Tag Archive | Приказка за Стоедин

Приказка за Стоедин

Като види в началото какво става, ще си рече човек, че това е някаква измишльотина за деца, за която не си струва да се хаби 300 страници време.

Поне така си мислеше Петка като й подариха книгата, чудеше се тия хора как пък са решили, че такова нещо ще й хареса, но после… После не можа да я остави и поиска да не беше свършвала.

Приказка за Стоедин (Никола Русев) е като всички други приказки, които сте чели като малки – за хубавото и добро момиче, за живата вода, вълшебния белобрад старец, добрия герой и многото лоши, които все пак не успяват да му попречат да спаси вкаменилата се Невянка. Както и стотици други хора.

Нещото, което прави впечатление в приказката, е доброто. Но не онова измислено псевдодобро, което казва – вършете добро на всички, а на лошите отмъщавайте. Не, добрият Стоедин многократно доказва, че не е нужно да отвръщаш на злото със зло, за да докажеш, че си прав или че си нещо повече от другите. В някои моменти може дори да се издразни човек от добрината му… колко шансове е пропуснал в книгата – вместо да скръцне зъби на някой лош и да му удари един тупаник, той му дарява единственото, което има – години от живота си. И не сбърква.

Стоедин е прекрасен пример за това как трябва да се постъпва с тези, с които най-малко му се иска на човек да има отношения. Да правиш добро на тоя, дето ти прави добро не е кой знае какво. Истински добро е, когато отвърнеш на злото с добро. И после не натякваш за това.

Приказка за Стоедин не се чете на един дъх, не се оставя наред с другите прочетени романчета на лавицата за следващото поколение, нейното място е редом до книгите, от които човек има нужда всеки ден.

Прочети я, но не за два дена, както ще ти се иска, а за месеци – само така ще можеш да вникнеш в истинското съдържание, което далеч не се изчерпва със завладяващия и оригинален сюжет. Прочети я и не спирай да мислиш върху всяко нещо в нея.

А илюстрациите са просто уникални.