Tag Archive | лично творчество

Рисунки

Защо не рисуваш?

Всички като малки са рисували. Още от предучилищна възраст мама ти е давала празни листи и нещо за драскане – цветни моливи, пастели, флумастери… Помниш ли следите, които си оставял по тапетите с химикалка? Или по тефтера на баща си? Толкова книжки за оцветяване си издраскал. Без да внимаваш да не излизаш от очертанията, без да съобразяваш цветовете, без да мислиш какво е нарисувано… Никой не ти е казвал, че не можеш да оцветяваш и това не те е спирало. Никой не ти е казвал, че само хабиш хартията и материалите. Мама се е радвала, че се занимаваш с нещо. Татко е бил спокоен, защото не си му висял на главата. Ти си бил щастлив. И, интересно, с всяка следваща издраскана книжка, с всеки оцветен лист ти неволно си ставал все по-добър и по-добър. Не си станал Леонардо, но си бил щастлив.

Докато не си пораснал. Тогава и очакванията са се увеличили. Искали са от теб да рисуваш все по-добре, но вече не си имал толкова време. Защото освен това са искали и други, нови неща от теб. Приятното рисуване остава на заден план. Повярвал си, че не можеш да рисуваш. Повярвал си. И си спрял да рисуваш.

Сега си в края на 20-те си, може би на 30 и кусур и последното, за което се сещаш да направиш е да рисуваш. Защо да го правиш – ти не си художник, работата ти не е свързана с това, няма картини да продаваш, я!

Забравил си колко добре си се чувствал пред белия лист, пред твоята нова рисунка. Сега мислиш, че ако не е картина, която би си окачил на стената, то е за боклука.

В най-добрия случай се осмеляваш да вземеш лист сега и да надраскаш нещо. В най-добрия случай. Но плахо и бързо го изтриваш с гумичка. И до тук.

Ние не рисуваме. Големите хора не рисуват. Написах „рисуване“ в гугъл – излизат главно курсове за деца, частни кандидат-студентски уроци или лични галерии на художници. Ние големите хора не рисуваме. Няма любители рисувачи и това ни е проблем, защото рисуването

– подобрява дейността на мозъка

– действа успокояващо, освобождаващо

– развива мисленето и въображението

– освобождава от стреса

– лекува леки форми на депресия

– полезно занимание вечер – вместо компютъра, телевизора

– последното го измисли ти. На листа.

Кош за списания

Ясно е, че идеята не е кой знае какво, но от опит видях колко е удобен и практичен този начин за съхранение на списания. Според мен списанията не трябва да се редят на рафт като книги, или едно върху друго, а да са така сложени, че без особени усилия и гимнастики да имаш достъп до повече броеве. За това и измислих този изключително лесен и практичен кош.

Работата е тая – срязваш едно 10-литрово шише от минерална вода където искаш, зависи от размера на списанията, които ще държиш. Най-лесно се реже с ножица. След това палиш свещ и леко обгаряш срязания ръб, за да омекне и да не дращи при допир.

Готово! Тук вече можеш спокойно да развихриш фантазията си. Ако искаш боядисай коша с някакви бои, облепи го с цветя, направи му дръжка, навий конопено въже или прежда, сложи му панделка… какво искаш му прави. Аз на този етап го оставих така, пък като ми хрумне нещо, ще действам.

кош за списания

 

 

къде ми е cotkopolitan?

Къде ми е cotkopolitan?

 

Аквариумче в крушка

Ако пишеш в гугъл нещо от сорта „стара крушка направи си сам“, ще излязат много интересни неща за това как да създадем нов живот на старата крушка. Това, което аз ще предложа, не е кой знае какво, аз не го видях никъде, но може и да го има някъде.

аквариумче в крушката

 

Ето какво ви трябва: Пояснявам – изгоряла крушка, клещи, кухненски нож и ножици.  Първата ни задача е да махнем вътрешното съдържимо на крушката. За тази цел трябва да я отворим откъм металната част. Дупето на крушката. Там в средата има нещо метално, което леко с клещите или ножа може да го измъкнете, прилича на нитче, но не знам как се казва. Тази част е лесна. После пак с ножа – онова черното, дето се оказа, че е черно стъкло – с чоплене и натискане също трябва да се изчисти.

Сега крушката е отворена и вътрешната стъклария трябва да се махне. Прочетох в един англоезичен сайт, че може да се сипе малко вряла вода, за да се пукне вътрешното стъкло, но внимателно, за да не се повреди самата крушка. Е, кипнах вода, но не се пукна никое стъкло, само дето си напълних крушката с гореща вода.

Тогава след ок. 30 мин. обикаляне около тази стъклария измислих моя начин – взимате малка метална ножичка като тази на снимката и я мушвате вътре. Като я мушнете я разтваряте и натискате и стъклото само ще се пукне. Много лесно, бързо и хитро, признайте си! Внимателно почиствате всичкото стъкло и метални жички и после измивате отвътре.

Готово! Цялата тази операция малко ми напомни за абортите. Има един филм в youtube.com  Silent Scream, ще го кача някой път, за да си поговорим за аборта.

