Как да се изповядваме пред свещеника

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 50

цена: 2.50 лв

Поредното попълнение на библиотека „Благочестие“, за което ще говорим днес, е книжката за това как да се изповядваме. Православният християнин знае, че за греховете, които е извършил след кръщенето си има опрощение когато се покае за тях, твърдо се реши никога повече да не ги повтаря и ги възневиди, моли се на Бога за опрощение и ги изповяда пред свещеника. Изповедта е едно от таинствата в нашата църква. До колкото знам (а може би да бъркам) таинства са тези свещенодействия, по време на които се извършват невидими за човека действия на Светия Дух, който слиза отгоре. Тайнство е кръщенето, венчавката, изповедта, причастието, миропомазанието, свещенството и маслоосвещението.

Изповедта трябва да е неотделима от ежедневието на християнина част, чрез нея човек очиства душата си, помирява се с Бога, започва ново начало. За това и е от особено значение това таинство да се изпълнява както трябва, за да има максимална полза за мирянина.

В книжката е обяснено какво значи покаяние и какво – изповед, има кратка история на тях. Споменати са най-често срещаните доводи, които си вадим против изповедта, защото  лукавият не си клати краката 😉 Тук трябва да спомена една друга, безценна книжка пак за изповедта – „Забравеното лекарство“ на архимандрит Серафим Алексиев . Има я в православните книжарници, има я в интернет и е наистина много хубава и полезна.

Та, разказани са в книжката някои неща, има накрая въпроси и отговори и едно хубаво стихотворение.

Всеки сам преценява за себе си, но аз лично наблюдавам поне два типа „вярващи“. Едните са малко като книжници и фарисеи – в смисъл, че са особено вглъбени в изучаването на Св. Писание и на творенията на св. отци, много духовна литература четат, интересуват се, активни са, но до тук. Всичкото им знание отива на боклука, защото те не го прилагат в действителност, да не говорим за покаяние и изповед, или причастие. Те са просто едни теоретици, които са мнооого навътре в материята, или не чак толкова навътре, но в практиката… дори не се замислят. Жалко.

Другите са тези, които имат активен, действен живот в Христа, внимават над себе си, над помислите и делата си, често посещават изповедника си, беседват с него, изповядват се, причастяват се. За да си такъв, може би е нужно и да си теоретик, за да знаеш как точно да живееш, но освен това ти трябва и нещо друго. Предполагам истинска, жива вяра и т.н. Аз лично не познавам такива хора.

А, има и трети, които нищо не знаят, нищо не правят и все пак се считат за вярващи. За тях всички, които са от горните два типа са фанатици.

Така че, всеки преценява за себе си какво, дали, как и защо да прави. Мерата според верата.

За постите в православната църква

автор: Иван Николов

издателство: Витезда, библиотека „Благочестие“

страници: 47

цена: 2.50

Поредната книжка от библиотека „Благочестие“, която обяснява, че духовният пост, който често пренебрегваме, е по-важен от телесния. Разказва се за смисъла на постите, защо и кога постят православните християни, как трябва и как не трябва да постят и в кои дни Църквата е отредила да сме във въздържание. Накрая има календар на постните дни през годината и въпроси и отговори, свързани с постите. Както винаги, те са често срещани и за това отговорите са особено заинтригуващи.

В днешно време се обръща особено внимание на това разрешено ли е да се яде олио в сряда и петък, или не, кога можем да ядем риба и кога млечни продукти. Хората гледат да се натъпчат хубаво преди постите, за да издържат по-дълго време, смятат поста за особено здравословна диета и нищо повече. Но постът е главно духовен, и после телесен. През постно време християнинът трябва да е особено внимателен над помислите и делата си, още повече да се въздържа от лоши дела, от спорове, неразбирателства, трябва да се смири, по-често да се моли и посещава Божия храм, да се въздържа от светски прояви и забавления, защото те отвличат сърцето и ума, разсейват го от главната цел на християнския живот. Разбира се, духовният пост трудно може да просъществува без телесен, защото телесният пост – въздържанието от определени храни, умеренето хранене, въздържание от алкохол, шумни компании и т.н. – смирява човека и събира ума.

Многодневните пости приключват със свето Причастие на празника, а не ядене и пиене на корем!

