Tag Archive | рисунки

Рисунки

Защо не рисуваш?

Всички като малки са рисували. Още от предучилищна възраст мама ти е давала празни листи и нещо за драскане – цветни моливи, пастели, флумастери… Помниш ли следите, които си оставял по тапетите с химикалка? Или по тефтера на баща си? Толкова книжки за оцветяване си издраскал. Без да внимаваш да не излизаш от очертанията, без да съобразяваш цветовете, без да мислиш какво е нарисувано… Никой не ти е казвал, че не можеш да оцветяваш и това не те е спирало. Никой не ти е казвал, че само хабиш хартията и материалите. Мама се е радвала, че се занимаваш с нещо. Татко е бил спокоен, защото не си му висял на главата. Ти си бил щастлив. И, интересно, с всяка следваща издраскана книжка, с всеки оцветен лист ти неволно си ставал все по-добър и по-добър. Не си станал Леонардо, но си бил щастлив.

Докато не си пораснал. Тогава и очакванията са се увеличили. Искали са от теб да рисуваш все по-добре, но вече не си имал толкова време. Защото освен това са искали и други, нови неща от теб. Приятното рисуване остава на заден план. Повярвал си, че не можеш да рисуваш. Повярвал си. И си спрял да рисуваш.

Сега си в края на 20-те си, може би на 30 и кусур и последното, за което се сещаш да направиш е да рисуваш. Защо да го правиш – ти не си художник, работата ти не е свързана с това, няма картини да продаваш, я!

Забравил си колко добре си се чувствал пред белия лист, пред твоята нова рисунка. Сега мислиш, че ако не е картина, която би си окачил на стената, то е за боклука.

В най-добрия случай се осмеляваш да вземеш лист сега и да надраскаш нещо. В най-добрия случай. Но плахо и бързо го изтриваш с гумичка. И до тук.

Ние не рисуваме. Големите хора не рисуват. Написах „рисуване“ в гугъл – излизат главно курсове за деца, частни кандидат-студентски уроци или лични галерии на художници. Ние големите хора не рисуваме. Няма любители рисувачи и това ни е проблем, защото рисуването

– подобрява дейността на мозъка

– действа успокояващо, освобождаващо

– развива мисленето и въображението

– освобождава от стреса

– лекува леки форми на депресия

– полезно занимание вечер – вместо компютъра, телевизора

– последното го измисли ти. На листа.

Креда, въглен, графит

Това става за малко време, без визиране, и му личи.

С графиката не се чувствам никак уверена, защото трябва да си много по-прецизен, отколкото с акварела. Тук вече, с такива материали, си проличава умееш ли аджеба да рисуваш, или си просто бояджия. Аз май съм определено второто, но така или иначе

нямам някакви особени

стремежи.

Акварели

Когато за пръв път показах рисунките си на майка ми, тя се опита да направи някакви асоциации с човешкото тяло, защото първата рисунка приличаше повече на човек, отколкото другите.

При втората удари на камък. Това може да прилича на всичко друго, само не и на гола лежаща жена. Ц, не е хубава тая рисунка.

Ако исках да имам гола лежаща жена на лист хартия, нямаше толкова да се потя и цапам с боите, а щях да я щракна с фотоапарата за секунда, и щях да имам гола лежаща жена. Тогава краката й щяха да приличат на крака, бедрата на бедра и дори и гола гръд щеше да има и всички щяха да знаят какво именно има на листа хартия.

Последната рисунка накара майка ми да се засмее и да я захвърли пренебрежително.

– Това жени ли трябва да са?

Разликата, която правя между рисуването и фотографирането е тази, че при второто ти отразяваш през обектива това, което стои пред теб. Снимаш жени – „изобразяваш“ жени. Точка. Докато в изкуството аз отразявам през душата си, през мен самата това, което стои пред мен. Гледам жени – изобразявам чувства.

А не е нужно чувствата да имат форма. Те не се възприемат нито само със зрението, нито само със слуха, за това и една картина или песен ще въздейства на различните хора по различен начин. Не че единият чува едно, или вижда едно, а другият друго.  Всичко е едно и също, само сърцата са различни.