Tag Archive | снимки

Когато човекът си отиде – ракиджийницата

Преди да покажа ракиджийницата, ще ви представя една къща над вадата. Има в селото една вада, до която има и чешма с корита, от които някога е пил добитъкът. Та, на двата бряга на барата стои еднопространствена къща с дупка в пода.

Влизаме вътре.

И ето ни вътре. Едно пространство, един прозорец с метална решетка и една правоъгълна дупка в пода, явно не случайна. Основите са каменни, подът изглежда бетонен.

Надник? Като казах бара, нямах предвид река, нали ме разбрахте?

Така като гледам тоя прозорец май не е имал отваряемо крило.

Предназначението на тая къща за мен остана мистерия, освен ако тая вада някога не е била пълноводна река и това е било своего рода вятърна мелница, ъ?

Сега преминаваме на ракиджийницата, която е  в непосредствена близост с тази къща и барата.

Някой е имал нужда от тухли.

Това е входът. Красиво а?

Стоманобетонна греда.

Не знам как се вари ракия, ама тия бетонни корита сигурно имат пръст в тая работа.

Тук вече джамовете си ги е свил някой.

Панорама на най-голямото помещение.

Поглед към входа.

Това е странно помещение. Всичко е черно.

чееернооо

Гредова конструкция, стоманобетонна плоча. Черни.

Нещо от черната стая се стича надолу и излиза през тази старателно измазана и оформена дупка. Но разстоянието до барата е доста.

Това е сутеренен етаж, чийто вход е от задната страна – сградата е построена на наклонен терен.

Това определено не са тухли четворки, нито обикновени.

Това е. Уф, 3 часа и половина ги качвам тия снимки, дано си е заслужавало.

Advertisements

Когато човекът си отиде – училището

Започвам със снимките от училището. В това село има две училища, едното е действащо в момента, до колкото знам, но не съм сигурна, другото е това. Като го гледам, конструкцията най-вероятно е с носещи стени, стените са тухлени, очевидно е имало електричество, стените са боядисани с блажна боя на горния етаж, както и вратите и касите на прозорците, които са останали. Подът обаче е паркетен. За подовата конструкция не знам нищо, така и не разбрах. Започнахме да надничаме от първия приземен етаж.През цялото време се чуваше скърцане на някаква врата, ама такова скърцане не съм чувала до сега. Беше си страшно, още повече, че училището е по-голяма сграда от къщичките, които разгледахме до сега.

Дори има запазени стъкла. Подпрозоречният парапет е доста нисък.

Олющената боя – рекох, че е блажна. Таванът като че ли е прокапвал някога и са го доизмазали.

Ето на места какво се случва. Значи, дървена подова конструкция, скатен покрив и дървена покривна конструкция. Да речем, че е строена в първата половина на ХХ век, имайки предвид обаче, че майка ми е учила тук, училището е било изоставено след или през 70-те на миналия век. По моя непрофесионална преценка.

Това е горният етаж.

Интересно. Дали нечий крак е потънал, или някой от тавана е хвърлил нещо? Очевидно каквото е пробило тавана, е минало отгоре надолу, защото си личи, че е леко издут откъм стаята, нали?

Това е същата дупка.

Тук се е случило нещо.

Пак същата сцена, като в една от къщите. Някой си е седял на стола и си е гледал през джама, после си е излязъл и си е забравил тоягата. А дъсчицата, поставена на стола казва, че или някой е сядал там, или се е качвал на стола, за да се докопа до тавана.

Наистина останахме впечатлени от това, че всички дограми и врати са останали тук.

До колкото ми стана ясно, покривът е все още здрав, тъй че това най-вероятно е нарочно съборено или някой се е катерил горе и е пропаднал барабар със себе си. 🙂

Тук историята не можах да я измисля, явно е имало нещо, дето са искали да махнат, но какво, защо, как…

Както преди бях споменала, интернет е пълен с фенски снимки на изоставени сгради. Това, по което могат да се познаят снимките от България, са издълбаните линии по стените. За който не се е сетил – минал е Манго и сие с каручката, за да прибере кабелите и жиците за тока и да ги предаде на суровините.

Тук си личи паркетът, странно как не са го изкъртили.

Сега се сещам, че в къщите нямаше такива следи от жиците за тока – доказателство, че са строени преди електричеството да стане масово. Кога е било това?

Правоъгълната ниша в стената сигурно е била за ел. табло или бушони.

Изглед от входната врата на втория етаж.

Входа на първия етаж. Сега ще влезем вътре.

На първия етаж, какво ли е имало тук, има едно корито.

Усещането при разтварянето на вратата към помещение, в което влизаш за пръв път и идея си нямаш какво да очакваш…

Още една загадка – какво, аджеба, прави тая възглавница в левия ъгъл? Виждаме, че цокълът е каменен.

Най-сетне излязохме. Училището е на два етажа.

Влизането на втория етаж става през външни стълби. Точно под входа на горния етаж е входа за първия. Зад училището имаше тоалетни в отделна сграда, които не приличаха на тоалетни, но не ги снимах.

Училището се намира в края на голяма зелена поляна, на която кротко пасяха едно магаре и една коза. Малко по-късно една любопитна овца се присъедини към нас.

