Tag Archive | красота

Ако върнеш времето назад

автор: Александра Потър

издателство: Кръгозор

страници: 376

цена: 12.90, всъщност аз си я взех на старо

Нещото, което ми се наби на очи и не ми хареса – правописните грешки в текста. Те са по-скоро от недоглеждане, отколкото от неграмотност, но все пак са неприятни и не са една и две.  Няколко недомислени (според мен) неща като примерно това как Ванеса разхожда двете си деца в количка – едното на година и нещо ако не се лъжа и другото – на 3 години. Три годишно дете в количка??? Една приятелка майка заряза количката когато дъщеря й стана на година и половина някъде, а друга приятелка има 3 годишен син, за който е абсурд да го сложиш в количка. По нататък таткото ги взима двете на ръце и те започвам да му гукат (пак по спомен) – да не обсъждаме това как ще вземеш едно три годишно дете, което е вече с килца, заедно с друго, което малко по-голямо от бебе, едновременно!

Както и да е, и аз до преди да се запозная с тези две познати майки, си нямах идея кое кога се случва, та, да предположим, че в Англия нещата са по-различни.

Някъде в началото ми се стори че прочетох, че главната героиня е на прага на 31-вия си рожден ден. Няколко страници по-късно се оказа, че е на прага на 32-рия. Или е нещо недоправено в превода, или Сашето нещо… Както и да е.

В първите 100 и няколко страници не се случва нищо кой знае колко значимо, някак си… очаквах още в началото да се впусне в машината на времето и през цялата книга да има „яко екшън“ – в смисъл – да изживява пълноценно времето в миналото, а не просто да стои като приятелка параван на 21-годишната Лоти, без дори да й намекне коя е. Като сюжет, това би могло толкова много да се обогати! Какво щеше да стане, ако отидеше назад във времето с дневника си? Ако беше взела стария Оливър със себе си в колата, ако беше закарала малката Лоти в бъдещето… някак си… де да знам. Идеята предлага много богати възможности за развитие на сюжета, би могло да стане толкова оплетено и забавно… какво щеше да стане, ако Лоти намереше изгубения часовник на Шарлот в стаята си? Това можеше да е повратен момент! Какво щеше да стане, ако Шарлот си спомнеше, че преди 10 години наистина е имала приятелка Шарлот на 32? Какво щеше да стане, ако Лоти, Шарлот и бабата от пейката, се бяха събрали?

Тия работи с времето напред-назад ми напомнят за „Отново и отново“ на Крифърд Саймък (мисля, че той беше, чела съм го отдавна). Там имаше една подобна идея. Нещата се случваха отново и отново, и отново, и отново…

Та, това, което искам да кажа е, че според мен авторката не е разгърнала целия потенциал на творението си. Какво, страхувала се е, че няма да се справи, не са й минали през ума тези въпроси, които аз зададох, не е искала да се задълбава? „Отново и отново“ е фантастика, а „Ако върнеш времето назад“ има претенциите да бъде чиклит. Това е обяснението. Дамите, които четат чиклит, нямат нужда от фантастика. Ако имаха нужда от такова задълбаване, щяха да четат фантастика. Все още не е измислен жанрът sci-chick. Хах, научна мацка!

Добре, стига критика – сега сериозно – прочетох го за 2 дни. Много ми хареса. Много свежо, много леко, много оптимистично. За пръв път чета книга, в която действието се развива в момента, в който героинята говори. През цялото време. В първо лице единствено число, всичко става сега. Умело, оригинално, красиво. И Шарлот ми хареса. И двете – малката и голямата. От всяка като вземем по малко…

Много ми хареса краят, личното „обръщение“ на авторката към читателите. Тя не се крие, тя не е просто автор, тя е съветник, който не се свени да говори от свое име на края и не някакви благодарности на Иван и Драган, а съвети лично към теб, който четеш. Това много ми хареса, наистина. И ме замисли. Наистина ще си взема късите поли, които погребах в гардероба за други времена.

Красива жена

Красивата жена няма възраст.

Красивата жена е красива и от вътре, тя няма нужда от декоративната козметика, за да покаже красотата си. Дори и с було да се покрие – красотата пак ще струи от върховете на пръстите й.

Красивата жена е добра жена. Тя не носи смърт в утробата си и не заклеймява с устата си. Ръцете й галят, те никога не биха понечили да ударят. Краката й са верни, те никога не биха предали човека. Погледът й е чист и светъл.

Красивата жена се познава по добрите очи. Тя не мрази и не завижда, прощава и забравя, очаква и се надява. Думите й винаги значат повече, отколкото казват, защото красивата жена не е празна жена.

Красивата жена не обременява, а облекчава, помага, а не затруднява. Тя е успешна, защото върши всичко с любов. Не се съревновава, защото знае, че от загубата не боли.

Красивата жена е силна, тя знае стойността на преходните и на вечните неща. Не се предава, не се отказва, не се отменя от думата си, не изменя решенията си, не се страхува от предизвикателствата и от болката.

Красивата жена знае своето място и своята възраст. Тя не е никога недостатък, външният й вид не й е никога недостатък, защото той е преходен, а красотата е вечна.

