Архив

Предпазете паркета от мебелите

В новата квартира настилката ни е паркет. Столовете ни са едни дървени, тежки, и местенето им става много по-лесно с влачене, отколкото с повдигане и пренасяне. Резултатът – неприятен звук от жулене на краката на стола в стария паркет и съсипване на и без друго не добре поддържания паркет. По принцип в магазините за домашни потреби сигурно се продават едни малки бели „възглавнички“, които се залепват на долната страна на стола, така че да не жули пода при местене. Но тук въображението ми проработи и реших сама да си направя такива.

Какво използвах? лист депрон 4мм. Такова имах, но чудесна работа би свършил и друг изолационен материал от типа стиропор – фибран с плътна неронлива структура, и в същото време мека и гладка.

какво ми беше нужно:

1. депрон

2. макетен нож

3. твърда основа

4. двойнозалепващо тиксо

 

Процедурата е много проста, а резултатът – със сигурност не по-лош от прилагането на готови подложки от магазина.

И така:

1. Върху парчето депрон залепвате двойно залепващото тиксо и махате лепенката.

2. Използвате твърда основа отдоу, защото ще режете с макетен нож, а целта е да запазите паркета здрав.

3. Слагате крака на стола върху депрона и притискате, за да се залепи.

4. По контура на крака изрязвате депрона с макетния нож и готово!

От никъде нищо не стърчи, няма опасност от разлепване, защото тиксото е здраво, пък и столът едва ли си мие краката и ляга да спи. За 15-тина минути по този начин обработих 6 стола.

Рисунки

Защо не рисуваш?

Всички като малки са рисували. Още от предучилищна възраст мама ти е давала празни листи и нещо за драскане – цветни моливи, пастели, флумастери… Помниш ли следите, които си оставял по тапетите с химикалка? Или по тефтера на баща си? Толкова книжки за оцветяване си издраскал. Без да внимаваш да не излизаш от очертанията, без да съобразяваш цветовете, без да мислиш какво е нарисувано… Никой не ти е казвал, че не можеш да оцветяваш и това не те е спирало. Никой не ти е казвал, че само хабиш хартията и материалите. Мама се е радвала, че се занимаваш с нещо. Татко е бил спокоен, защото не си му висял на главата. Ти си бил щастлив. И, интересно, с всяка следваща издраскана книжка, с всеки оцветен лист ти неволно си ставал все по-добър и по-добър. Не си станал Леонардо, но си бил щастлив.

Докато не си пораснал. Тогава и очакванията са се увеличили. Искали са от теб да рисуваш все по-добре, но вече не си имал толкова време. Защото освен това са искали и други, нови неща от теб. Приятното рисуване остава на заден план. Повярвал си, че не можеш да рисуваш. Повярвал си. И си спрял да рисуваш.

Сега си в края на 20-те си, може би на 30 и кусур и последното, за което се сещаш да направиш е да рисуваш. Защо да го правиш – ти не си художник, работата ти не е свързана с това, няма картини да продаваш, я!

Забравил си колко добре си се чувствал пред белия лист, пред твоята нова рисунка. Сега мислиш, че ако не е картина, която би си окачил на стената, то е за боклука.

В най-добрия случай се осмеляваш да вземеш лист сега и да надраскаш нещо. В най-добрия случай. Но плахо и бързо го изтриваш с гумичка. И до тук.

Ние не рисуваме. Големите хора не рисуват. Написах „рисуване“ в гугъл – излизат главно курсове за деца, частни кандидат-студентски уроци или лични галерии на художници. Ние големите хора не рисуваме. Няма любители рисувачи и това ни е проблем, защото рисуването

– подобрява дейността на мозъка

– действа успокояващо, освобождаващо

– развива мисленето и въображението

– освобождава от стреса

– лекува леки форми на депресия

– полезно занимание вечер – вместо компютъра, телевизора

– последното го измисли ти. На листа.

Кош за списания

Ясно е, че идеята не е кой знае какво, но от опит видях колко е удобен и практичен този начин за съхранение на списания. Според мен списанията не трябва да се редят на рафт като книги, или едно върху друго, а да са така сложени, че без особени усилия и гимнастики да имаш достъп до повече броеве. За това и измислих този изключително лесен и практичен кош.

Работата е тая – срязваш едно 10-литрово шише от минерална вода където искаш, зависи от размера на списанията, които ще държиш. Най-лесно се реже с ножица. След това палиш свещ и леко обгаряш срязания ръб, за да омекне и да не дращи при допир.

Готово! Тук вече можеш спокойно да развихриш фантазията си. Ако искаш боядисай коша с някакви бои, облепи го с цветя, направи му дръжка, навий конопено въже или прежда, сложи му панделка… какво искаш му прави. Аз на този етап го оставих така, пък като ми хрумне нещо, ще действам.

кош за списания

 

 

къде ми е cotkopolitan?

Къде ми е cotkopolitan?

 

Аквариумче в крушка

Ако пишеш в гугъл нещо от сорта „стара крушка направи си сам“, ще излязат много интересни неща за това как да създадем нов живот на старата крушка. Това, което аз ще предложа, не е кой знае какво, аз не го видях никъде, но може и да го има някъде.