Всъщност, който се интересува повече – в книгата е описано надълго и нашироко и ако човек е искрен със себе си, ще разбере и няма на къде да увърта и да търси оправдания или измислени тълкувания, за да извърти нещата за своя изгода.

Хайде, чети, народе, ограмотявай се!

Признаци, че Вие сте атеист-фанатик

източник: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=219:2010-07-18-21-39-07&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

1. Вие вярвате, че самолетите, компютрите, компасите и т. н. са били специално проектирани и създадени от някого, но също така вярвате, че човешкото тяло, което е неизразимо по-сложно от всички съществуващи изобретения, се е появило в процес на случайна биологическа еволюция.

2. Вие твърдите, че трябва да се отнасяме скептично към всичко, но считате за глупаци всички, които се отнасят скептично към теорията на еволюцията.

3. Вие вярвате, че животът е произлязъл от мъртви химически вещества, но напълно отричате, че Христос възкръсна от мъртвите.

4. Вие няма да заложите 10 лева на футболния тотализатор, защото шансовете да спечелите са незначителни. Но пък без проблем залагате бъдещето на безсмъртната си душа на практически невъзможната теория за самовъзникването на живота.

5. Вие говорите, че „необичайните твърдения изискват необичайни доказателства“, а после без никакви доказателства твърдите, че няма Бог.

6. Вие считате, че атеистите, обърнали се към християнството или лъжат или никога не са били „истински атеисти“.

7. Вие считате, че християнският светоглед е ограничен, защото християните вярват само в един Бог, а вашият – напротив – доста широк, защото не вярвате в нито един.

8. Вие не знаете, иудеин ли е бил апостол Петър или римлянин, но пък можете веднага да назовете заглавията на последните три „сензационни“ романа, разкриващи „лъжите“ на християнството.

9. Вие сте били разочаровани, когато сте научили, че не всички християни разбират буквално всяка дума от Библията.

10. Вие считате, че Библията е художествена литература, а „Шифърът на Леонардо „ – документална.

11. Вие намирате логика в следния силогизъм: „Библията е дебела книга. „Властелинът на пръстените“ – също. Защо да вярваме на първата, а не на втората?!“

12. Вие по-скоро вярвате във феи, елфи и говорящи зайци, отколкото в Христа.

13. Вие неохотно уважавате християните, които настояват, без оглед на всичките ви аргументи, че Бог съществува, но в същото време считате, че християните не умеят да мислят с мозъците си.

14. Вие считате, че „да мислиш с мозъка си“ значи да си атеист.

15. Вие мислите, че всеки християнин написал книга за християнството, го е направил за пари, а всеки атеист, написал книга за атеизма – за просвещение на масите.

16. Вие не можете да повярвате в събития с двухилядолетна давност, защото „никой не може да бъде уверен със сигурност, какво наистина се е случило тогава”, но пък твърдо вярвате, че религията е била изобретена от управляващата класа преди 5000 години, за да държи масите в подчинение.

17. Вие считате, че въпроси от типа на „може ли Бог да създаде квадратни кръгове или камъни, които не може да повдигне” са от жизнено важно значение за християните.

18. Вие наричате Иисус „Иешуа“ и Бог – „Яхве“, за да намекнете, че те по нищо не се отличават от Моллох или Ваал.

19. Вие се гордеете с това, че сте свободни от предразсъдъци за разлика от „тъпите”, „ненормални” и „агресивни” християни.

20. Вие считате, че престъпленията и греховете на някои християни (инквизитори, конквистадори, свещеници-педофили и т. н.), действали в разрез с Христовото учение, дискредитират християнството като цяло, но престъпленията на атеистите като Хитлер или Сталин, действали в съгласие с атеистическите им убеждения за отсъствие на обективен морал, изобщо не хвърлят сянка върху атеизма.

21. Вие се сърдите на Бог, че Той не съществува.

22. Вие считате, че астрономическите размери на Вселената опровергават съществуването на Бога, сякаш Бог може да бъде побран в една малка Вселена!

23. Вие можете да водите всякакви богословски спорове за съществуването на баба Яга и розовите еднорози.

24. Вие сте уверен, че има повече доказателства за съществуването на баба Яга и розовите еднорози от доказателствата за съществуването на Бога.

