5. Любимият аромат

Всеки си има любим аромат. Открий своя, припомни си го, изпълни деня си с него, ароматизирай гардероба си, леглото си, възглавницата си, дома си, себе си, отнеси го навън, обгърни се с любимия аромат и го носи навсякъде. Казваме, че имаме разни любими неща, но рядко всъщност им се отдаваме и радваме истински. Ти го направи, отпусни се и нека целия свят разбере коя е твоята миризма!

А ако нямаш такава – какво по-лесно от това да я откриеш!

Отиди в цветарския магазин и обърни внимание кое цвете привлича най-много вниманието ти. После влез в парфюмерията – не е нужно да купуваш, просто разбери какво ти харесва. Върни се назад във времето, спомни си кухнята на майка ти, на баба ти, на който там ви е готвил – кое е любимото ти ястие, любимия десерт – на какво мирише, какво харесваш най-много в него?

Понякога ние имаме ясно изградени предпочитания към нещо, но някак си в същото време остават скрити за нас, не съзнаваме, че точно това харесваме. При мен примерно се оказа, че дълго време съм предпочитала розовите неща пред същите с друг цвят, докато в един момент не го осъзнах това и открих любимия си цвят.

 

Реклами

4. Когато слънцето огрее стаята ти.

Хората се страхуват от слънцето. От него се изгаря, получават се бръчки, кожата се състарява, на човек му е горещо и се изпотява, заслепява погледа, въобще, преките лъчи са мноооого вредни през цялата година.

Хората отбягват да сядат на слънчевите места в градския транспорт, в кафето, където и да било. Веднага като огрее стаята и се дърпат пердета, щори, затварят се капаци… е, чак пък капаци…

А слънцето е живот. И пладнешкото слънце е живот. Оценяваш го само през зимата, когато го няма, нали? Пусни слънцето в живота ти. Остави тъмните очила вкъщи. Колкото и да се пазиш, все някога ще се съсухриш и сбръчкаш, но разликата е, че слънчевите бръчки са щастливи, а тези, по-късните, от времето, са сърдити, намусени, защото не е имало на какво да се радват, докато са се образували.

3. Топла напитка

Припомни си кога за последно си направихте билков чай вкъщи? Без да ви е потекъл носът преди това, без да е студен зимен ден или да са ви дошли гости. Ей така, просто за себе си да си направите чай. Да сипете вода в чайника, да включите котлона (не микровълновата), да я кипнете, да сложите билката, да почакате, да прецедите в голяма порцеланова чаша, да добавите лъжичка мед (нищо ще хванете диабет, нито ще надебелеете от това), да седнете до прозореца и да се насладите на топлината в чашата.

Направете всичко бавно, съзнателно. Пийте бавно, насладете се на всяка глътка, усетете аромата на чая, вкусете сладостта на меда, сгрейте ръцете си с чашата и се потопете изцяло в това, което правите. Без включен телевизор, без музика, без разговори, само вие и чая.

2. Спяща котка.

Има нещо вълшебно в спящия човек. В съня си той изглежда някак си добър, невинен. Няма по-красива и мила гледка от спящо бебе, нали? Както и в спящия любим/спящата любима до теб. В студентските си години имах едни съквартирантки, с които просто се ненавиждахме. Всяка вечер те ми правеха мръсни номера, а аз само се заканвах наум как ще им го върна на другата сутрин. Но когато ставах преди тях и в тишината на стаята гледах спокойния им сън, сърце не ми даваше да им го върна.

Щом сте направили първата стъпка, значи в списъка ви с приятели вече има и четириного. Насладете се някой път на сладкия следобеден сън на котката. Най-често тя е свита на кравайче в някое скрито място, в меките възглавници на леглото, сред купчина дрехи или в ъгъла на дивана. Затворила е очи и не е тук. Може да помръдне с мустачки и уше. В един момент лапите й ще затрепкат бързо в съня й, но вие не я будете. Това е красотата на щастливата душица, която ще предаде сладкото чувство за ненарушимо спокойствие и на вас. Не бързайте, отделете колкото можете повече време на този миг.

Котките не са по-егоистични, лукави и отмъстителни от кучето, или от човека. Напротив, те са добри и безкрайно благодарни за всеки малък жест на внимание, който им отдадете. Просто трябва да си отворите очите и да го видите.

1. Мъркането на котката в скута ви.

Спокойствие, сигурност, любов. Щастливото съзнаване, че всичко е наред. Такова настроение може да създаде само домашната котка, застанала някъде близо до вас. Легнала, дремеща, седнала или миеща се на леглото. Да имаш в дома си това разкошно животно е едно от най-големите и евтини щастия, които можем да си позволим в днешно време. Когато човек обича котки няма оправдания от сорта на „иска много грижи“, „нямам пари“ или „нямам място“ или „ще мирише“.

Котката, за разлика от кучето, е по-самостоятелно животно, не изисква постоянно внимание и глезене, нито пък разхождане на вън три пъти на ден.

Харченето на пари за котка се свежда до купуване на котешка храна (освен ако не я храните с домашна) и котешка тоалетна. Не е нужно да взимате от най-скъпите храни, това е въпрос на финансови възможности, по-евтините не са отровни.

Трябва да живеете в жилище под 20 квадрата, за да е уважително оправданието ви, че нямате място.  Ние бяхме двама души на 25 кв.м. и гледахме две котки, които тогава бяха по-щастливи, отколкото когато се преместихме в по-голямо жилище.

И да, ще мирише, ако не й чистиш тоалетната сутрин и вечер, както ще мирише ако не си дърпаш водата в своята тоалетна, какво толкова?

Ясно е, че когато човек не иска нещо, от 9 кладенеца вода ще докара само и само да докаже, че не че не го иска, а просто не може.

 

И ако все пак не можете да гледате котка, за да й се радвате и тя на вас, но наистина искате, има друг начин да изпълните тази първа стъпка и доброто настроение.

Намерете приятели, които имат котка. Ходете им на гости. Сприятелете се с котката им и й се порадвайте. Достатъчно е веднъж да ви легне в скута, да я галите и тя да ви мърка, значи сте направили първата стъпка.

 

Нашата молитва

автор: Архимандрит Серафим Алексиев

издателство: св. ап. и ев. Лука

страници: 294

Книгата може да бъде намерена в православните книжарници.

Архимандрит Серафим е наш съвременник (починал през 1993). Пише на много достъпен начин, обосновава се на светите отци и Библията, пише за наистина важните за спасението на християнина неща със смирение и простота. Неговите книги бих ги препоръчала на всеки православен християнин, те са многократно преиздавани.

В „Нашата молитва“ архим. Серафим обяснява защо и как да се молим. Не искам да влизам в излишни празнодумства и обсъждания, това не е книга, която може да се обобщи с две думи просто я прочетете.