Tag Archive | икони

Свети Иван Рилски

Става въпрос за една книжка за житието на най-големия известен ни български светия и за значението му за българския народ. Който не знае, от едната страна на монетата от 1 лев е „отпечатана“ иконата именно на този светец. Всичките левчета са с неговия лик. Дори и преди, когато бяха хартиени, пак той беше на тях. Странно, защото през живота си като първи отшелник в Рила, той не е притежавал нищо друго, освен ризата на гърба си. А сега – всичките левчета са с неговия лик!

И така, св. Иоан Рилски е основателят на Рилския манастир. За съжаление повечето хора, които ходят там, са просто туристи. Там е раката с ЧУДОТВОРНИТЕ мощи на светеца, там има и една негова икона, която също е чудотворна, както и иконата на Майка Богородица Осеновица (мисля, че така се казваше), в която са вложени частици от мощите на редица Божии угодници. Тя също е чудотворна. Като отидете в църквата на манастира, попитайте за тези икони и за раката с мощите, поклонете им се, целунете ги, можете да допрете кръстчето, което носите на шията си, или някоя иконка до тях, за са се осветят.

А за книжката – доста стара е, едва ли ще се намери по магазините, но нищо не пречи да попитате, знаете къде и кои са църковните магазини, нали? Тя е 56 страници и мисля, че я е писал архимандрит Серафим Алексиев.

 

Повечето от вас знаете на кратко житието на този светец – как отишъл в рилската пустиня, без да носи нищо със себе си освен ризата на гърба си и живял с дивите зверове, хранил се с треви и дребни плодове, зимувал в една пещера, пил вода от планинските потоци, молел се на една скала и така прекарвал десетки години. Браво, много хубаво, но ако се замислим НАИСТИНА какъв живот е водил и колко далеч сме ние от това, каква вяра е имал този човек, каква твърдост и решителност да изостави всичко и да отдаде целия си живот на Господа! Представяш ли си ти да зарежеш всичко, да станеш монах и дори да не живееш в манастира с другите братя, а да тръгнеш сам в планината, където преди никой не е живял, където няма топло, няма хляб, няма нищо и никой, само камъни, треволяк и диви животни. Представяш ли си да живееш там с години, без да видиш човешка душа, да спиш в пещерата през зимата и ако не си запалиш огън да няма какво да те сгрее. Да се чудиш какво да ядеш, да ходиш бос по неравностите и в същото време не всички тези телесни неудобства да са ти проблем. Не, главният проблем, заради който проливаш сълзи ден и нощ, е грешната ти душа. Защото този светец не е отишъл в пустинята ей така, от любов към екстремните изживявания, той е отишъл там, за да спаси душата си. Защото това е било най-важното нещо за него и за това е пожертвал всички благинки, които му предлагал светът.

А ние?

Ние се стискаме да дадем 10 ст. на жената, която проси на улицата, защото е циганка, или защото лъже, или защото „е млада и сама да си изкарва хляба“ и куп други оправдания.

http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm – Това е заветът на светията, адресиран към духовните му чада.

Как да стоим и се държим в църква

автор: Иван Николов

страници: 48

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв.

Противно на много мнения, има издания, в които е описано черно на бяло как да се изповядваме, как да се причастяваме, как да постим, как да използваме светената вода, как да се погрижим за покойниците си, как да се молим и т.н., въпроси, които са от ежедневно значение за православния християнин, но мненията за това как стават тези неща са безброй като малко от тях са правилни, защото народът не чете. Не се интересува и не чете, но се оплаква, че никъде не пише и колко сбъркана била църквата. Всичко си пише, само дето няма кой да чете и разбира.

Та, от това напълно изчерпателно книжле можем да се научим, че като влизаме в църквата е добре да се прекръстим, поклоним, да кажем кратка молитва. Пише как трябва да сме облечени когато влизаме в Божия дом, за да покажем най-малкото уважение, ако друго ни липсва. Защото не може да се ждрапа по джапанки и къса пола, примерно. Както в други обществени сгради има определен „дрескод“ (най-малкото в офиса, да не говорим за посещаване на мероприятия като официални вечери, концерти и т.н.), така и тук трябва да спазваме известно благоприличие.

Тук е описано и как по-точно да се кръстим, защото, ако отидете в една църква, може да забележите, че ок. 30% от хората се кръстят неправилно, а то не е никак сложно! Обяснени са и видовете поклони и това кога кои се правят, как и защо се целуват икони или палят свещи, и дори, представяте ли си – оказва се, че в църквата, особено по време на литургия, е забранено да се говори.

Защо ли? Ами най-малкото защото това е молитвен дом, а не място за срещи и ако смяташ, че има нещо за обсъждане, което да е по-важно от молитвата – по-добре излез. Колко е просто, а кой го спазва!

Оборват се и някои често срещани суеверия, свързани с църквата като например с коя ръка да сложиш свещта в свещника, колко на брой да са свещите, никой после да не мести или изхвърля свещта ти, защото уж „желанието“ нямало да се сбъдне… И не, няма да получиш никаква по-специална енергия ако стоиш в центъра на храма, под главния купол, с разперени встрани ръце!

В края на книгата има кратък речник на често използвани думички и въпроси и отговори, свързани с църквата. Някои от тях са – защо да ходя ня богослужение в църква, като мога да се моля и вкъщи? Освен това за църква нямам време. Има ли смисъл да ходя като не разбирам църковно-славянски, защо да ходя като „попа“ е грешен, защо не се направи по-интересно с инструментална музика и т.н.

Книгата е изключително полезна за встъпващия в пътя на вярата, цената й, според мен, е съвсем удачна, а информацията вътре е достатъчно подробна и изчерпателна.

