Tag Archive | суета

Добри съпруги – Луиза Мей Олкът

Нека с хубава книга започнем хубавата нова година.  Да, за себе си съм сигурна, че ще е хубава, защото знам, че Господ не ни дава по-тежък кръст, отколкото можем да носим.

 

Та така: Добри съпруги

автор: Луиза Мей Олкът

издателство: труд

страници: 366

цена: 12 лв

Тази прекрасна книга е продължение на любимата ми „Малки жени“. Тук малките жени порастват и разцъфват като ароматен черешов цвят през пролетта. Както  първата книга, така и тази е истински триумф на добродетелта във всичките й форми. Целомъдрието, верността, жертвоготовността, работливостта, любовта към тези, които не ни обичат, смирението и покорството пред по-висшестоящите и възрастните правят тази книга задължителен учебник за живота на всеки, който иска да постигне успех.

Писани през втората половина на XIX-ти век, „Малки жени“ и „Добри съпруги“ закопават на два метра под земята всякакви съвременни книги, учения и измислени гурута за „лично самоусъвършенстване“, постигане на какъвто и да е успех в живота и прочие суетен бълвоч.

Тук няма отрицателни герои. Няма сплетни и интриги, покрай които да се върти цялата история. Отидете в една книжарница и прегледайте сюжетите на художествените романи. Какво се крие в основата на всички тях? Да, порокът. При кримитата – убийството. При трилърите – злото и омразата. При любовните – блудството, изневярата, развратът. А във всеки друг роман, който не влиза в никоя от тези категории – по малко от всички тези пороци.

Не казвам, че героите на Олкът са безгрешни, а всички останали – пълни грешници. Казвам, че изкуството на Олкът е градивно, защото подтиква читателят към добри мисли и желание за добри действия. Никой не може да ме убеди, че читателят на развалена литература бива стимулиран от нея да живее в добродетел.

В съвременната литература, и изобщо култура, място за добродетелта няма.

За това „Добри съпруги“ е един безценен бисер в тази тиня, който не трябва да бъде забравян на детския щанд. Похвално е, че е там.

Колко просто изглежда всичко в описания в книгата свят. Момичето узрява, покрай него почват да се навъртат разни ухажори, като накрая остава един от тях, когото тя е избрала. Виждат се за известно кратко време, колкото да се убедят във взаимността на чувствата си и без никакви физически интимности се сгодяват и женят.

По-зле ли са били от нас сега? Били са чисти и целомъдрени и след брака. Не са се и замисляли, че може да бъде друго. Никой не е гледал с добро око на по-разпасаните – тези момичета оставали стари моми, защото никой не би взел такава в дома си.  Знаели са кое е стойностното в живота и са го следвали. Това е.

А ние сме объркани. Жените ни се държат като леки жени, стремят се да привлекат максимално погледи върху себе си, това им е едва ли не фикс идея (само хвърли поглед върху сайтовете за женската аудитория), позволяват да се отнасят с тях като с леки жени и после се чудят защо след „всичко, което са направили за него“ остават сами.  Защото сами са се превърнали в продукт с начин на употреба и срок на годност, с готина обвивка без съдържание.

Прочетете „Малки жени“  и „Добри съпруги“. Четете ги с разбиране. Това са художествени романи за деца и възрастни, не са морализаторски трактати, но от тях всеки може сам да си извлече поуките и съветите, които да преобърнат живота му. Буквално и съвсем сериозно.

Advertisements

Ако върнеш времето назад

автор: Александра Потър

издателство: Кръгозор

страници: 376

цена: 12.90, всъщност аз си я взех на старо

Нещото, което ми се наби на очи и не ми хареса – правописните грешки в текста. Те са по-скоро от недоглеждане, отколкото от неграмотност, но все пак са неприятни и не са една и две.  Няколко недомислени (според мен) неща като примерно това как Ванеса разхожда двете си деца в количка – едното на година и нещо ако не се лъжа и другото – на 3 години. Три годишно дете в количка??? Една приятелка майка заряза количката когато дъщеря й стана на година и половина някъде, а друга приятелка има 3 годишен син, за който е абсурд да го сложиш в количка. По нататък таткото ги взима двете на ръце и те започвам да му гукат (пак по спомен) – да не обсъждаме това как ще вземеш едно три годишно дете, което е вече с килца, заедно с друго, което малко по-голямо от бебе, едновременно!