25. Вие твърдите, че вярата в Бога е сляпа вяра, но не виждате, че също така сляпо вярвате, че Бог не съществува.

26. Вие отричате вярата си, че Бог не съществува, като уточнявате, че просто не вярвате в Неговото съществуване, сякаш между двете мнения има разлика!!!

27. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните. Помислете върху това!!!

28. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните, но ще „забиете един” в лицето на всеки, който ви нарече „маймуна”.

29. Вие мислите, че щом сме длъжни да преподаваме на децата теорията за Интелигентен Създател, то напълно логично с нея трябва да преподаваме и теорията, че децата ги донасят щъркелите.

30. Вие просвещавате „задръстените и неразумни” християни, като с наставнически тон им изброявате библейските противоречия, сякаш ние не познаваме собствената си религия!!!

31. Вие пишете „Бог“ с малка буква и считате, че няма да е лошо да се отмени времеизчислението „след Рождество Христово“, но без проблем пишете с главна буква имената на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и дните на седмицата по английски (Tuesday, Wednesday, Thursday, Friday).

32. Вие твърдите, че абсолютните категории „добро” и „зло” не съществуват, а в същото време смятате, че християнството е зло.

33. Вие знаете, че религията поражда насилие и свидетелствате за това на първия срещнат, но пропускате покрай ушите си научно доказания факт, че насилието по телевизията и сатанинската музика в стил black metal и death metal тласка хората към насилие и жестокост.

34. Вие намирате противоречие в „психически здрав християнин“.

35. Без да гледате на кървавата история на властващия атеизъм (Френската революция, фашизма, комунизма), вие считате, че атеизмът на държавно ниво ще донесе със себе си веротърпимост и мир.

36. Вас ви дразни думата „спасибо“ (“спаси-Бог“) или „сбогом” („с Бога”).

37. Вие считате, че християните вярват в Бога, само защото не искат да отидат в ада.

38. Вие се намирате на пътя, който води към ада, в който не вярвате.

39. Вие считате, че проповедниците и другите добри християни, които споделят с вас своята вяра, за да не отидете вие във вечната огнена геена, имат за цел да ви измъкнат пари. И нищо повече.

40. Вие сте съгласни с твърдението, че „Ако Бог наистина Го имаше, щеше да е по-добре да Го нямаше“.

Как да стоим и се държим в църква

автор: Иван Николов

страници: 48

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв.

Противно на много мнения, има издания, в които е описано черно на бяло как да се изповядваме, как да се причастяваме, как да постим, как да използваме светената вода, как да се погрижим за покойниците си, как да се молим и т.н., въпроси, които са от ежедневно значение за православния християнин, но мненията за това как стават тези неща са безброй като малко от тях са правилни, защото народът не чете. Не се интересува и не чете, но се оплаква, че никъде не пише и колко сбъркана била църквата. Всичко си пише, само дето няма кой да чете и разбира.

Та, от това напълно изчерпателно книжле можем да се научим, че като влизаме в църквата е добре да се прекръстим, поклоним, да кажем кратка молитва. Пише как трябва да сме облечени когато влизаме в Божия дом, за да покажем най-малкото уважение, ако друго ни липсва. Защото не може да се ждрапа по джапанки и къса пола, примерно. Както в други обществени сгради има определен „дрескод“ (най-малкото в офиса, да не говорим за посещаване на мероприятия като официални вечери, концерти и т.н.), така и тук трябва да спазваме известно благоприличие.

Тук е описано и как по-точно да се кръстим, защото, ако отидете в една църква, може да забележите, че ок. 30% от хората се кръстят неправилно, а то не е никак сложно! Обяснени са и видовете поклони и това кога кои се правят, как и защо се целуват икони или палят свещи, и дори, представяте ли си – оказва се, че в църквата, особено по време на литургия, е забранено да се говори.

Защо ли? Ами най-малкото защото това е молитвен дом, а не място за срещи и ако смяташ, че има нещо за обсъждане, което да е по-важно от молитвата – по-добре излез. Колко е просто, а кой го спазва!

Оборват се и някои често срещани суеверия, свързани с църквата като например с коя ръка да сложиш свещта в свещника, колко на брой да са свещите, никой после да не мести или изхвърля свещта ти, защото уж „желанието“ нямало да се сбъдне… И не, няма да получиш никаква по-специална енергия ако стоиш в центъра на храма, под главния купол, с разперени встрани ръце!

