Нашата молитва

автор: Архимандрит Серафим Алексиев

издателство: св. ап. и ев. Лука

страници: 294

Книгата може да бъде намерена в православните книжарници.

Архимандрит Серафим е наш съвременник (починал през 1993). Пише на много достъпен начин, обосновава се на светите отци и Библията, пише за наистина важните за спасението на християнина неща със смирение и простота. Неговите книги бих ги препоръчала на всеки православен християнин, те са многократно преиздавани.

В „Нашата молитва“ архим. Серафим обяснява защо и как да се молим. Не искам да влизам в излишни празнодумства и обсъждания, това не е книга, която може да се обобщи с две думи просто я прочетете.

Най-важното е да не грешим

Обръщам ви внимание на един филм, за който си заслужава да отделите малко по-малко от час и половина. В него се разказва за българския монастир „Св. Георги Зограф“ на Света Гора и душеполезни поучения от игумена на монастира. Тъй като искам да наблегна на една част от филма, ще цитирам, до колкото си спомням, отговора на отеца на въпроса как да се спасим.

Той казва, че трябва да се кръстим и да спазваме постите през годината. Да четем „Вяра, надежда, любов“ на архим. Серафим и да вярваме в Бога така, както е описано в катехизиса (Нашата вяра). Да живеем според наставленията на св. Димитър Ростовски, св. Тихон Задонски, св. Серафим Саровски. Освен техните трудове, да четем и Добротолюбието и Лествицата. Да взимаме причастие най-малко четири пъти в годината и да се пазим от смъртните грехове – гордост, гняв, завист, блудство, сребролюбие, чревоугодие, леност. Тези грехове са главните, от които произлизат всички останали.

Също така на въпроси, свързани с развитието на света и на Църквата, не помня какво точно го питаха, той отговори така: да се каем и да сме будни, това е важно за нас, пък Бог си има промисъл за църквата, за света… Най-важното е да не грешим.

Най-важното е да не грешим

Кратко жизнеописание на архиеп. Серафим

Архиепископ Серафим Соболев е живял през ХХ век и в края на живота си е бил архиепископ на руската задгранична православна църква в София. Тук е и гробът му, в криптата на руската църква „Св. Николай“. Архиепископ Серафим е бил върл противник на икуменическата ерес и календарната реформа. В книжката има поместени заедно с житието му и негови трудове на по-горните теми. В края са описани посмъртни чудеса, случили се на монаси и миряни след молитва към него. И до ден днешен всеки може да отиде на гроба му в криптата на църквата и да му се помоли, хората пишат писъмца, и му ги „пращат“, както и той им е обещал, че ще ходатайства за тях пред Бога. Моята лично и на мои познати молитвите са били чути от този велик Божи угодник.

Канонизиран е за светец от БСПЦ (българска старостилна православна църква).

Свети Иван Рилски

Става въпрос за една книжка за житието на най-големия известен ни български светия и за значението му за българския народ. Който не знае, от едната страна на монетата от 1 лев е „отпечатана“ иконата именно на този светец. Всичките левчета са с неговия лик. Дори и преди, когато бяха хартиени, пак той беше на тях. Странно, защото през живота си като първи отшелник в Рила, той не е притежавал нищо друго, освен ризата на гърба си. А сега – всичките левчета са с неговия лик!

И така, св. Иоан Рилски е основателят на Рилския манастир. За съжаление повечето хора, които ходят там, са просто туристи. Там е раката с ЧУДОТВОРНИТЕ мощи на светеца, там има и една негова икона, която също е чудотворна, както и иконата на Майка Богородица Осеновица (мисля, че така се казваше), в която са вложени частици от мощите на редица Божии угодници. Тя също е чудотворна. Като отидете в църквата на манастира, попитайте за тези икони и за раката с мощите, поклонете им се, целунете ги, можете да допрете кръстчето, което носите на шията си, или някоя иконка до тях, за са се осветят.

А за книжката – доста стара е, едва ли ще се намери по магазините, но нищо не пречи да попитате, знаете къде и кои са църковните магазини, нали? Тя е 56 страници и мисля, че я е писал архимандрит Серафим Алексиев.