аквариумче в крушката

 

Ето какво ви трябва: Пояснявам – изгоряла крушка, клещи, кухненски нож и ножици.  Първата ни задача е да махнем вътрешното съдържимо на крушката. За тази цел трябва да я отворим откъм металната част. Дупето на крушката. Там в средата има нещо метално, което леко с клещите или ножа може да го измъкнете, прилича на нитче, но не знам как се казва. Тази част е лесна. После пак с ножа – онова черното, дето се оказа, че е черно стъкло – с чоплене и натискане също трябва да се изчисти.

Сега крушката е отворена и вътрешната стъклария трябва да се махне. Прочетох в един англоезичен сайт, че може да се сипе малко вряла вода, за да се пукне вътрешното стъкло, но внимателно, за да не се повреди самата крушка. Е, кипнах вода, но не се пукна никое стъкло, само дето си напълних крушката с гореща вода.

Тогава след ок. 30 мин. обикаляне около тази стъклария измислих моя начин – взимате малка метална ножичка като тази на снимката и я мушвате вътре. Като я мушнете я разтваряте и натискате и стъклото само ще се пукне. Много лесно, бързо и хитро, признайте си! Внимателно почиствате всичкото стъкло и метални жички и после измивате отвътре.

Готово! Цялата тази операция малко ми напомни за абортите. Има един филм в youtube.com  Silent Scream, ще го кача някой път, за да си поговорим за аборта.

А сега – аз лакирах металната част с розов лак, сложих вътре малки охлювчета и мидички от морето, ако имах и пясък щях да сложа и сипах вода. След време всичко това ще зеленяса и ще стане много хубаво.

Само трябва да измислите как да го крепите това, аз още не съм измислила баш-баш.

 

И клещите, дето казах, че ще ви трябват за цялата операция – ами не знам за какво ще са ви. 🙂

Подложки за чаши от стари списания

Днес бях на косъм да напиша последната си публикация, с която да затворя блога за неопределено време, но реших да му дам още един шанс.

Въпросът е, че няма почти никакъв интерес към него, аз губя мотивация да го пиша, а в същото време тук съм положила много труд, който май е отишъл напразно. Но , какво да се прави, така е трябвало.

Ето едно от нещата, които сътворих в последно време. Идеята е от http://www.bebezona.bg/%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8/%D1%81%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/880/ .

Става за ок. 20 минути с рязането и сгъването на хартийките и е доста практично. После си направих още 2 такива от обикновена хартия А4, оцветена в розово. С обикновената хартия се получиха по-дебели.

Та, така. Ако имах по-шарено списание щеше да се получи още по-добре. Но не ми се жертваше никое.

По-щастливите хора – на изкуството

Преди време един мой познат бе казал, че хората на изкуството са по-щастливи от другите. Аз не го разбрах. Сега вече и аз казвам – хората на изкуството определено са по-щастливи от другите, защото работят с ръцете си и виждат плода на труда си.

Има голямо значение дали работиш като счетоводител, или  шивач, примерно. Да, единият ще взима повече пара от другия, но има и нещо друго. Малко или много, в човека е заложено да твори. Винаги го е имало този стремеж да създава нещо ново, особено жената е творец!

Удовлетворението от добре свършената работа е по-голямо, когато ти визуално и сетивно виждаш плода на труда си – я дреха, я бродерия, рисунка, гозба, кошница или каквато и да е материална вещ, която преди да започнеш работа не я е имало, или е била в суров вид. Тогава ти можеш да се наречеш творец, ти претворяваш нещата – днес от едно глупаво списание си оплетох умна подложка за чаша. И след много потене, прехапване на езика и цъкане, аз пипнах, помирисах, чух и видях плода на труда си. Това ме удовлетвори. Не съм толкова удовлетворена когато чертая на компютъра, защото нещата тук са виртуални, не са реални.

Тия дето са чертали на ръка знаят колко по-хубав е един чертеж, направен на ръка, с линеала и рапидографа. Да, кръстът ти се е схванал, очите те болят и т.н., но чертежът ти има характер, колкото и да се стараеш да го направиш като от калъп, той ще е уникален. А колкото и да се опитваш да направиш чертежа уникален на компютъра, накрая плотерът ще го изкара от калъпа.

Сигурна съм, че всеки, който е изпитал това, за което говоря в живота си, ще се съгласи с мен – ръчният труд с видимите, реалните, осезаемите резултати, е много по-плодоносен, пълноценен, полезен за теб като личност ако щеш, отколкото „интелектуалния“ труд пред компютъра.

Не случайно в днешно време все повече хора се връщат назад към домашно приготвената храна – не само защото е по-полезна, събира семейството и прочие, а защото човекът, особено жената, има вътрешната потребност да твори, да изрази себе си. Когато дадеш воля на тази потребност – ти обезателно ще си по-щастлив.

Всички сме се родили с две леви ръце, но нали и те са ръце!

Скоро ще почна да показвам разни мои произведения на труда по-различни от рисунките и писаниците.