Tag Archive | проза

Внимавай какво си пожелаваш

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Александра Потър

Бих казала „внимавай какво си купуваш“, защото определено нямаше особен смисъл в тази му покупка на книгата.

След „Ако върнеш времето назад“ тази книга е на светлинни години назад. Какво не ми хареса?

Като започнем от това, че някак си й липсва последна редакция, с която да се изчистят досадните грешки по невнимание, както и някои граматически. Знам, че издребнявам, ама честно, напоследък книгите, които чета просто бликат от елементарни грешчици, буквално от първата до последната страница и това просто дразни. Не разбирам от книгоиздаване, но си представям, че просто някой човек там от веригата си е свършил работата през пръсти. Да, всички допускаме грешки, особено аз, но не издавам книги, нито изкарвам пари от тоя блог, така че малко или много ми е простено.

После, дали на места преводът не е точен, или аз не разбирам, но главната героиня през цялото време не можах да разбера – наясно ли е със силата на вълшебното цветенце, или още не й е пробляснало. В един момент останах с впечатлението, че е осъзнала какво става, почна да си пожелава това-онова, разни дреболийки, и после как, аджеба, не се сети да пожелае нещо по-голямо. После, по-нататък, почна да й проблясва нещо, видиш ли, сеща се откъде идва всичко и аз се чудя – нали уж се беше сетила веднъж! Как желанието й оранжевите конуси по пътя да изчезнат се изпълни, а желанието всичко да е по старому и майка й да е още жива – не! Ей такива недомислени неща ме поиздразниха. Като добавим и плоския еднообразен и до болка познат сюжет – главната героиня, засипана с „проблеми“ от всякакво естество, влюбена в принц очарователен, после се появява друг, когото уж не забелязва, най-добрата приятелка дава акъл, има си и гейче, принц очарователен се оказва твърде перфектен, скарва се с другия, тогава осъзнава колко е бил важен за нея, събират се, между временно минава и през семейни проблеми, чрез които осъзнава добрината на злата мащеха и накрая всички заживяват щастливо до края на дните си.  Не че очаквах нещо по-различно – не очаквах, просто споменът за „Ако върнеш времето назад“ ми беше някак свеж, лек, забавен и наистина не толкова банален.

Ако се абстрахирам от него, романчето не е лошо, даже никак, но ако ги сравнявам – разликата е огромна.

Advertisements

Изкушение с дъх на лимони

автор: Антъни Капела

страници: 389

издателство:Кръгозор, разбира се

цена: 14 лв

Това е най-многоликата книга, която съм чела до сега. Тя е хем романтична, ароматна и колоритна, свежа и жива, и в същото време мрачна, потна, кървава, жестока. Това не е любовна история. Това е военна история. А най-хубаво е, че героите се развиват, променят се с увеличаване на броя прочетени страници. Ливия, в началото морална, горделива и малко или много скромна, накрая става силна, еманципирана, политически ориентирана и както всеки, преживял Войната – с белезите в душата, които ще стоят до края на живота й. Жертвата, която направи за да спаси баща си не ме изуми. Изуми ме последващият избор – да бъде проститутка в немски публичен дом, далеч от дома, вместо да се омъжи за човек, когото така или иначе не обича, но ще се грижи за нея. Е, така си мислех тогава, но знам, че не съм права, защото едва ли би имал чисто сърце човек, който праща любимата си в публичен дом сам защото тя го е отхвърлила. Както и да е. Скромната готвачка се превърна в партизанка.

Това е първата книга за Войната, която чета. Добре че не са писали на задната корица, че има военни сцени, защото щях да я подмина.  Ако в първата половина на книгата действието се развиваше някак мудно и еднообразно, описвайки любовните следобеди на двамата неженени, то това се компенсира с екшъна във втората половина.

Оригиналното заглавие „Сватбеният офицер“ повече подхожда на книгата, защото общо взето тези прословути лимони бяха толкова важни за романа, колкото и доматите, подправките, моцарелата, рибата тон или консервите месо и зеленчуци.

Ста’а.

Сватовникът от Перигор

автор: Джулия Стюарт

страници: 291

издателство: Кръгозор

цена: 10.00 лв

Разкошна книга. Просто разкошна, откъдето и да я погледнеш. Джулия Стюарт борави с думите като вълшебник, такава атмосфера пресъздава само! Всяка дума си е на мястото, държи те в напрежение, няма нищо излишно, трябва да четеш внимателно, да вникнеш във всичко, да го изживееш с героите, да го почувстваш… Обикновено едното го има за сметка на другото – или интересен сюжет с беден език, или прекрасен изказ със скучен сюжет, но този роман просто няма слаби страни! Дори след като затвориш последната страница, можеш пак да започнеш да четеш отначало и да не ти е скучно, напротив, ще откриваш неща, които преди не си забелязал. Определено влиза в моите 10 (още не съм ги описала всички 10).

С нетърпение чакам да излезе още някой роман на авторката. И само да спомена – като хвърлих един поглед на домашната си библиотека видях, че една голяма част от книгите, особено от любимите ми книги, са издадени от Кръгозор. Явно е любимото ми издателство! 😉

Горещо препоръчвам. Не е лигава, не е твърде романтична, даже изобщо, а е някак си така тънко, фино, елегантно хумористична! „Сватовникът от Перигор“ е истинско бижу!