 

Повечето от вас знаете на кратко житието на този светец – как отишъл в рилската пустиня, без да носи нищо със себе си освен ризата на гърба си и живял с дивите зверове, хранил се с треви и дребни плодове, зимувал в една пещера, пил вода от планинските потоци, молел се на една скала и така прекарвал десетки години. Браво, много хубаво, но ако се замислим НАИСТИНА какъв живот е водил и колко далеч сме ние от това, каква вяра е имал този човек, каква твърдост и решителност да изостави всичко и да отдаде целия си живот на Господа! Представяш ли си ти да зарежеш всичко, да станеш монах и дори да не живееш в манастира с другите братя, а да тръгнеш сам в планината, където преди никой не е живял, където няма топло, няма хляб, няма нищо и никой, само камъни, треволяк и диви животни. Представяш ли си да живееш там с години, без да видиш човешка душа, да спиш в пещерата през зимата и ако не си запалиш огън да няма какво да те сгрее. Да се чудиш какво да ядеш, да ходиш бос по неравностите и в същото време не всички тези телесни неудобства да са ти проблем. Не, главният проблем, заради който проливаш сълзи ден и нощ, е грешната ти душа. Защото този светец не е отишъл в пустинята ей така, от любов към екстремните изживявания, той е отишъл там, за да спаси душата си. Защото това е било най-важното нещо за него и за това е пожертвал всички благинки, които му предлагал светът.

А ние?

Ние се стискаме да дадем 10 ст. на жената, която проси на улицата, защото е циганка, или защото лъже, или защото „е млада и сама да си изкарва хляба“ и куп други оправдания.

http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm – Това е заветът на светията, адресиран към духовните му чада.

Как да се готвим за светото причастие?

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 40

цена: 2.50 лв.

Какво да кажем за тази книжка? Вътре в нея всичко е описано и обяснено, както и в предишните, за които говорихме. А по-точно – какво представлява таинството причастие, защо го има, кога и как се взима, кой може и кой не може да го взима и разни такива. Подготовката за св. Причастие – покаяние, изповед и пост – е хубаво и подробно описана. Интересни въпроси в края на книжката и едно стихотворение. А, да, и въпросник за изповед по десетте Божи заповеди, по пол, професия, възраст и др. Интересно защо са приложили въпросника в книжката за причастие, а не в тази за изповед. Хм, може би са били забравили.

За постите в православната църква

автор: Иван Николов

издателство: Витезда, библиотека „Благочестие“

страници: 47

цена: 2.50

Поредната книжка от библиотека „Благочестие“, която обяснява, че духовният пост, който често пренебрегваме, е по-важен от телесния. Разказва се за смисъла на постите, защо и кога постят православните християни, как трябва и как не трябва да постят и в кои дни Църквата е отредила да сме във въздържание. Накрая има календар на постните дни през годината и въпроси и отговори, свързани с постите. Както винаги, те са често срещани и за това отговорите са особено заинтригуващи.

В днешно време се обръща особено внимание на това разрешено ли е да се яде олио в сряда и петък, или не, кога можем да ядем риба и кога млечни продукти. Хората гледат да се натъпчат хубаво преди постите, за да издържат по-дълго време, смятат поста за особено здравословна диета и нищо повече. Но постът е главно духовен, и после телесен. През постно време християнинът трябва да е особено внимателен над помислите и делата си, още повече да се въздържа от лоши дела, от спорове, неразбирателства, трябва да се смири, по-често да се моли и посещава Божия храм, да се въздържа от светски прояви и забавления, защото те отвличат сърцето и ума, разсейват го от главната цел на християнския живот. Разбира се, духовният пост трудно може да просъществува без телесен, защото телесният пост – въздържанието от определени храни, умеренето хранене, въздържание от алкохол, шумни компании и т.н. – смирява човека и събира ума.

Многодневните пости приключват със свето Причастие на празника, а не ядене и пиене на корем!

Всъщност, който се интересува повече – в книгата е описано надълго и нашироко и ако човек е искрен със себе си, ще разбере и няма на къде да увърта и да търси оправдания или измислени тълкувания, за да извърти нещата за своя изгода.

Хайде, чети, народе, ограмотявай се!