На лявата фасада се виждат само два прозореца на първия етаж. На снимката не се вижда, но всъщност е имало и на втория етаж два прозореца, но са зазидани, неизвестно защо. Вътре в стаите аз поне не забелязах да си личи старото място на отворите.

Това е едно от двете училища на селото.

следва ракиджийницата

Когато човекът си отиде – 4 част

Останаха още няколко къщи преди да преминем към двете обществени сгради – училището и ракиджийницата.

Дами и господа, представям ви къща номер 9!

Тази къща наричахме „турската къща“. Според селските легенди, по турско време в нея е живял един много свиреп турчин, който убивал българскте деца по особено жесток начин. След смъртта му душата му така и не намерила покой. От другата страна на улицата има друга, съвсем нова къща (нова нова, от ХХ век), чиито жители твърдят, че понякога през нощта чуват как някой се опитва да влезе, хлопа по вратата, друг път сънуват ужасяващи сънища, усещат нечие присъствие в стаята или как някой се опитва да ги удуши. А друг човек от селото твърди, че е видял призрак на поляната пред къщата. Бил човешка фигура като от дим, която протегнала ръка към него и след това се изпарила. 3 дни след видението човекът ни ял, ни пил, ни дума проговорил.

Смятай.

Както казах, бяхме тръгнали по пладне и наистина исках да вляза вътре, тази къща буди любопитството и въображението ми от детските ми години, но не знам защо не влязох. Наистина не знам, а много исках. В интерес на истината като малка се бях осмелила да надникна вътре през прозореца.

Вътре имаше един креват, но не като оня от по-предишната къща, а красив, лакиран, с разни извивки и красоти по дървото. С изтърбушен дюшек и нещо, подобно на човек, увит в парцали като мумия, лежащ под дюшека. Кой знае какво съм видяла. Тогава главната врата беше заключена – сега е отворена и се вижда, че покривът е паднал. Их, защо не влязох… лятото къщата няма да се вижда от буреняци.

С малко закъснение – това е от къща 8, но го бях пропуснала. Какви са тези парцали, или хартии, или кой знае какво, които висят от тавана?

Това е къща 10, в която също много исках да вляза и винаги съм искала, но е твърде близо до една обитаема, където живее една бабка, която си умира да следи кой какво прави на улицата.

За това пък обикалях покрай нея като лешояд около лъв, ядящ мръвка.

Как само ме викаше – елааа, елаааа!

Последната отк къщите – къща 11, беше между турската къща и розовата къща 10.

Следващия път, живот и здраве да е, ще вляза, не ме интересува.  Ако ме пита някой, ще кажа, че бера коприва.

В следващия епизод –  училището и ракиджийницата

Когато човекът си отиде – част 3

Продължаваме пътешествието с къща номер 8

Преди да влезем надникнах през прозореца и видях това.

Във всички къщи, в които влизахме, нямаше стъкла, но касите на прозорците си стояха.

Този креват ми напомня на едно стихотворение на А. Германов за одъра. „Приказка за одъра“

Ето това беше в централната стая, ако не се лъжа. Въпросът е – какво е. Явно нещо коминесто, под него са си палили огън, но защо толкова голямо? Такива големи ли са било? Вътре в него е черно и изглежда мазно.

Това е погледът нагоре. Ребрата на покривната конструкция също изглеждат обгорени.

Стърчащите дивотии, за които говорехме преди.

Вече се чудя какво да снимам. Не можах да разбера дали е ръчно бродирана тази възглавничка. Мисля, че не е.

Пак покрива. Тогавашните майстори грешка са нямали.

Защо и как, аджеба, е оставена тая тояга да виси?

Портите.

Гредоредът. Вижда се дори конструкцията на стените.

Каменна зидария донекъде и после – дървена конструкция, измазани стени, класика.

Всяка една от тези къщи, които съм снимала, може да бъде паметник на архитектурното наследство. Но, уви!

Не съм много в час, но като гледам конструкцията им и изобщо архитектурата, спокойно мога да река, че са строени през XIX век, което вече си е нещо.

Толкова много можем да научим от тях…

Но очевидно не умеем да ценим и пазим. Я, още една висяща от тавана тояга, само че в другата стая. Това трябва да значи нещо, не мислите ли?

И все пак, до коя ли година са били обитавани тези къщи?

Ето дългоочаквания поглед през огнището. Както казах по-рано – вътре е черно и се е стичално нещо, изглежда мазно.

Нали ви казах.

Последен поглед преди да излезем.

И, това беше къща номер 8. Много загадки – висящите тояги, черният гредоред, стърчащите от стената вляво неща, голямото огнище и нещото, което се е стичало във вътрешността му…

Преди много години, бях още малка, пак така бях влизала в една такава къща, но легално, и там имаше цяла една малка стая, която беше черна – и стените, и тавана, и пода и пак по стените имаше следи като че нещо лъскаво да се е стичално и пак такова голямо огнище или знам ли аз как да го нарека. Беше много интересно, сигурно там са пекли разли мръвколяци, ако стопанинът е бил касапин или нещо такова… брррр.

Следва

Когато човекът си отиде

Този момент е неизбежен. Последният ще е затворил вратата след себе си, ще е завъртял ключа на катинара и ще е обърнал гръб. За последен път. Интересното е какво се случва след това.

/следва/