Както и да е, и аз до преди да се запозная с тези две познати майки, си нямах идея кое кога се случва, та, да предположим, че в Англия нещата са по-различни.

Някъде в началото ми се стори че прочетох, че главната героиня е на прага на 31-вия си рожден ден. Няколко страници по-късно се оказа, че е на прага на 32-рия. Или е нещо недоправено в превода, или Сашето нещо… Както и да е.

В първите 100 и няколко страници не се случва нищо кой знае колко значимо, някак си… очаквах още в началото да се впусне в машината на времето и през цялата книга да има „яко екшън“ – в смисъл – да изживява пълноценно времето в миналото, а не просто да стои като приятелка параван на 21-годишната Лоти, без дори да й намекне коя е. Като сюжет, това би могло толкова много да се обогати! Какво щеше да стане, ако отидеше назад във времето с дневника си? Ако беше взела стария Оливър със себе си в колата, ако беше закарала малката Лоти в бъдещето… някак си… де да знам. Идеята предлага много богати възможности за развитие на сюжета, би могло да стане толкова оплетено и забавно… какво щеше да стане, ако Лоти намереше изгубения часовник на Шарлот в стаята си? Това можеше да е повратен момент! Какво щеше да стане, ако Шарлот си спомнеше, че преди 10 години наистина е имала приятелка Шарлот на 32? Какво щеше да стане, ако Лоти, Шарлот и бабата от пейката, се бяха събрали?

Тия работи с времето напред-назад ми напомнят за „Отново и отново“ на Крифърд Саймък (мисля, че той беше, чела съм го отдавна). Там имаше една подобна идея. Нещата се случваха отново и отново, и отново, и отново…

Та, това, което искам да кажа е, че според мен авторката не е разгърнала целия потенциал на творението си. Какво, страхувала се е, че няма да се справи, не са й минали през ума тези въпроси, които аз зададох, не е искала да се задълбава? „Отново и отново“ е фантастика, а „Ако върнеш времето назад“ има претенциите да бъде чиклит. Това е обяснението. Дамите, които четат чиклит, нямат нужда от фантастика. Ако имаха нужда от такова задълбаване, щяха да четат фантастика. Все още не е измислен жанрът sci-chick. Хах, научна мацка!

Добре, стига критика – сега сериозно – прочетох го за 2 дни. Много ми хареса. Много свежо, много леко, много оптимистично. За пръв път чета книга, в която действието се развива в момента, в който героинята говори. През цялото време. В първо лице единствено число, всичко става сега. Умело, оригинално, красиво. И Шарлот ми хареса. И двете – малката и голямата. От всяка като вземем по малко…

Много ми хареса краят, личното „обръщение“ на авторката към читателите. Тя не се крие, тя не е просто автор, тя е съветник, който не се свени да говори от свое име на края и не някакви благодарности на Иван и Драган, а съвети лично към теб, който четеш. Това много ми хареса, наистина. И ме замисли. Наистина ще си взема късите поли, които погребах в гардероба за други времена.

Моят дом е моят дом

Ето това не знам къде да го поместя.

Преди време, докато разглеждах в читалнята разни интериорни и дизайнерски списания само цъках с език каква е тая пуста суета, колко пари отиват за едното нищо – облегалката на стола да е такава точно, а не инакава, защото няма да отива на бравите на вратите в дома ти. Или цветът на тапицерията да е по-така, за да не контрастира с килимчето пред банята… Суета на суетите, защо, чудех се, се обръща толкова голямо внимание на толкова незначителни неща – формата на чучура в кухнята, столовете да не са от магазин, а дизайнерски, табуретката да е от комплект с дивана, шарката на тапетите в хола да не е под ъгъл 60 градуса, а 30, защото не било в хармония с подовата настилка в антрето.