Признаци, че Вие сте атеист-фанатик

източник: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=219:2010-07-18-21-39-07&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

1. Вие вярвате, че самолетите, компютрите, компасите и т. н. са били специално проектирани и създадени от някого, но също така вярвате, че човешкото тяло, което е неизразимо по-сложно от всички съществуващи изобретения, се е появило в процес на случайна биологическа еволюция.

2. Вие твърдите, че трябва да се отнасяме скептично към всичко, но считате за глупаци всички, които се отнасят скептично към теорията на еволюцията.

3. Вие вярвате, че животът е произлязъл от мъртви химически вещества, но напълно отричате, че Христос възкръсна от мъртвите.

4. Вие няма да заложите 10 лева на футболния тотализатор, защото шансовете да спечелите са незначителни. Но пък без проблем залагате бъдещето на безсмъртната си душа на практически невъзможната теория за самовъзникването на живота.

5. Вие говорите, че „необичайните твърдения изискват необичайни доказателства“, а после без никакви доказателства твърдите, че няма Бог.

6. Вие считате, че атеистите, обърнали се към християнството или лъжат или никога не са били „истински атеисти“.

7. Вие считате, че християнският светоглед е ограничен, защото християните вярват само в един Бог, а вашият – напротив – доста широк, защото не вярвате в нито един.

8. Вие не знаете, иудеин ли е бил апостол Петър или римлянин, но пък можете веднага да назовете заглавията на последните три „сензационни“ романа, разкриващи „лъжите“ на християнството.

9. Вие сте били разочаровани, когато сте научили, че не всички християни разбират буквално всяка дума от Библията.

10. Вие считате, че Библията е художествена литература, а „Шифърът на Леонардо „ – документална.

11. Вие намирате логика в следния силогизъм: „Библията е дебела книга. „Властелинът на пръстените“ – също. Защо да вярваме на първата, а не на втората?!“

12. Вие по-скоро вярвате във феи, елфи и говорящи зайци, отколкото в Христа.

13. Вие неохотно уважавате християните, които настояват, без оглед на всичките ви аргументи, че Бог съществува, но в същото време считате, че християните не умеят да мислят с мозъците си.

14. Вие считате, че „да мислиш с мозъка си“ значи да си атеист.

15. Вие мислите, че всеки християнин написал книга за християнството, го е направил за пари, а всеки атеист, написал книга за атеизма – за просвещение на масите.

16. Вие не можете да повярвате в събития с двухилядолетна давност, защото „никой не може да бъде уверен със сигурност, какво наистина се е случило тогава”, но пък твърдо вярвате, че религията е била изобретена от управляващата класа преди 5000 години, за да държи масите в подчинение.

17. Вие считате, че въпроси от типа на „може ли Бог да създаде квадратни кръгове или камъни, които не може да повдигне” са от жизнено важно значение за християните.

18. Вие наричате Иисус „Иешуа“ и Бог – „Яхве“, за да намекнете, че те по нищо не се отличават от Моллох или Ваал.

19. Вие се гордеете с това, че сте свободни от предразсъдъци за разлика от „тъпите”, „ненормални” и „агресивни” християни.

20. Вие считате, че престъпленията и греховете на някои християни (инквизитори, конквистадори, свещеници-педофили и т. н.), действали в разрез с Христовото учение, дискредитират християнството като цяло, но престъпленията на атеистите като Хитлер или Сталин, действали в съгласие с атеистическите им убеждения за отсъствие на обективен морал, изобщо не хвърлят сянка върху атеизма.

21. Вие се сърдите на Бог, че Той не съществува.

22. Вие считате, че астрономическите размери на Вселената опровергават съществуването на Бога, сякаш Бог може да бъде побран в една малка Вселена!

23. Вие можете да водите всякакви богословски спорове за съществуването на баба Яга и розовите еднорози.

24. Вие сте уверен, че има повече доказателства за съществуването на баба Яга и розовите еднорози от доказателствата за съществуването на Бога.

25. Вие твърдите, че вярата в Бога е сляпа вяра, но не виждате, че също така сляпо вярвате, че Бог не съществува.

26. Вие отричате вярата си, че Бог не съществува, като уточнявате, че просто не вярвате в Неговото съществуване, сякаш между двете мнения има разлика!!!

27. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните. Помислете върху това!!!

28. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните, но ще „забиете един” в лицето на всеки, който ви нарече „маймуна”.