А сега – аз лакирах металната част с розов лак, сложих вътре малки охлювчета и мидички от морето, ако имах и пясък щях да сложа и сипах вода. След време всичко това ще зеленяса и ще стане много хубаво.

Само трябва да измислите как да го крепите това, аз още не съм измислила баш-баш.

 

И клещите, дето казах, че ще ви трябват за цялата операция – ами не знам за какво ще са ви. 🙂

По-щастливите хора – на изкуството

Преди време един мой познат бе казал, че хората на изкуството са по-щастливи от другите. Аз не го разбрах. Сега вече и аз казвам – хората на изкуството определено са по-щастливи от другите, защото работят с ръцете си и виждат плода на труда си.

Има голямо значение дали работиш като счетоводител, или  шивач, примерно. Да, единият ще взима повече пара от другия, но има и нещо друго. Малко или много, в човека е заложено да твори. Винаги го е имало този стремеж да създава нещо ново, особено жената е творец!

Удовлетворението от добре свършената работа е по-голямо, когато ти визуално и сетивно виждаш плода на труда си – я дреха, я бродерия, рисунка, гозба, кошница или каквато и да е материална вещ, която преди да започнеш работа не я е имало, или е била в суров вид. Тогава ти можеш да се наречеш творец, ти претворяваш нещата – днес от едно глупаво списание си оплетох умна подложка за чаша. И след много потене, прехапване на езика и цъкане, аз пипнах, помирисах, чух и видях плода на труда си. Това ме удовлетвори. Не съм толкова удовлетворена когато чертая на компютъра, защото нещата тук са виртуални, не са реални.

Тия дето са чертали на ръка знаят колко по-хубав е един чертеж, направен на ръка, с линеала и рапидографа. Да, кръстът ти се е схванал, очите те болят и т.н., но чертежът ти има характер, колкото и да се стараеш да го направиш като от калъп, той ще е уникален. А колкото и да се опитваш да направиш чертежа уникален на компютъра, накрая плотерът ще го изкара от калъпа.

Сигурна съм, че всеки, който е изпитал това, за което говоря в живота си, ще се съгласи с мен – ръчният труд с видимите, реалните, осезаемите резултати, е много по-плодоносен, пълноценен, полезен за теб като личност ако щеш, отколкото „интелектуалния“ труд пред компютъра.

Не случайно в днешно време все повече хора се връщат назад към домашно приготвената храна – не само защото е по-полезна, събира семейството и прочие, а защото човекът, особено жената, има вътрешната потребност да твори, да изрази себе си. Когато дадеш воля на тази потребност – ти обезателно ще си по-щастлив.

Всички сме се родили с две леви ръце, но нали и те са ръце!

Скоро ще почна да показвам разни мои произведения на труда по-различни от рисунките и писаниците.

Баща ми никога

Баща ми никога не стои празен. Когато свършва работа бърза да се прибере у дома. Никога не е ходил по кръчми с приятели. Вместо да чака майка ми да се прибере и сложи масата, той още от вратата се преобличаше, връзваше домакинската престилка и запретваше ръкави. Бил съм свидетел на това как двамата с майка се боричкат в кухнята за това кой да измие чиниите. И двамата искат да го направят, и двамата не искат другият да ги изпревари. Накрая все аз съм ги мил. Сега като се замисля, това може и да е било тяхна стратегическа тактика, целяща да ме накарат именно аз да свърша работата…

Баща ми никога не сяда да гледа телевизия преди да се свърши всичко, което има да се върши по къщи. Изхвърляне на боклука, вдигане на трапезата, миене на съдовете, метене на пода, почистване или подреждане на дома, извеждане на кучето и изпитване на моя милост – всичко това имаше предимство пред телевизора. И когато, се е настанил удобно и изпуснал новините, гледаше прогнозата за времето, звънецът иззвъняваше. Баща ми скачаше бодро от дивана, сякаш чакал с нетърпение някой да го отърве от тежката задача да гледа телевизия, и отиваше при комшията да му оправя някой повреден уред.

Да, баща ми работеше в сервиз за черна и бяла техника и за това всички от блока го търсеха за някой ремонт на техниката си.

И все пак той не беше будала, а си взимаше всичко, което му предлагаха в замяна без да отказва от привидна скромност или учтивост. Олио, сарми, свински кебап, боб, лук, брашно, домашна ракия, най-новите издадени книги, химикалки, хавлиени кърпи, варени кокошки, цветя… майка ми се хващаше за главата всеки път, когато баща ми се прибираше от някой комшия.

Вкъщи нищо не се повреждаше втори път, защото баща ми работеше качествено. За това и винаги ни беше пълен хладилникът.

Една вечер, обаче, когато баща ми седна на дивана, телевизорът не се включи.

Това беше единственият уред, който баща ми не пожела да оправи. Той никога не обичаше да седи на дивана и да гледа телевизия.

26.VII.2010

Креда, въглен, графит

Това става за малко време, без визиране, и му личи.

С графиката не се чувствам никак уверена, защото трябва да си много по-прецизен, отколкото с акварела. Тук вече, с такива материали, си проличава умееш ли аджеба да рисуваш, или си просто бояджия. Аз май съм определено второто, но така или иначе

нямам някакви особени

стремежи.