Железният светилник

автор: Димитър Талев

Много хубава книга. Прочетох я за втори път, но пак не разбрах и не се развълнувах от основната идея и вълненията на главните герои. От предишния прочит преди ок. 8 години бях запомнила първата среща на Стоян и Султана и смъртта на Катерина. Явно не съм помъдряла от тогава, защото пак ме вълнуват същите работи – кой в кого е влюбен, кой за кого ще се жени и т.н.

Единството на жителите на Преспа, силната им християнска вяра, задружният им живот, строгият патриархален ред (у Глаушеви май по-скоро матриархат) сърдечната чистота у младите, простият живот, близо до природата и Бога – това е, което прави живота пълноценен. Това е, което ние сме забравили и от това страдаме.

Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми

автор: Антъни Капела

издателство: Кръгозор

страници: 304

цена: 12.00 лв

Все още не съм открила идеалната книга, но тази се доближава до представите ми благодарение на Бруно. Опитвам се да се абстрахирам от първата част от заглавието, за да се насладя изцяло на втората.

С две думи – знойна американка прекарва една година в гореща Италия, където се запознава с противоречивия характер на италианците.  Не искам да издавам нищо от съдържанието. Романът е изпъстрен с кулинарни описания, които в никакъв случай не са отекчителни, а доста зарибяващи. Ставах в 2 през нощта, за да видя какво ново ще сготви Бруно на своята любима. Клокочещите на котлона супи, цвърчащото олио, облаците брашно и гъстата пара бяха толкова живи в съзнанието ми, че започнах да се замислям дали да не се преквалифицирам.

Сюжетът си е сюжет, бая изтъркан, но важното е било да го има, за да има и Бруно повод да готви. Което е есенцията на книгата.

На някои места обаче езикът на автора излизаше извън някои общоприети норми, но това го простих. Много ме разсмя кафето от плъши говна. 😉

Една женска усмивка

автор: Никола Баро

издателство: enthusiast

страници: 264

цена: 12.00лв

 

Далеч не е най-очарователният любовен роман. Далеч не е кой знае какво, но става „за плажа“, както се казва. Мога да изкритикувам много, но научих една приказка: Който го може – го прави. Който не го може – критикува. И не че аз го мога, но е гадно все да критикуваш и да вадиш все кусурите на чуждия труд.

Това, което ми беше интересно е, че мъж пише роман, в който главните герои са един мъж и една жена. И действието се разказва от първо лице. Интересно е да видиш какво се случва в главата на жената и какво – в главата на мъжа. Книгата е написана доста лековато и повърхностно, такъв й е жанрът просто, това си има предимствата, но мога да си представя колко вълнуващо би било ако авторът се беше задълбочил във вътрешния монолог и на двамата. Аз лично не можах да се убедя във влюбеността на Андре.  Не ми се иска да продължавам, защото много се изкушавам да почна да ги редя едни…

С две думи – тази книга е от онези, които струват малко по-малко, отколкото пише на задната корица, но си заслужава да бъдат прочетени, за да се разтуши човек и да може после да оцени по-стойностните книги.

РЕЙ БРЕДБЪРИ

451 по Фаренхайт – както и да е, става. Но „Смъртта е занимание самотно“ определено ме разочарова.

Стигнах до половината, прескочих стотина страници и отидох на края. Много мудно се случва действието. Ако може да се нарече изобщо действие – в началото добре, имаме някаква мистерия, която двама са се наели да разгадаят, но до тук – след това си тъпчем на едно място. Главното геройче се шляе безцелно насам-натам, разчита на някакви случайности, умозаключенията му по случая са на базата на неопределени емоции и предчувствия без никакво обосноваване – за мен лично доста несериозно и повърхностно. В цялата тая работа не виждам никакво покритие, на какво основание малкия стига до някакви изводи? На какво основания детективът му вярва? Сега като се замисля, това е като криминален роман, писан от жена. Уж криминален, но всичко се върти около аромата на цветята в задния двор!

Мудното шляене насам-натам ме издразни. Можеш да разделиш средата на романа на различни откъси и да им размениш местата – няма да се забележи, толкова е еднообразно. Добре че краят беше нормален, след всичкото това четене като гламав ако накрая се окажеше, че главният герой е шизофреник и всичко се случва в главата му, щях много да се ядосам. Е, и в случай че си бях направила труда да я прочета цялата де.

Някой може и да я хареса. Първото, което прочетох на Бредбъри бе „Вино от глухарчета“ – трябваше да спра до тук, защото след това…“Дървото на вси светии“ – не. „Сбогом лято“ – не. „451 по Фаренхайт“ – да речем. „Смъртта е занимание самотно“ – не. Отказах се от „Гробище за лунатици“. Отказвам се от Бредбъри. Ще препрочета „Вино от глухарчета“, за да оправя вкуса си и до тук. Предполагам много се разглезих от дамската проза, но каквото и да е – не ме зарадва Рей, с всичкото ми уважение към литературния ми гений.

https://nerodenapetka.wordpress.com/2010/10/17/%D1%81%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC-%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE/