Tag Archive | любов

Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми

автор: Антъни Капела

издателство: Кръгозор

страници: 304

цена: 12.00 лв

Все още не съм открила идеалната книга, но тази се доближава до представите ми благодарение на Бруно. Опитвам се да се абстрахирам от първата част от заглавието, за да се насладя изцяло на втората.

С две думи – знойна американка прекарва една година в гореща Италия, където се запознава с противоречивия характер на италианците.  Не искам да издавам нищо от съдържанието. Романът е изпъстрен с кулинарни описания, които в никакъв случай не са отекчителни, а доста зарибяващи. Ставах в 2 през нощта, за да видя какво ново ще сготви Бруно на своята любима. Клокочещите на котлона супи, цвърчащото олио, облаците брашно и гъстата пара бяха толкова живи в съзнанието ми, че започнах да се замислям дали да не се преквалифицирам.

Сюжетът си е сюжет, бая изтъркан, но важното е било да го има, за да има и Бруно повод да готви. Което е есенцията на книгата.

На някои места обаче езикът на автора излизаше извън някои общоприети норми, но това го простих. Много ме разсмя кафето от плъши говна. 😉

Advertisements

Една женска усмивка

автор: Никола Баро

издателство: enthusiast

страници: 264

цена: 12.00лв

 

Далеч не е най-очарователният любовен роман. Далеч не е кой знае какво, но става „за плажа“, както се казва. Мога да изкритикувам много, но научих една приказка: Който го може – го прави. Който не го може – критикува. И не че аз го мога, но е гадно все да критикуваш и да вадиш все кусурите на чуждия труд.

Това, което ми беше интересно е, че мъж пише роман, в който главните герои са един мъж и една жена. И действието се разказва от първо лице. Интересно е да видиш какво се случва в главата на жената и какво – в главата на мъжа. Книгата е написана доста лековато и повърхностно, такъв й е жанрът просто, това си има предимствата, но мога да си представя колко вълнуващо би било ако авторът се беше задълбочил във вътрешния монолог и на двамата. Аз лично не можах да се убедя във влюбеността на Андре.  Не ми се иска да продължавам, защото много се изкушавам да почна да ги редя едни…

С две думи – тази книга е от онези, които струват малко по-малко, отколкото пише на задната корица, но си заслужава да бъдат прочетени, за да се разтуши човек и да може после да оцени по-стойностните книги.

Добри съпруги – Луиза Мей Олкът

Нека с хубава книга започнем хубавата нова година.  Да, за себе си съм сигурна, че ще е хубава, защото знам, че Господ не ни дава по-тежък кръст, отколкото можем да носим.

 

Та така: Добри съпруги

автор: Луиза Мей Олкът

издателство: труд

страници: 366

цена: 12 лв

Тази прекрасна книга е продължение на любимата ми „Малки жени“. Тук малките жени порастват и разцъфват като ароматен черешов цвят през пролетта. Както  първата книга, така и тази е истински триумф на добродетелта във всичките й форми. Целомъдрието, верността, жертвоготовността, работливостта, любовта към тези, които не ни обичат, смирението и покорството пред по-висшестоящите и възрастните правят тази книга задължителен учебник за живота на всеки, който иска да постигне успех.

Писани през втората половина на XIX-ти век, „Малки жени“ и „Добри съпруги“ закопават на два метра под земята всякакви съвременни книги, учения и измислени гурута за „лично самоусъвършенстване“, постигане на какъвто и да е успех в живота и прочие суетен бълвоч.

Тук няма отрицателни герои. Няма сплетни и интриги, покрай които да се върти цялата история. Отидете в една книжарница и прегледайте сюжетите на художествените романи. Какво се крие в основата на всички тях? Да, порокът. При кримитата – убийството. При трилърите – злото и омразата. При любовните – блудството, изневярата, развратът. А във всеки друг роман, който не влиза в никоя от тези категории – по малко от всички тези пороци.

Не казвам, че героите на Олкът са безгрешни, а всички останали – пълни грешници. Казвам, че изкуството на Олкът е градивно, защото подтиква читателят към добри мисли и желание за добри действия. Никой не може да ме убеди, че читателят на развалена литература бива стимулиран от нея да живее в добродетел.

В съвременната литература, и изобщо култура, място за добродетелта няма.

За това „Добри съпруги“ е един безценен бисер в тази тиня, който не трябва да бъде забравян на детския щанд. Похвално е, че е там.

Колко просто изглежда всичко в описания в книгата свят. Момичето узрява, покрай него почват да се навъртат разни ухажори, като накрая остава един от тях, когото тя е избрала. Виждат се за известно кратко време, колкото да се убедят във взаимността на чувствата си и без никакви физически интимности се сгодяват и женят.

По-зле ли са били от нас сега? Били са чисти и целомъдрени и след брака. Не са се и замисляли, че може да бъде друго. Никой не е гледал с добро око на по-разпасаните – тези момичета оставали стари моми, защото никой не би взел такава в дома си.  Знаели са кое е стойностното в живота и са го следвали. Това е.

А ние сме объркани. Жените ни се държат като леки жени, стремят се да привлекат максимално погледи върху себе си, това им е едва ли не фикс идея (само хвърли поглед върху сайтовете за женската аудитория), позволяват да се отнасят с тях като с леки жени и после се чудят защо след „всичко, което са направили за него“ остават сами.  Защото сами са се превърнали в продукт с начин на употреба и срок на годност, с готина обвивка без съдържание.

Прочетете „Малки жени“  и „Добри съпруги“. Четете ги с разбиране. Това са художествени романи за деца и възрастни, не са морализаторски трактати, но от тях всеки може сам да си извлече поуките и съветите, които да преобърнат живота му. Буквално и съвсем сериозно.

Душа незащитена

Приказка за одъра

Беше то веднъж през пролетта.

Той я грабна като вълк от брода,

стори я жена, а сутринта

сам скова от груби талпи одър.

Всичко помни одърът – по здрач

как си лягаха с любов голяма,

как внезапен тънък плач

проеча над златната му слама.

Взе мъжът ръбатата тесла,

одъра със нови талпи стегна

и жената меко го постла –

малкият да има где да легне.

Одърът започна да расте –

силна беше младата невяста.

Всяка пролет писваше дете,

искаше да му направят място.

Местеха се другите полек

настрани по меката му слама,

за да може новият човек

да лежи до пазвата на мама…

Сетне той престана да расте,

позатихна, взе да опустява –

всяка есен някое дете

от гнездото нейде полетява.

И остана одърът широк,

празен като шепата, която

седем гургулици на възбог

пуснала е в синевата.

1958

Най-добрият човек

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Той се връщаше вечер от нива
със цървули, пълни със пръст,
загорял, със сплъстена грива
и брада един пръст.

Тя постилаше на хасъра,
във паницата сипваше боб
и го гледаше как сърба
мълчалив като гроб.

Той се вдигаше от софрата
и вървял подир плуга цял ден,
върху чергата на кревата
рухваше уморен.

А сърдит ако бе, за поука –
на юмруци не бе скъп  –
той й удряше два юмрука
и й даваше гръб.

Тя лежеше без сън във мрака
до заспалия смръщен мъж,
ала нито веднъж не заплака
и не го укори ни веднъж.

Кон го стъпка веднъж на хармана.
Цяла есен не беше добре,
цяла зима съвсем не стана
и я викна един ден:
– Ще се мре.

Ти прощавай, бях лошав, верно.
Колко пъти те бих до кръв.
Не че беше сърцето ми черно –
животът ми беше такъв!

И изгледа я дълго-дълго.
Не я беше гледал така.
Тя ръка му целуна мълком,
той целуна й мълком ръка.

И с ръцете, дето я биха,
с тия, същите тежки ръце
той пръв път я помилва тихо,
просълзен,
от сърце…

Изведнъж тя заплака и екът
на плача й поде на далек.
че сега си отиде човекът!
Най-добрият човек!

Животът на другите

Най-добрата приятелка на сестрата на майката на третото гадже на Петка от студентските години, се казваше Мими. Много държеше да се обръщат към нея с кака Мими, или госпожица Марина, въпреки че бе на ок. 50 години. Да, госпожица, защото кака Мими беше стара мома.От онези стари моми с кръглото бяло лице, гладката лебедова шия, черните гъсти къдрици и едрото телосложение. Леко приведена напред, с винаги почти падащите й очила от върха на носа, кака Мими често можеше да бъде забелязана в градската градина, седнала на пейка пред реката, гледайки в нищото… или в отсрещния бряг… или в минувачите… И така до 16:00, после задлъжително ставаше и се прибираше, защото в 16:30 започваше любимият сериал.

Госпожица Марина Стоименова бе шивачка. По-голямата част от кариерата й като такава бе прекарала в един техникум по облекло в едно близко село, но в последните години учениците рязко намаляха и тя напусна. Сега шиеше по поръчка на стари приятелки и от време на време й идваше и някое девойче с молба за нова рокличка, поличка…

В големия си тристаен апартамент бе пълно със старинни мебели, по тях седяха прашни разни снимки в рамки, прозорците бяха винаги затулени с пожълтели дантелени пердета и от многото цветя трудно можеше да се види какво е времето вън. Телевизорът постоянно бучеше, а кака Мими най-обичаше да седи пред него, да гледа сапунки, да държи котката си в скута и да пие турско силно кафе.

Дали беше щастлива старата мома Марина, никой не знаеше. Дали се събуждаше със сълзи под студените завивки, или с презрение гледаше минаващите пред нея млади семейства с деца в градската градина?

И все пак тези дълговечни сериали, които пазят в себе си толкова страст, тъга, любов и надежда за щастие, бяха нейните единствени приятели през годините. Като че ли в тях виждаше утехата, в тях намираше това, което най й липсваше в живота…

Не случайно така казваше един учител по философия, д-р Е. Валевски – чуждия живот гледат тези, които нямат свой. Старата мома се радва на сапунките, младото момиче – на романтичните филми, малкото момче – на екшъните и т.н.

Колко ли възможности да осъществи мечтата на живота си бе пропуснала госпожица Мими , просто гледайки пасивно живота на другите?


Библията

Буквално преведено на български „библия“ значи книга на книгите. Това е най-разпространяваната книга в цял свят. И не случайно. Библията, наричана още Свещено Писание, съдържа в себе си началото на историята на човечеството от Сътворението, а после и история на иудейския народ. Многобройни археологически и научни открития доказват историческата достоверност на Библията.

Самата Библия се състои от две части – Стар и Нов Завет. Старият завет представлява нещо като история на иудейския народ, пророчества, псалтир. Новият Завет описва живота на Иисус Христос и Неговите ученици. Състои се от 4 Евангелия (на Матей, Марко, Лука и Иоан), Деяния на св. апостоли и Откровението на Иоан.

Библията като боговдъхновена книга, е основата на християнството. Всеки християнин трябва да прочете поне Евангелието, за да знае в Кого вярва и как трябва да живее. Ветхият завет има по-суров характер като поучения и заповеди и като цяло се разпростира върху делата на човека, докато в

Новия завет освен на делата, се набляга и на помислите, защото ние грешим и в мисълта си, освен в делата си.  За това и за християнина е препоръчително да се запознае първо с Новия Завет и после със Стария.

Това, което е казано в Библията, не винаги може да се разбира буквално, тъй като в нея е събрана Божията мъдрост, която не всеки може да прозре и разбере. Не е желателно човек самоволно да тълкува Светото Писание, защото няма нужната опитност и мъдрост, няма я духовността, която би му помогнала да разбере правилно Божието слово.

За Библията може да се говори много и пак няма да е достатъчно. Може да се извадят хиляди доводи за достоверността на съдържанието й и пак ще има хора, които ще я пренебрегват. И нищо чудно, щом е имало хора, които са живели в Христово време и не са Го приели в сърцата си…

Все пак, всеки сам избира в какво и на кого да вярва, никой не бива да бъде каран насила да променя разбиранията си. Но би било добре да знае какви ще са последствията от такъв свободен избор.