Красивата жена е независима от суетата на днешния свят, тя няма нужда от огледало, за да знае, че е красива, няма нужда от вещите, за да бъде щастлива.

Красивата жена е майка.

Красивата жена е любов към всички, дори и към тези, които я нараняват.

Красивата жена е рядкост.

Но красива жена можеш да си и ти, ако се издигнеш над предразсъдърците и го пожелаеш истински.


Важен ли е външният вид?

Имаше един филм, в който някаква доста суетна и повърхностна жена беше посетила някакъв мъдрец. Той разбрал, че след това щяла да ходи при друг мъдрец, негов познат, и й предал една кутийка – да му я даде. Кутийката била изключително красиво украсена с разни фрески, цветенца, завъртулки и т.н. Жената я прибрала грижливо в торбата си и тръгнала напът. После през филма се случвали разни други неща, накрая стигнала до другия мъдрец и му връчила красивата кутийка. Той я отворил пред нея – оказала се празна.

– Не знам какво значи това, може би с този подарък О’Дегошо (първият мъдрец) е имал нещо предвид, но като послание за теб, не за мен…

Зачудила се суетната и повърхностна жена, но като такава, надали се е сетила какво значи изключително красивата, но празна кутийка.

Подобни бяха разсъжденията на Квазимодо, когато Есмералда бе при него. Той имаше едно пукнато глинено гърне, в което си отглеждаше теменужки. Гърнето беше сиво и неврачно, на всичкото отгоре пускаше вода – нали бе пукнато, но цветята непрекъснато цъфтяха. Ако беше някой кристален и здрав съд, теменужките щяха да изгният, защото водата нямаше да може да се отича. Така разсъждаваше недъгавият, но добър по душа Квазимодо. И все пак, сърцето на красивата Есмералда бе здравата заключено и залостено за него.

Някои казват, че по почерка може да се познае за характера на човека. Други твърдят, че стаята, в която живееш, е огледало на душата ти. Ако я държиш разхвърляна и мръсна, вероятността да имаш покой в душата си, е малка.

Дали добрият човек, или поне стараещият се да бъде такъв, ще се стреми да е изряден и добър във всичко? Дали ще харесва реда и чистотата, подредбата на нещата около него? Както би харесал реда и чистотата на душата си?

Дали един порядъчен човек би харесвал да живее в хаос и външният му вид да бъде такъв – немарлив и неугледен?

Тези, които твърдят, че външният вид не е важен, нека се замислят за това, че човекът е едно – „вътрешен“ и „външен“ човек и когато нещо не е наред вътре в него, в сърцето, или душата, или каквото е там – то това обезателно ще се отрази на външния вид, защото и той е част от човека.

Вятърничавата и повърхностна, материална жена се грижи само за повърхностното и материалното – да изглежда максимално добре и привлекателно – на всяка цена. Човек, който се грижи за чистотата и красотата на душата си има маааалко по-различни приоритети. И това му личи.

Творец, или унищожител?

Имаше едно момче в училище, което не понасяше две неща – калинките и евреите. Където видеше калина, я убиваше, това му доставяше неимоверно удоволствие. Евреи не познаваше. Всъщност, никой не беше виждал евреин на живо, или и да беше, нямаше как да познае дали е такъв или не – едва ли им го пише на челото. Веднъж Петка случайно бе подочула от разговор между учители за някакъв човек, който работел на пазара и бил евреин. Всъщност тя всеки ден минаваше от там, но никога не й беше минало през ума, че високият едър и къдрокос млад мъж всъщност е евреин.

Както и да е, това момче се забавляваше, като унищожаваше тези красиви насекоми – калинките, и бълваше змии и гущери против евреите, без да познава лично нито един такъв.

А човекът можеше да бъде творец. Вместо да убива, мрази, критикува и осъжда това, което не познава, той би могъл да създава нещо ново, добро, красиво, истинско. По-лесно е да посегнеш и зашлевиш шамар, отколкото да простиш обидата, нали?

Всички знаеха за това момче, защото то беше единственото, което мразеше калинките и евреите. Ако не ги мразеше – никой нямаше да говори за него, както никой не говори за другите от класа. Или поне не толкова, колкото за него.

Отворен кръг

Последните неща

Най-сладка е последната цигара –

пази си я за мъката най-тежка!

Най-вярна е последната ти вяра –

за най-накрай я дръж, след всички грешки!

Най-мъдра е последната ти дума –

спести я, за преди смърт е потребна:

последният от всичките куршуми –

за враг ще трябва. Или пък за тебе.

Когато съди грозното в човека,

човекът няма себе си предвид.

Сам себе си да съди не е леко,

ни най-прятно, но – зад друг прикрит –

и другиго одумвайки безгрижно,

не знаейки, сам себе си петни.

Защото свойто най-добре се вижда,

щом името със чуждо се смени.

Чаровна си и приказна си, зимо!

Ти ми напомняш хубава жена,

която външно всеки чар си има,

но вътре няма капка топлина.

Жена, която всичко обещава

с очи и отдалеч. Ах, огън луд!…

Но А посегна за парче жарава,

А целият се вкочаня от студ.