И има цяла професия – интериорен дизайнер,  която се занимава с тези истории и врели-некипели. Какви вълнения имат хората, на каква суета робуват и как луди пари хвърлят за всичко това, докато някъде хората седят с месеци безработни и пердетата са им избелели (олеле, какъв ужас само!).

Та, рекох си, както всяко друго нещо – и това трябва да е с мярката си.

Да, в дома си трябва да се чувствам уютно. Да ми е чисто, подредено, удобно и спокойно. Но не и да се водя по дизайнерската интериорна мода (защото има такава!) и всяка година да давам луди пари за нови неща, защото, ох майко, втръсна ми този диван от 2009-та!

Всичко това го пиша, защото напоследък се зарибих по разни интериорни истории. Не в тая крайност, а по-скоро от сорта на практически съвети и направи си сам.  От нищо нещо и неща от сорта как с минимално средства и без пари можем да докараме нещо хубавичко и да си освежим дома. За това и обмислям да отворя нова категория с такива неща, които аз съм си измислила, или съм видяла някъде, но за това по-нататък.

Иначе единственото хубаво на тази маниакална крайност, за която говорех е, че тези интериорни дизайнери имат хляб на масата благодарение на човешката и парвенюшката суета.

 

А още по-иначе – боклукът е провалът на въображението. (видях го в един форум)

По какво да познаем християнина?

В днешно време грубо казано има два вида християни – едните са такива само на думи, те претендират, че са силно вярващи, но всъщност делата им показват, че са далеч от християнската вяра, и другите, които не е нужно да съобщават „Аз съм православен християнин.“ – делата им сами говорят за тях. Всъщност има и трети – тези, които искат да бъдат като истинските християни, но им е още трудно да преодолеят гордостта и греховете си. Техните дела най-често са обратни на това, което проповядва християнството, но тези хора искрено искат да се променят и поправят.

Ето някои от признаците, по които можем да познаем дали човекът срещу нас наистина е християнин.

1. Всеки християнин обича своя Бог.

Да обичаш своя Бог значи да спазваш заповедите, които Той е дал.

Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15)

Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21)

Който Ме не люби, не спазва словата Ми“ (Йоан 14:24)

2. Всеки християнин обича брата си (ближния).

3. Християнинът няма разпри с другите, не изпитва злопаметство и омраза срещу братята си, но дори ако се скарат, той се помирява с тях.

4. Християнинът не гледа с любопитство и страстно пожелание.

Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28)

Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:16-17)

5. Християнинът не се кълне нито истински, нито лъжливо.

6. Християнинът не е отмъстителен, нито въздава зло за зло.

7. Християнинът не ходи по съдилища за разрешаване на спорове.

8. Християнинът не осъжда.

9. Християнинът прощава грешките на ближния си.

10. Християнинът дава милостиня, моли се и пости, но не лицемерно, за да го хвалят хората, а само заради Бога.

11. Християнинът се грижи за придобиване не на земните, а на небесните скъровища.

12. Християнинът не се грижи за земните блага, нито обича света и светските неща, а търси вечните и небесни блага.

13. Християнинът не е горд, а смирен и обича смирено.

14. Християнинът понася с търпение всички скърби, в които изпада.

15. Християнинът не се отдава на светски грижи и материални наслади, нито живее безгрижно  и в духовна леност, но е винаги духовно бодър и готов, очаквайки часа на смъртта и Божия съд.

16. Християнинът се кае непрекъснато от дълбочината на душата си.

17.Християнинът, ако не надмине в добрите дела праведниците от Стария Завет, не ще влезе в царството небесно. И ако греши, ще бъде осъден по-тежко от неверниците.

А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. (Лука 12:47-48)

Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени. (Рим. 2:12)

За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. (2 Петр. 2:21)

/взето от една брошурка за преп. Никодим Светогорец/

Красива жена

Красивата жена няма възраст.