Чудеса пред очите ни

Всъщност, истинските православни християни са малко. Както и изобщо вярващите. Това е така, може би защото не е удобно да си вярващ в днешно време, твърде много ще се иска от теб, а най-често на теб нищо не ти се дава. Иисус Христос е приготвил рай за тези, които искат да тръгнат с Него и да жертват удобствата си, а тези, които не искат да дадат нищо от себе си мрънкат – ама защо няма и за нас и колко било несправедливо!

Отдели един час от скъпоценното си време и погледни това, което ти предлагам. Обещавам ти, че няма да съжаляваш.

http://blip.tv/file/3011726/

За иконите в православието

При всяка следваща среща на братята близнаци Верин и Неверин, те малко или много засягаха въпроси, свързани с вярата на Верин. Не заради желанието на майка им да го отучи от религиозността му, или за да се заяжда, просто всичко това беше толкова далеч от света на Неверин, че той нямаше как да не проявява интерес към него. Но само толкова. И през ум не му минаваше, че тези неща, за които говори брат му, са истината. Това, всъщност, го разбра доста по-късно.

Та веднъж стана на въпрос за това, че православните сами нарушавали една от десетте Божии заповеди, а именно: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи„(Изх.20:4-5)

Православният христинянин, почитайки иконите, които са такова изображение според Неверин, се  кланяли на идол. Но, на кратко, той не бе обърнал внимание на няколко важни неща.

1.Казано е – не си прави кумир, сиреч идол. Какво е идол? „Изображение на божество, което не съществува, но което се представя за съществуващо и което иска да измести истинския Бог. Идолът следователно е измама, лъжлив образ на лъжливо божество, бесовска хитрост, с която се цели отклоняването на човеците от истинския Бог.“ Т.е. кумирът е изображение на нещо лъжливо, неистинско.

Тогава богоотстъпление ли вършим ние, когато си украсяваме храмовете и молитвените кътчета с икони и се молим пред тях? Не, защото ние не превръщаме иконите в идоли и не ги почитаме заради самите тях, а заради ония свещени образи, които те представят. А те представят не като идолите нещо, което не съществува, а напълно верни съществуващи лица или събития. Следователно, иконата не въвежда в измама, както идолите, а говори на сърцето нещо истинно и вярно. Идолът е божество. А иконата не е божество,  но образ, който ни представя Бога, ангелите и светците, или картина, която ни рисува някои свещени събития.

2. Хубаво, казал после Неверин, иконите не са идол, защото изобразяват нещо, което е истинско, според вас, а не е измислица, и защото това нещо наистина е вашият Бог, или там светиите, или когото изобразяват иконите и вие не се кланяте на дървото, или изобщо на самия предмет, както идолопоклонниците се кланят на златния телец, примерно, а се кланяте на Този, Който е изобразен. Ама все пак, всичкото това кадене пред иконите, молитвите пред иконите, паленето на свещи пред иконите, кланянето и целуването дали пък не е някак си наистина само заради самата икона? Защото Бог едва ли е в това дърво?

Всъщност, всички тези външни, телесни действия, които правят вярващите пред иконите, са проявление, или би трябвало да бъдат проявление на вътрешното чувство. Нормално е вътрешното чувство да има външно проявление. Сам Иисус Христос е коленичил и е падал на лицето си в молитва – това е външното проявление на вътрешното Му молитвено състояние. Така и вярващият се кланя и целува иконата.  А относно каденето на тамян, паленето на свещи и кандила – това е било заповядано от Бога с изрични заповеди за горене светилник отвън завесата на Ковчега (Лев.24:2-4), за кадене тамян на жертвеника (Изх.30:7), за почитане на светините и пр. Всичко това като Божия наредба е минало от ветхозаветната Църква към новозаветната. „Както Моисей и Аарон са се кланяли пред Ковчега на завета и пред херувимите и не са били идолопоклонници, защото са се молили не на тия вещи, а на Бога, тъй и ние, православните християни, се кланяме на свещените икони, изобразяващи Бога и Божиите угодници, кадим пред тях тамян, палим свещи и кандила и не сме идолопоклонници, защото се молим не на веществото на иконите, а на Бога и на светците, които те изобразяват. Идолопоклонници бихме били ние, ако боготворехме иконите. Ние обаче не ги боготворим, а ги почитаме като светини!

3. Всъщност, това, за което говорели двамата тогава, било за втората Божия заповед, която е дадена на евреите след напускането им на египетските предели. Дори в момента, в който Мойсей получавал скрижалите с написаните на тях заповеди, еврейският народ си бил направил златен телец – кумир, на когото да се кланя. По-късно, когато населили Обетованата земя, евреите не веднъж се поддавали от съседните езически народи и изоставяли служението на истинския Бог и се кланяли на измислени идоли и божества, като на някои дори принасяли в жертва синовете и дъщерите си. В тази Божия заповед от стария завет се е имало предвид изобразяването и почитането именно на такива езически измислени божества. В днешно време също има идолопоклонство, но неговият характер е малко по-различен.

4. Когато си загубил скъп човек, или просто не е покрай теб, а ти липсва и имаш нужда от него, странно ли е да съзерцаваш снимката му, да я държиш до сърцето си, да я целуваш, или просто да я поставиш на работното си място? Когато целуваш хартията ти не мислиш за нея, а за този, който е изобразен на нея, нали? Същото е.

5. Счита се, че св. ап. и евангелист Лука е дал началото на иконописта с иконите, които е нарисувал на Майка Богородица и св. апостоли Петър и Павел. След като изобразил св. Дева Мария с Младенеца, той й занесъл иконите и тя ги благословила.

http://www.pravoslavieto.com/life/10.18_sv_ev_Luka.htm

Използвани са цитати от „Вяра, Надежда, Любов“, макариополски еп. д-р Николай, архим. д-р Серафим (Алексиев)