29. Вие мислите, че щом сме длъжни да преподаваме на децата теорията за Интелигентен Създател, то напълно логично с нея трябва да преподаваме и теорията, че децата ги донасят щъркелите.

30. Вие просвещавате „задръстените и неразумни” християни, като с наставнически тон им изброявате библейските противоречия, сякаш ние не познаваме собствената си религия!!!

31. Вие пишете „Бог“ с малка буква и считате, че няма да е лошо да се отмени времеизчислението „след Рождество Христово“, но без проблем пишете с главна буква имената на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и дните на седмицата по английски (Tuesday, Wednesday, Thursday, Friday).

32. Вие твърдите, че абсолютните категории „добро” и „зло” не съществуват, а в същото време смятате, че християнството е зло.

33. Вие знаете, че религията поражда насилие и свидетелствате за това на първия срещнат, но пропускате покрай ушите си научно доказания факт, че насилието по телевизията и сатанинската музика в стил black metal и death metal тласка хората към насилие и жестокост.

34. Вие намирате противоречие в „психически здрав християнин“.

35. Без да гледате на кървавата история на властващия атеизъм (Френската революция, фашизма, комунизма), вие считате, че атеизмът на държавно ниво ще донесе със себе си веротърпимост и мир.

36. Вас ви дразни думата „спасибо“ (“спаси-Бог“) или „сбогом” („с Бога”).

37. Вие считате, че християните вярват в Бога, само защото не искат да отидат в ада.

38. Вие се намирате на пътя, който води към ада, в който не вярвате.

39. Вие считате, че проповедниците и другите добри християни, които споделят с вас своята вяра, за да не отидете вие във вечната огнена геена, имат за цел да ви измъкнат пари. И нищо повече.

40. Вие сте съгласни с твърдението, че „Ако Бог наистина Го имаше, щеше да е по-добре да Го нямаше“.

Как да стоим и се държим в църква

автор: Иван Николов

страници: 48

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв.

Противно на много мнения, има издания, в които е описано черно на бяло как да се изповядваме, как да се причастяваме, как да постим, как да използваме светената вода, как да се погрижим за покойниците си, как да се молим и т.н., въпроси, които са от ежедневно значение за православния християнин, но мненията за това как стават тези неща са безброй като малко от тях са правилни, защото народът не чете. Не се интересува и не чете, но се оплаква, че никъде не пише и колко сбъркана била църквата. Всичко си пише, само дето няма кой да чете и разбира.

Та, от това напълно изчерпателно книжле можем да се научим, че като влизаме в църквата е добре да се прекръстим, поклоним, да кажем кратка молитва. Пише как трябва да сме облечени когато влизаме в Божия дом, за да покажем най-малкото уважение, ако друго ни липсва. Защото не може да се ждрапа по джапанки и къса пола, примерно. Както в други обществени сгради има определен „дрескод“ (най-малкото в офиса, да не говорим за посещаване на мероприятия като официални вечери, концерти и т.н.), така и тук трябва да спазваме известно благоприличие.

Тук е описано и как по-точно да се кръстим, защото, ако отидете в една църква, може да забележите, че ок. 30% от хората се кръстят неправилно, а то не е никак сложно! Обяснени са и видовете поклони и това кога кои се правят, как и защо се целуват икони или палят свещи, и дори, представяте ли си – оказва се, че в църквата, особено по време на литургия, е забранено да се говори.

Защо ли? Ами най-малкото защото това е молитвен дом, а не място за срещи и ако смяташ, че има нещо за обсъждане, което да е по-важно от молитвата – по-добре излез. Колко е просто, а кой го спазва!

Оборват се и някои често срещани суеверия, свързани с църквата като например с коя ръка да сложиш свещта в свещника, колко на брой да са свещите, никой после да не мести или изхвърля свещта ти, защото уж „желанието“ нямало да се сбъдне… И не, няма да получиш никаква по-специална енергия ако стоиш в центъра на храма, под главния купол, с разперени встрани ръце!

В края на книгата има кратък речник на често използвани думички и въпроси и отговори, свързани с църквата. Някои от тях са – защо да ходя ня богослужение в църква, като мога да се моля и вкъщи? Освен това за църква нямам време. Има ли смисъл да ходя като не разбирам църковно-славянски, защо да ходя като „попа“ е грешен, защо не се направи по-интересно с инструментална музика и т.н.