Красавица – разсипница на хубост,

но свидла на любов и красота,

родена за любима – без да люби,

по нея да горят – да стине тя.

И вгледан в хубостта, която носиш,

ала която всички ледени,

чрез тебе, хубавице белокоса,

разбирам как красавки вироноси

остават си моми до старини.

Красотата на българския език


Четиристишие – цветче от дива шипка. То нехае,

че покрай пропастта расте. Защо цъфти – само не знае.

Окото радва отдалеч, отблизо с тънък дъх опива –

посегнеш да го скъсаш ти, и те убожда то накрая.

МИЛОСТТА…

За да има справедливост и човечност по света,

за да съществува вяра в правота и доброта,

малко трябва: строгостта ни да е равна на вината,

на вината да е равна също тъй и милостта.


ЗОВЪТ НА ТРАНСЦЕДЕНТА…

Когато свойто преживееш, когато своето иззидаш,

когато вече се насмееш и всичко интересно видиш,

остава ти едно-едничко – най-трудното е най-накрая:

дано, приятелю, успееш достойно и да си отидеш.


СМЪРТТА – написано десетина часа преди смъртта на поета

Страшно е във този произволен свят,

запратен нейде из ефира.

Всеки сам за себе си е болен.

Всеки сам за себе си умира.


Стига, да не ви досади.

100% жена

Освен на осми март, има и други дни, в които жените празнуват. Или би трябвало – това са Богородичните празници – Успение Богородично, Въведение Богородично, Покров и т.н. И даже, твърдят някои, по-скоро тогава, отколкото на осми, е ден на жената. Но който както знае, така го кара. За някои пък всеки ден е празник и всеки ден се сещат за нежната половинка на човечеството.

На Петка й се беше паднала задачата да анкетира 20 момчета и 20 момичета за това какво е да си жена и какво определя жената като такава. Трудна задача, но и много интересна. На края, след като събра всички мнения и ги посъкрати и обобщи, стигна до следните изводи, които леко я озадачиха.

Бабата на Лили казва така: жена, дето не умее чорап да закърпи, копче да сложи, манджа да забърка, гащи да изпере, къща да оправи и да я направи уютна, пуловер да изплете или гоблен да ушие, да се облече и натъкми, да ходи по женски с коса и пола и си държи езика зад зъбите… еми не е баш жена.

Лили явно се срамуваше да подкрепи тези думи, та се задоволи само да добави – и дето седи без работа и мързелува…

Стефка пък смяташе, че жена без токчета, червило, тесни дънки и такава, дето не може да събере очите и да ги задържи по себе си не е жена.

И тая дето се заглеждала по жени също не е жена, а нещо друго…

Момичето ставало жена когато разбирало, че това в огледалото е то.

Да си жена, според една учителка, било да плачеш, когато е за плакане, да се смееш, когато е за смях и да се бориш… винаги.

Друга баба, явно поетично настроена, рече, че жената е създадена, за да създава живот, любов, нежност, доброта. Жена, която сее крамоли, кавги, изневери, омрази и болка, не е жена.

Жена, която убие детето в утробата си също не било жена.

Едно малко момченце рекло, че жена е човек, който плаче, а като го попиташ – не знае защо плаче.

Симо, както винаги груб и вулгарен, каза, че жената е тоя човек, с когото става работата. С мъже не става, освен ако не си на другия тротоар.

Същото бяха казали още няколко души.

– Жената трябва да е чиста и спретната, въздържана и скромна, добра и любяща, знаеща какво иска и имаща принципи и морал, да може да се разчита на нея, да е силна, но нежна, да дава живот и надежда, а не да отнема и да е трезва в преценките и способностите си. А да, и да е разумна и да може сама да се оправя в живота. И да има сърце. И…

– Нещо друго?

– А бе то са много, ама сигурно ти свърши листа.

– Свърши ми на мен, ако те питам какво е да си мъж сигурно няма да ми изсипеш толкова изисквания и критерии. Към жената 100 критерия и ако не отговаря на един от тях – беги, не става. Ама мъжът може да е това, може да е онова, и няма нищо, нали!

– Внимавай, ти в момента доказваш, че не си жена с излишното си недоволство и роптаене. Нима не изказах добри неща за жената? Или какво искаш да кажа: жената е все недоволна, капризна, суетна, мързелива, смята себе си за нещо повече, не обича да върти къща, но претендира за равенство, иска да се държат с нея като с дама, когато тя не е, намръщена е, убива децата си, за да не й пречат, придиря…

– Уф, добре, хайде прав си, по-добре хубави неща за жената, отколкото лоши. И ние не сме идеални, верно е. Хайде бегай сега, че ми свърши листа. Друг път ще питам за мъжа.

То какъв ли е смисълът? Коя жена наистина е жена днес? И кой мъж е наистина мъж? Защото ни е трудно да спазваме хубавото и да се стремим към него… лесно е да си немарлив и мързелив, вулгарен, груб, да се напиваш, да си гледаш кефа, да не спазваш правилата, лесно е и приятно. Но, има ли, всъщност, останали жени днес?