В края на книгата има кратък речник на често използвани думички и въпроси и отговори, свързани с църквата. Някои от тях са – защо да ходя ня богослужение в църква, като мога да се моля и вкъщи? Освен това за църква нямам време. Има ли смисъл да ходя като не разбирам църковно-славянски, защо да ходя като „попа“ е грешен, защо не се направи по-интересно с инструментална музика и т.н.

Книгата е изключително полезна за встъпващия в пътя на вярата, цената й, според мен, е съвсем удачна, а информацията вътре е достатъчно подробна и изчерпателна.

Страстите и борбата с тях

автор: Свети Теофан Затворник

страници: 287

гл. редактор: сливенски митрополит Йоаникий

цена: 5 лв

Тази книга би трябвало да е настолна книга на всеки православен християнин, който иска да преодолее страстите си. Това е сборник от откъси от творенията и писмата на светителя, в които се обяснява кратко и ясно съществото на различните страсти и как по-точно да се борим с тях. Съдържанието е много обстойно и влиза доста навътре в конкретиката на страстите.

Книгата е разделена на 3 части:

I част – Обща схема и стратегия на борбата със страстите

Има разни обяснителни таблици, правила за подготовка и в самата борба, обяснение какво е страст, какво е грях и се отговаря на въпроси, които сигурно всеки внимаващ над себе си християнин поне веднъж си е задавал: Допустими ли са умерените страсти, как и защо страстите са свързани с адските мъка, какво да правим когато нямаме сили за борба, как да се отнасяме към самоусъвършенстването, как да се отнасяме към съмненията във вярата и пр. и пр.

II част – Основни страсти. Съвети за тяхното изкореняване

Тук се говори за основните страсти, предполагам ги знаете – чревоугодие (което не значи просто преяждане), блуд (това не е само извънбрачното полово общуване), осъждане, гняв, користолюбие, завист, тщеславие, гордост, униние, охладняване, самосъжаление и самоугодие.

Тук ще разберете, че тези страсти са много повече, отколкото сте си мислили, че представляват, ще научите за противоположните им добродетели, които трябва да се стремите да придобиете, за да премахнете страстите. Тази част е безценна, за това казвам – купете си книгата и след като я прочетете я започнете отначало, като прилагате нещата, които са изложени в нея, разбира се след консултация с изповедника ви, защото в книгата има откъси от писма, които светителят е писал на разни хора, съветвал ги е строго индивидуални неща, които може би не са подходящи за вас.

III част – Науката на науките. Няма нищо по-важно от молитвата

Нали е казано „непрестанно се молете“!

В тази част се разказва за Иисусовата молитва и как и защо да я упражняваме, за непрестанната молитва и степените на молитвено състояние и естествено-научни аналогии на състоянието на молитвата.

Ясно си давам сметка, че тук много от описаните неща не са за всеки. Трябва доста да си напреднал духовно, за да ги разбереш и изобщо за да си ги изпитал на практика. И изобщо книгата не е за съвсем начинаещи и навлизащи във вярата, но според мен е неизменен спътник за този, който наистина иска да постигне нещо по-различно от това да бъде външно християнин. Знаете какво имам предвид – не е достатъчно да ходиш в неделя на литургия, да палиш свещи, да се кръстиш и да привидно да постиш.

Книгата е почти 300 страници, трябва да се чете бавно и да се препрочита, не е за еднократна употреба, а цената й, в сравнение със съдържанието, е просто великолепна!

По какво да познаем християнина?

В днешно време грубо казано има два вида християни – едните са такива само на думи, те претендират, че са силно вярващи, но всъщност делата им показват, че са далеч от християнската вяра, и другите, които не е нужно да съобщават „Аз съм православен християнин.“ – делата им сами говорят за тях. Всъщност има и трети – тези, които искат да бъдат като истинските християни, но им е още трудно да преодолеят гордостта и греховете си. Техните дела най-често са обратни на това, което проповядва християнството, но тези хора искрено искат да се променят и поправят.

Ето някои от признаците, по които можем да познаем дали човекът срещу нас наистина е християнин.

1. Всеки християнин обича своя Бог.

Да обичаш своя Бог значи да спазваш заповедите, които Той е дал.

Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15)

Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21)

Който Ме не люби, не спазва словата Ми“ (Йоан 14:24)

2. Всеки християнин обича брата си (ближния).

3. Християнинът няма разпри с другите, не изпитва злопаметство и омраза срещу братята си, но дори ако се скарат, той се помирява с тях.

4. Християнинът не гледа с любопитство и страстно пожелание.

Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28)

Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:16-17)

5. Християнинът не се кълне нито истински, нито лъжливо.

6. Християнинът не е отмъстителен, нито въздава зло за зло.

7. Християнинът не ходи по съдилища за разрешаване на спорове.

8. Християнинът не осъжда.

9. Християнинът прощава грешките на ближния си.

10. Християнинът дава милостиня, моли се и пости, но не лицемерно, за да го хвалят хората, а само заради Бога.

11. Християнинът се грижи за придобиване не на земните, а на небесните скъровища.

12. Християнинът не се грижи за земните блага, нито обича света и светските неща, а търси вечните и небесни блага.

13. Християнинът не е горд, а смирен и обича смирено.

14. Християнинът понася с търпение всички скърби, в които изпада.

15. Християнинът не се отдава на светски грижи и материални наслади, нито живее безгрижно  и в духовна леност, но е винаги духовно бодър и готов, очаквайки часа на смъртта и Божия съд.

16. Християнинът се кае непрекъснато от дълбочината на душата си.

17.Християнинът, ако не надмине в добрите дела праведниците от Стария Завет, не ще влезе в царството небесно. И ако греши, ще бъде осъден по-тежко от неверниците.

А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. (Лука 12:47-48)

Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени. (Рим. 2:12)

За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. (2 Петр. 2:21)

/взето от една брошурка за преп. Никодим Светогорец/

Характеристика на християнина

За съжаление у нас битуват доста странни и неверни твърдения за това какъв е родният православен християнин. Тази статия има за цел да опровергае някои от тези мнения, да обясни поведението на набеденият за вярващ човек и да хвърли малко светлина по въпроса за това какво значи да си вярващ.

1. Най-често християните са заклеймявани като лицемери. Защо? Защото „проповядвали“ едно, а вършели друго. В интерес на истината не са много вярващите, които са си поставили за задача задължително да оповестят на всички в какво се състои Христовата вяра и как трябва да се живее.  Но когато е известно за някого, че е вярващ, или поне за такъв го мислят другите, то той моментално става и лицемер когато поведението му не съответства на това, което се очаква от него.

Нещото, което безбожниците не разбират е, че това да си вярващ не значи да си безгрешен. Християните имат стремеж към това, да, но това не значи, че са такива и не е лицемерие това да се стремиш да се промениш към по-добро. Всеки, който е опитвал, знае, че не е лесно и не става от раз.

Когато Стефка е пушила от гимназията още и иска да откаже цигарите, тя е искрена в желанието си, но поради слабост, понякога не удържа на изкушението и запалва. Това лицемерие ли е? Лицемерие ще е, ако тя всъщност не иска да откаже цигарите, но тръби навсякъде, че ще ги откаже, като има в главата си някава задна умисъл.

2. Християните са агресивни.

Разумният човек знае, че няма нищо по-лошо от това на базата на частни наблюдения и умозаключения да правиш съждение за общото (индукция ли му се викаше). Това, че баба Пена от долния етаж ходи на църква и плюе и проклина всеки, който се изпречи на пътя й със собствено мнение, не значи, че всички, които ходят на църква са такива.

Православието учи на кротост и смирение, да се държиш с другите така, както би искал с теб да се държат, да не обиждаш и осъждаш, а да уважаваш всички, дори и тези, които не ти отвръщат със същото. По това се различава християнинът от другите. Ако този, който твърди, че е такъв, а в същото време те обижда и ти се подиграва, просто не го считай за християнин. Той не е представителна извадка от този вид.