Красивата жена е красива и от вътре, тя няма нужда от декоративната козметика, за да покаже красотата си. Дори и с було да се покрие – красотата пак ще струи от върховете на пръстите й.

Красивата жена е добра жена. Тя не носи смърт в утробата си и не заклеймява с устата си. Ръцете й галят, те никога не биха понечили да ударят. Краката й са верни, те никога не биха предали човека. Погледът й е чист и светъл.

Красивата жена се познава по добрите очи. Тя не мрази и не завижда, прощава и забравя, очаква и се надява. Думите й винаги значат повече, отколкото казват, защото красивата жена не е празна жена.

Красивата жена не обременява, а облекчава, помага, а не затруднява. Тя е успешна, защото върши всичко с любов. Не се съревновава, защото знае, че от загубата не боли.

Красивата жена е силна, тя знае стойността на преходните и на вечните неща. Не се предава, не се отказва, не се отменя от думата си, не изменя решенията си, не се страхува от предизвикателствата и от болката.

Красивата жена знае своето място и своята възраст. Тя не е никога недостатък, външният й вид не й е никога недостатък, защото той е преходен, а красотата е вечна.

Красивата жена е независима от суетата на днешния свят, тя няма нужда от огледало, за да знае, че е красива, няма нужда от вещите, за да бъде щастлива.

Красивата жена е майка.

Красивата жена е любов към всички, дори и към тези, които я нараняват.

Красивата жена е рядкост.

Но красива жена можеш да си и ти, ако се издигнеш над предразсъдърците и го пожелаеш истински.


Важен ли е външният вид?

Имаше един филм, в който някаква доста суетна и повърхностна жена беше посетила някакъв мъдрец. Той разбрал, че след това щяла да ходи при друг мъдрец, негов познат, и й предал една кутийка – да му я даде. Кутийката била изключително красиво украсена с разни фрески, цветенца, завъртулки и т.н. Жената я прибрала грижливо в торбата си и тръгнала напът. После през филма се случвали разни други неща, накрая стигнала до другия мъдрец и му връчила красивата кутийка. Той я отворил пред нея – оказала се празна.

– Не знам какво значи това, може би с този подарък О’Дегошо (първият мъдрец) е имал нещо предвид, но като послание за теб, не за мен…

Зачудила се суетната и повърхностна жена, но като такава, надали се е сетила какво значи изключително красивата, но празна кутийка.

Подобни бяха разсъжденията на Квазимодо, когато Есмералда бе при него. Той имаше едно пукнато глинено гърне, в което си отглеждаше теменужки. Гърнето беше сиво и неврачно, на всичкото отгоре пускаше вода – нали бе пукнато, но цветята непрекъснато цъфтяха. Ако беше някой кристален и здрав съд, теменужките щяха да изгният, защото водата нямаше да може да се отича. Така разсъждаваше недъгавият, но добър по душа Квазимодо. И все пак, сърцето на красивата Есмералда бе здравата заключено и залостено за него.

Някои казват, че по почерка може да се познае за характера на човека. Други твърдят, че стаята, в която живееш, е огледало на душата ти. Ако я държиш разхвърляна и мръсна, вероятността да имаш покой в душата си, е малка.

Дали добрият човек, или поне стараещият се да бъде такъв, ще се стреми да е изряден и добър във всичко? Дали ще харесва реда и чистотата, подредбата на нещата около него? Както би харесал реда и чистотата на душата си?

Дали един порядъчен човек би харесвал да живее в хаос и външният му вид да бъде такъв – немарлив и неугледен?

Тези, които твърдят, че външният вид не е важен, нека се замислят за това, че човекът е едно – „вътрешен“ и „външен“ човек и когато нещо не е наред вътре в него, в сърцето, или душата, или каквото е там – то това обезателно ще се отрази на външния вид, защото и той е част от човека.

Вятърничавата и повърхностна, материална жена се грижи само за повърхностното и материалното – да изглежда максимално добре и привлекателно – на всяка цена. Човек, който се грижи за чистотата и красотата на душата си има маааалко по-различни приоритети. И това му личи.