Tag Archive | роман

Внимавай какво си пожелаваш

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Александра Потър

Бих казала „внимавай какво си купуваш“, защото определено нямаше особен смисъл в тази му покупка на книгата.

След „Ако върнеш времето назад“ тази книга е на светлинни години назад. Какво не ми хареса?

Като започнем от това, че някак си й липсва последна редакция, с която да се изчистят досадните грешки по невнимание, както и някои граматически. Знам, че издребнявам, ама честно, напоследък книгите, които чета просто бликат от елементарни грешчици, буквално от първата до последната страница и това просто дразни. Не разбирам от книгоиздаване, но си представям, че просто някой човек там от веригата си е свършил работата през пръсти. Да, всички допускаме грешки, особено аз, но не издавам книги, нито изкарвам пари от тоя блог, така че малко или много ми е простено.

После, дали на места преводът не е точен, или аз не разбирам, но главната героиня през цялото време не можах да разбера – наясно ли е със силата на вълшебното цветенце, или още не й е пробляснало. В един момент останах с впечатлението, че е осъзнала какво става, почна да си пожелава това-онова, разни дреболийки, и после как, аджеба, не се сети да пожелае нещо по-голямо. После, по-нататък, почна да й проблясва нещо, видиш ли, сеща се откъде идва всичко и аз се чудя – нали уж се беше сетила веднъж! Как желанието й оранжевите конуси по пътя да изчезнат се изпълни, а желанието всичко да е по старому и майка й да е още жива – не! Ей такива недомислени неща ме поиздразниха. Като добавим и плоския еднообразен и до болка познат сюжет – главната героиня, засипана с „проблеми“ от всякакво естество, влюбена в принц очарователен, после се появява друг, когото уж не забелязва, най-добрата приятелка дава акъл, има си и гейче, принц очарователен се оказва твърде перфектен, скарва се с другия, тогава осъзнава колко е бил важен за нея, събират се, между временно минава и през семейни проблеми, чрез които осъзнава добрината на злата мащеха и накрая всички заживяват щастливо до края на дните си.  Не че очаквах нещо по-различно – не очаквах, просто споменът за „Ако върнеш времето назад“ ми беше някак свеж, лек, забавен и наистина не толкова банален.

Ако се абстрахирам от него, романчето не е лошо, даже никак, но ако ги сравнявам – разликата е огромна.

Изкушение с дъх на лимони

автор: Антъни Капела

страници: 389

издателство:Кръгозор, разбира се

цена: 14 лв

Това е най-многоликата книга, която съм чела до сега. Тя е хем романтична, ароматна и колоритна, свежа и жива, и в същото време мрачна, потна, кървава, жестока. Това не е любовна история. Това е военна история. А най-хубаво е, че героите се развиват, променят се с увеличаване на броя прочетени страници. Ливия, в началото морална, горделива и малко или много скромна, накрая става силна, еманципирана, политически ориентирана и както всеки, преживял Войната – с белезите в душата, които ще стоят до края на живота й. Жертвата, която направи за да спаси баща си не ме изуми. Изуми ме последващият избор – да бъде проститутка в немски публичен дом, далеч от дома, вместо да се омъжи за човек, когото така или иначе не обича, но ще се грижи за нея. Е, така си мислех тогава, но знам, че не съм права, защото едва ли би имал чисто сърце човек, който праща любимата си в публичен дом сам защото тя го е отхвърлила. Както и да е. Скромната готвачка се превърна в партизанка.

Това е първата книга за Войната, която чета. Добре че не са писали на задната корица, че има военни сцени, защото щях да я подмина.  Ако в първата половина на книгата действието се развиваше някак мудно и еднообразно, описвайки любовните следобеди на двамата неженени, то това се компенсира с екшъна във втората половина.

Оригиналното заглавие „Сватбеният офицер“ повече подхожда на книгата, защото общо взето тези прословути лимони бяха толкова важни за романа, колкото и доматите, подправките, моцарелата, рибата тон или консервите месо и зеленчуци.

Ста’а.

Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми

автор: Антъни Капела

издателство: Кръгозор

страници: 304

цена: 12.00 лв

Все още не съм открила идеалната книга, но тази се доближава до представите ми благодарение на Бруно. Опитвам се да се абстрахирам от първата част от заглавието, за да се насладя изцяло на втората.

С две думи – знойна американка прекарва една година в гореща Италия, където се запознава с противоречивия характер на италианците.  Не искам да издавам нищо от съдържанието. Романът е изпъстрен с кулинарни описания, които в никакъв случай не са отекчителни, а доста зарибяващи. Ставах в 2 през нощта, за да видя какво ново ще сготви Бруно на своята любима. Клокочещите на котлона супи, цвърчащото олио, облаците брашно и гъстата пара бяха толкова живи в съзнанието ми, че започнах да се замислям дали да не се преквалифицирам.

Сюжетът си е сюжет, бая изтъркан, но важното е било да го има, за да има и Бруно повод да готви. Което е есенцията на книгата.

На някои места обаче езикът на автора излизаше извън някои общоприети норми, но това го простих. Много ме разсмя кафето от плъши говна. 😉

Една женска усмивка

автор: Никола Баро

издателство: enthusiast

страници: 264

цена: 12.00лв

 

Далеч не е най-очарователният любовен роман. Далеч не е кой знае какво, но става „за плажа“, както се казва. Мога да изкритикувам много, но научих една приказка: Който го може – го прави. Който не го може – критикува. И не че аз го мога, но е гадно все да критикуваш и да вадиш все кусурите на чуждия труд.

Това, което ми беше интересно е, че мъж пише роман, в който главните герои са един мъж и една жена. И действието се разказва от първо лице. Интересно е да видиш какво се случва в главата на жената и какво – в главата на мъжа. Книгата е написана доста лековато и повърхностно, такъв й е жанрът просто, това си има предимствата, но мога да си представя колко вълнуващо би било ако авторът се беше задълбочил във вътрешния монолог и на двамата. Аз лично не можах да се убедя във влюбеността на Андре.  Не ми се иска да продължавам, защото много се изкушавам да почна да ги редя едни…

С две думи – тази книга е от онези, които струват малко по-малко, отколкото пише на задната корица, но си заслужава да бъдат прочетени, за да се разтуши човек и да може после да оцени по-стойностните книги.