Архив

Рисунки

Креда, въглен, графит

Това става за малко време, без визиране, и му личи.

С графиката не се чувствам никак уверена, защото трябва да си много по-прецизен, отколкото с акварела. Тук вече, с такива материали, си проличава умееш ли аджеба да рисуваш, или си просто бояджия. Аз май съм определено второто, но така или иначе

нямам някакви особени

стремежи.

Акварели

Когато за пръв път показах рисунките си на майка ми, тя се опита да направи някакви асоциации с човешкото тяло, защото първата рисунка приличаше повече на човек, отколкото другите.

При втората удари на камък. Това може да прилича на всичко друго, само не и на гола лежаща жена. Ц, не е хубава тая рисунка.

Ако исках да имам гола лежаща жена на лист хартия, нямаше толкова да се потя и цапам с боите, а щях да я щракна с фотоапарата за секунда, и щях да имам гола лежаща жена. Тогава краката й щяха да приличат на крака, бедрата на бедра и дори и гола гръд щеше да има и всички щяха да знаят какво именно има на листа хартия.

Последната рисунка накара майка ми да се засмее и да я захвърли пренебрежително.

– Това жени ли трябва да са?

Разликата, която правя между рисуването и фотографирането е тази, че при второто ти отразяваш през обектива това, което стои пред теб. Снимаш жени – „изобразяваш“ жени. Точка. Докато в изкуството аз отразявам през душата си, през мен самата това, което стои пред мен. Гледам жени – изобразявам чувства.

А не е нужно чувствата да имат форма. Те не се възприемат нито само със зрението, нито само със слуха, за това и една картина или песен ще въздейства на различните хора по различен начин. Не че единият чува едно, или вижда едно, а другият друго.  Всичко е едно и също, само сърцата са различни.