Странно е как човекът е склонен да приема за истина това, което на него му е изгодно и е сходно с неговите разбирания без да разсъждава върху това прав ли е, крив ли е. Ако в обкръжението си има един агресивен, който плюе срещу всички и се счита християнин – то той ще му повярва, че е такъв и с охота ще се настрои срещу религията. Но ако познава някой кротък и добър човечец, който също е християнин, но не парадира с това, и през ум няма да им мине на околните, че той наистина е такъв и неговата вяра го прави по-добър…

3. Прекален светец и Богу не е драг

Много често казвана поговорка, но грешно тълкувана. Да, вярно е и важи за всички с пълна сила, но за да се разбере правилно първо трябва да стане ясно какво значи „прекален светец“.  В благочестието няма крайности, никога добротата и любовта на някого няма да е в повече, защото това е нещо хубаво. Но когато се прави на сила, формално, не според възможностите и вярата, то то е прекалено и това не е Богу угодно.

Вярващият се развива в своята вяра. Едни са по-напреднали, други са съвсем в началото, защото едни имат по-силна вяра, други по-слаба, а трети още се колебаят в това. И когато примерно един, който току-що е разбрал, че има Бог и трябва да спаси душата си, но още не е убеден в истинността на някои неща, и се впусне в тежки и трудни подвизи свръх сили – това ще е прекалено за него и няма да е добро. Защото той ще прави тези неща не от вяра и любов и може сам да си навреди.

Както малкото бебе постепенно от кърма се захранва и с други храни и вече като порасне яде всичко и ако му се даде твърда храна докато е още малко, ще му се навреди, така и вярващият се развива във вярата и в делата си постепенно и ако прескочи някой етап – по-скоро ще си навреди. Това значи „прекален светец и Богу не е драг“.

За това и за някои е крайност да ходиш всяка неделя на църква и казват, че фанатиците го правят. Да, когато вярата не ти достига, за да направиш и това малко усилие, то ще ти се струва неимоверно голямо, докато други ходят с удоволствие. Когато кажеш, че постенето е крайност, ти казваш – моята вяра не ми достига за това да постя през годината, аз не съм готов на това за Бога. Докато други постят с радост и не могат и да си представят да ядат блажно в постни дни. За тях това не е крайност.

Така че понятие като фанатизъм в този си смисъл няма. Всичко се пречупва през личната гледна точка и собствените възможности.

4. Вярващите са привилегировани.

Странно откъде е дошло това мнение, че вярващите се смятат за нещо повече от невярващите и гледат отвисоко другите. Повярвайте ми, ако познавате такъв индивид, просто не го считайте за вярващ. Това не е характерна черта на Христовия воин. Защото Сам Христос не прави разлика между хората – грешници ли, праведници ли, жени или мъже и Той не гледа на лице, а на сърце, както и казва ние да постъпваме. Слънцето грее еднакво за всички и това всички го знаят.

5. Религията е агресивна.

Много хора се позовават на Средновековната история, кръстоносните походи, инквизицията, покръстването, мисионерството в екзотичните страни и заключават, че религията е агресивна, враждебна, лоша.

Агресията е отрицателна черта на човека, а не на религията. Във всеки момент от историята на човечеството е имало войни, дори и днес, които са имали едни или други цели.  Но религията не се крие в основата на всички войни. Най-жестокият политически строй – комунизмът е атеистичен. Както и фашизма всъщност.

Църквата събира в себе си хора, а хората са грешни. Това не значи, че Църквата е грешна, както болницата събира болните хора, но тя не е болна като институция. Както тя е лечебница на тялото и в нея отиват телесно болните, така и Църквата е лечебница на душата и в нея идват душевно болните от болестта грях.

В болницата лекарите предписват различни медикаменти и правила на живот и хигиена, които ще излекуват човека, така и в Църквата духовните отци учат на правилен живот според Христа, който ще излекува душевните недъзи. На никой телесно болен, който не спазва предписанията от лекаря, не му е виновна болницата за това, но всички обвиняват лечебницата Църква за неизлекуваните си души, а те самите не спазват предписанията, дадени от нея.

Когато в историята, или в днешно време се знае за не особено благочестив духовник, всички считат, че щом той е такъв, цялата Църква е такава. Но когато се знае за добър такъв – всички мълчат. Защо? Светите хора, които са живели от началото на нашата ера до наши дни са сигурно милярди и малко от тях са известни днес, но никой не говори за тях, докато в главите на хората са само инквизицията, кръстоносните походи, мисионерските покръствания и т.н. Не е ли малко субективно и наивно да се приема само половината истина, за която в същото време има и съмнения до колко е истина, а да се пренебрегва другата, положителната?

/следва/