48). Ако протестантите толкова държат за Свещеното Писание, защо не почитат св. Богородица, почитането на която е предречено там? Защо не почитат светците, чието зачитане е заповядано от Иисуса Христа с думите: „Който приема вас, Мене приема” (Мат. 10:40), и чието прославяне е предсказано още във Ветхия Завет с думите: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят” (1 Цар. 2:30). А щом Бог прославя светците, как могат човеци да им отричат дължимата почит?

Но независимо от всичко това голяма психологическа необходимост за истински вярващия в Бога е почитането на светците. Те улесняват християнина, който ги тачи, в доближаването му до небето. Те са някакво необходимо стъпало между греховната богоотдалеченост и възсъединяването в Бога. Св. Ап. Павел говори така на вярващите: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа” (1 Кор. 11:1). Ако трябваше направо да догонваме Христа, колко хора биха се отчаяли в това непосилно духовно начинание! Иисус Христос е непостижим образец на всички съвършенства. Но ето, светците ни улесняват и насърчават в устрема към Бога. Много от тях са живели преди това обикновен човешки живот, други са били може би грешни като нас и дори по-грешни и от нас. Ала с Божията помощ са станали светци! Перипетиите на техния живот са толкова поучителни! Техните изкушения, техните борби, техните подвизи, тяхната вяра – всичко това може да окуражи слабите. Чрез своите жития светците сякаш ни говорят: „И ние бяхме човеци с немощи като вашите. Но с Божията помощ победихме греха. Щом ние можахме, и вие с Божията помощ ще можете! Опитайте само, но с твърда вяра и света решимост да не се връщате назад към греха и ще се доближите до Бога.” Тъй светците не ни задържат при себе си, както правят идолите, препоръчвайки се за божества, а ни водят при Бога.

Възлюблени, ако вие искате да направите вашето дете художник, няма да му дадете да почне с най-сложната картина, дето има много фигури, богати движения, всевъзможни багри и хиляди нюанси. Това ще обезсърчи малкия живописец и той ще се откаже от намерението си да стане художник. В началото вие ще му дадете да рисува прости неща, след това по-сложни и постепенно постепенно ще го водите към съвършенството. Тъй е и в духовния живот. Светците са ония степени, по които трябва да почнем да се издигаме, да стигнем до най-съвършения Образец – Христа!

От всички направени до тук разсъждения се вижда, колко погрешно мислят протестантите, когато казват, че, почитайки светците, ние се отклоняваме от истинското богопочитание и чрез тяхното честване затъмняваме Божията слава. Тъкмо напротив, почитайки светците, ние се учим така да служим на Бога, както те са Му служили, и чествайки ги, прославяме още повече Бога, Който е дивен в Своите светии! (Пс. 67:36 – по слав. текст).

Що са светиите, ако не най-великото творение на Бог! Защото те са се издигнали до светост само благодарение на Неговата всемогъща помощ, която ги е изваяла така, че да станат изящни образци на християнско съвършенство! Никой светец не приписва на себе си своите достойнства, а казва подобно на св. Ап. Павел: „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Божиите угодници не ни откъсват от Бога, а ни водят към Него. За тях смисълът на живота е бил Христос. Ако им подражаваме, и за нас Христос ще стане център и смисъл на живота ни. Светците са ония духовни образци, които със своите съвършенства ни напомнят за Всесъвършения – за Бога!

Ако застанем пред едно планинско езеро, в чиято гладка повърхност се оглежда снежното чело на някой красив връх, или ако съзерцаваме някой дивен слънчев залез, при който горят в злато и пурпур натрупаните на запад облаци, ние неволно ще извикаме: „Боже, колко си велик!” Тъй от съвършенствата на земните картини ние заключаваме за съвършенствата на техния небесен Създател. Но това идолопоклонство ли е? Трябва ли да кажем: „Не гледайте тия земни хубости! Те засенчват Бога!” Не е ли тъкмо обратното вярно, че те ни откриват Божието величие, според думите на св. Ап. Павел, че онова, що е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). Тъй е при светците. Като разучаваме живота им, като ги почитаме и обичаме, като идваме близо до тях, ние занемяваме от възхита пред величието Божие, което се разкрива пред техните дела! Запленени от красотата на тяхната светост, ние по-лесно можем да почнем да им подражаваме. А чрез подражанието им ние все повече и повече обикваме Бога и Му служим от сърце, както те са Го обичали и са Му служели. Тъй почитането на светците довежда до истинското богопочитание. Затуй култът към светците не е нарушение на втората Господня заповед.

Библията

Буквално преведено на български „библия“ значи книга на книгите. Това е най-разпространяваната книга в цял свят. И не случайно. Библията, наричана още Свещено Писание, съдържа в себе си началото на историята на човечеството от Сътворението, а после и история на иудейския народ. Многобройни археологически и научни открития доказват историческата достоверност на Библията.

Самата Библия се състои от две части – Стар и Нов Завет. Старият завет представлява нещо като история на иудейския народ, пророчества, псалтир. Новият Завет описва живота на Иисус Христос и Неговите ученици. Състои се от 4 Евангелия (на Матей, Марко, Лука и Иоан), Деяния на св. апостоли и Откровението на Иоан.

Библията като боговдъхновена книга, е основата на християнството. Всеки християнин трябва да прочете поне Евангелието, за да знае в Кого вярва и как трябва да живее. Ветхият завет има по-суров характер като поучения и заповеди и като цяло се разпростира върху делата на човека, докато в

Новия завет освен на делата, се набляга и на помислите, защото ние грешим и в мисълта си, освен в делата си.  За това и за християнина е препоръчително да се запознае първо с Новия Завет и после със Стария.

Това, което е казано в Библията, не винаги може да се разбира буквално, тъй като в нея е събрана Божията мъдрост, която не всеки може да прозре и разбере. Не е желателно човек самоволно да тълкува Светото Писание, защото няма нужната опитност и мъдрост, няма я духовността, която би му помогнала да разбере правилно Божието слово.

За Библията може да се говори много и пак няма да е достатъчно. Може да се извадят хиляди доводи за достоверността на съдържанието й и пак ще има хора, които ще я пренебрегват. И нищо чудно, щом е имало хора, които са живели в Христово време и не са Го приели в сърцата си…

Все пак, всеки сам избира в какво и на кого да вярва, никой не бива да бъде каран насила да променя разбиранията си. Но би било добре да знае какви ще са последствията от такъв свободен избор.