Книгата е изключително полезна за встъпващия в пътя на вярата, цената й, според мен, е съвсем удачна, а информацията вътре е достатъчно подробна и изчерпателна.

Страстите и борбата с тях

автор: Свети Теофан Затворник

страници: 287

гл. редактор: сливенски митрополит Йоаникий

цена: 5 лв

Тази книга би трябвало да е настолна книга на всеки православен християнин, който иска да преодолее страстите си. Това е сборник от откъси от творенията и писмата на светителя, в които се обяснява кратко и ясно съществото на различните страсти и как по-точно да се борим с тях. Съдържанието е много обстойно и влиза доста навътре в конкретиката на страстите.

Книгата е разделена на 3 части:

I част – Обща схема и стратегия на борбата със страстите

Има разни обяснителни таблици, правила за подготовка и в самата борба, обяснение какво е страст, какво е грях и се отговаря на въпроси, които сигурно всеки внимаващ над себе си християнин поне веднъж си е задавал: Допустими ли са умерените страсти, как и защо страстите са свързани с адските мъка, какво да правим когато нямаме сили за борба, как да се отнасяме към самоусъвършенстването, как да се отнасяме към съмненията във вярата и пр. и пр.

II част – Основни страсти. Съвети за тяхното изкореняване

Тук се говори за основните страсти, предполагам ги знаете – чревоугодие (което не значи просто преяждане), блуд (това не е само извънбрачното полово общуване), осъждане, гняв, користолюбие, завист, тщеславие, гордост, униние, охладняване, самосъжаление и самоугодие.

Тук ще разберете, че тези страсти са много повече, отколкото сте си мислили, че представляват, ще научите за противоположните им добродетели, които трябва да се стремите да придобиете, за да премахнете страстите. Тази част е безценна, за това казвам – купете си книгата и след като я прочетете я започнете отначало, като прилагате нещата, които са изложени в нея, разбира се след консултация с изповедника ви, защото в книгата има откъси от писма, които светителят е писал на разни хора, съветвал ги е строго индивидуални неща, които може би не са подходящи за вас.

III част – Науката на науките. Няма нищо по-важно от молитвата

Нали е казано „непрестанно се молете“!

В тази част се разказва за Иисусовата молитва и как и защо да я упражняваме, за непрестанната молитва и степените на молитвено състояние и естествено-научни аналогии на състоянието на молитвата.

Ясно си давам сметка, че тук много от описаните неща не са за всеки. Трябва доста да си напреднал духовно, за да ги разбереш и изобщо за да си ги изпитал на практика. И изобщо книгата не е за съвсем начинаещи и навлизащи във вярата, но според мен е неизменен спътник за този, който наистина иска да постигне нещо по-различно от това да бъде външно християнин. Знаете какво имам предвид – не е достатъчно да ходиш в неделя на литургия, да палиш свещи, да се кръстиш и да привидно да постиш.

Книгата е почти 300 страници, трябва да се чете бавно и да се препрочита, не е за еднократна употреба, а цената й, в сравнение със съдържанието, е просто великолепна!

Перущенска черква

Те имат само този зид. Оттатък

зад тежките дувари е аскерът.

И пътят до смъртта е много кратък –

със писък лют куршумите го мерят.

Те имат само чест. А там, на двора

безчестие и гавра ги очакват.

Какво да правят те? Стотици хора

без капчица вода… Деца проплакват.

Те имат само смърт! Смъртта им може

да е безчестна –

или да е честна!

Те са мъже. Ах, помогни им, Боже! –

Поне дечицата да свършват лесно…

И който иска честен да остане,

готов е даже пред смъртта да мине –

прекръства се и взема ятагана!

С децата си без гавра да загине.

О, сине мъничък! След сто години

стоим със теб във черквата свещена.

Ръчицата ти топла с нежни вени

тупти във моята ръка студена.

Каква съдба. Каква печална слава.

И колко хора вятърът отвея.

Ала сърцето както тях тогава

прорязва ме със колапс ненадеен.

Дали и аз във бялата ти шия,

обезумял и със очи несвестни,

ще мога твърдо ножа да забия,

ако потрябва да загинем честни?

1976

Андрей Германов